Овча купел
- Вижте пояснителната страница за други значения на Овча купел.
| Овча купел | |
| — квартал на София — | |
 | |
  Овча купел  Овча купел | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област София |
| Община | Столична община |
| Район | Овча купел |
| Овча купел в Общомедия | |
„Овча купел“ е квартал в София, част от район „Овча купел“ на Столична община. Застрояването му започва през 1914 година.[1] В началото на 60-те години е построен новият стадион „Славия“, където играе едноименният футболен отбор ПФК „Славия“. 6 септември е празник на квартала, отбелязван със събор, на който има сцена, маси, въртележки и атракции.
Името на квартала е свързано с термална вода, която излиза на земната повърхност: овчари, които водели стадата си там, знаели, че овцете с охота газят из мочурливите ливади. След земетресение през 1858 г. бликнала топла вода, а овцете не я отбягвали и били като къпани, откъдето дошло и името, буквално „овча къпалня“.
По-късно водата е каптирана и е построена баня, която функционира до началото на 80-те години. В близост до нея е построена и болница за рехабилитация, която разполага с малък плаж, отварян през летните месеци. Кварталът е имал статут на курортна местност, докато сега се счита, че балнеокемплексът представлява парк „Овча купел“
Балнеокомплексът се намира от западната страна на Владайска река, а спортният комплекс „Славия“ – от източната.
История
[редактиране | редактиране на кода]Квартал „Овча купел“ се застроява като софийска махала от средата на 19 в., в района около банята, която трайно определя развиващата се урбанизация. През 1922 г. в най-източната част на квартала, там където е прекарана трамвайната линия № 5 към кв. „Княжево“ е построено „Красноселско народно читалище“, преименувано в 1950 г. на „Никола Йонков Вапцаров“[2]. През 1963 г. зад читалището е построена сградата на техникум „Киров“, а то остава в североизточния ъгъл на неговия двор.
Кварталът се разраства в западна посока, като изграденият през социализма жилищен комплекс приема същото името за двете си части – „Овча купел“ 1 и 2. Комплексът е изграден до началото на 90-те години, при застрояване с едропанелни жилищни сгради от серия Бс-69-Сф-УД-83, както и с блокове, построени по система „едроплощен кофраж“. Кварталът разполага с мини паркове за разходки и детски увеселителен парк.
Минерална вода
[редактиране | редактиране на кода]Топлата вода, свободно изтичаща към близката Владайска река, е известна от средата на 19в. В 1915 г. е направен първият каптаж, а в следващите десетилетия е изучена геологията на терена, извършени са сондажи и са направени нови каптации.[3]
Минерална вода в Овча купел е с температура 32 °C и дебит 8 l/s. Водата е слабоминерализирана, хипотермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, калциево-магнезиева, флуорна и със съдържание на метасилициева киселина, сероводород, въглероден диоксид и 43 микроелемента. Препоръчва се за лечение чрез пиене при бъбречни възпалителни заболявания, колити, диабет.[4]
В началото на 20 век се изграждат два басейна, а между 1925 и 1928 г. е построена и минералната баня, дело на арх. Георги Овчаров. За 1936 г. там са отчетени 120 030 посещения.[5] За балнеолечение тя функционира до края на 80-те години. След като бива изоставена и се руши в течние на няколко десетилетия, през 2020 г. са намерени средства за възстановяне и обновяване на сградата,[6] което приключва през 2024 г.[7]
Транспорт и инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]През квартала минават трамваи 5 и 11 и автобуси 11, 59, 60, 73, 102, 103, 107 и 111. Третият метродиаметър (линия М3) на Софийското метро има 4 станции в Овча купел – „Овча купел“, „Мизия / НБУ“, „Овча купел II“ и „Горна баня“ (връзка с ЖП спирка Горна Баня).
„Автогара Запад (София)“, наричана също „Овча купел“, обслужва главно вътрешни превози в посоки юг и запад. От там тръгват и автобуси за Витоша и автобус 103, вървящ само през празнични дни и през уикенда.
Източната граница на Овча купел върви по дължината на 3-ти Софийски ринг (бул. Овча Купел), а на запад се намира Софийски околовръстен път. На юг кварталът граничи с бул. Цар Борис III, а на север с бул. Президент Линкълн. Въпреки че се намира на 6 км от центъра на София, инфраструктурата е проблемна, с нередки задръствания около квартала.
Има изградени велоалеи по бул. Цар Борис III и ул. Монтевидео.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ - 1922
- Висши учебни заведения: Нов български университет, Висше училище по застраховане и финанси, Висше строително училище „Любен Каравелов“.
- Училища: НСОУ „София“ (бивше 151-во), 88 СОУ „Димитър Попниколов“, 66 СОУ „Филип Станиславов“, 149 СОУ „Иван Хаджийски“, Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“[8], Професионална гимназия по електротехника и автоматика.
- Детски градини: ОДЗ No 33 „Сребърни Звънчета", ОДЗ No 84 „Детелина“, ЦДГ No 72 „Усмивка“, ЦДГ No 161 „Ласка“ и ОДЗ No 39 „Пролет“.
- Болници: Националната специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация – ЕАД (НСБФТР); Специализирана болница „Доверие“.
- Функциониращ плаж с минерална вода и три басейна, намиращ се до бившата баня.
- Православна църква, католическа униатска църква „Свети Йоан XXIII“, манастир на монашеска общност на сестрите евхаристинки.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]- Търговски център – бул. „Президент Линкълн“ /кръстовището с ул. „Монтевидео“ („Niki“ и др.);
- Филиали на „Фантастико“ ул. „Монтевидео“ 98; ул. „Любляна“ 42 А.
- Филиали на „Билла“ – ул. „Монтевидео“ 23; бул. „Президент Линкълн“ 72.
- Филиал на „Пепко“ – ул. „Монтевидео“ 23;
- Супермаркет от веригата „Лидл“ – бул. „Президент Линкълн“ 76 („Esmara“, „Pepperts“, „Crivit“, „Lupilu“, „Meradiso“ и др.);
- Хипермаркет „Кауфланд“ – ул. „Кукуряк“ 3 („Danone“, „Granini“, „BBB“ и др.)
Улици и произход на имената им
[редактиране | редактиране на кода]| Път | Наречен на | Местоположение |
|---|---|---|
| „668“ | – | Карта |
| „671-ва“ | – | Карта |
| „672-ра“ | – | Карта |
| „674-та“ | – | Карта |
| „675“ | – | Карта |
| „676“ | – | Карта |
| „677“ | – | Карта |
| „678“ | – | Карта |
| „679“ | – | Карта |
| „680“ | – | Карта |
| „681“ | – | Карта |
| „682“ | – | Карта |
| „683“ | – | Карта |
| „685-та“ | – | Карта |
| „686-та“ | – | Карта |
| „688“ | – | Карта |
| „691-ва“ | – | Карта |
| „692-ра“ | – | Карта |
| „693-та“ | – | Карта |
| „694-та“ | – | Карта |
| „696-та“ | – | Карта |
| „697“ | – | Карта |
| „747“ | – | Карта |
| „748“ | – | Карта |
| „761“ | – | Карта |
| „770“ | – | Карта |
| „Акад. Константин Пашев“ | Константин Пашев (1873 – 1961), лекар | Карта |
| „Александър Вейнер“ | Александър Вейнер, чешки диригент | Карта |
| „Александър Геров“ | Александър Геров (1919 – 1997), писател | Карта |
| „Ангелов връх“ | Ангелов връх, връх в Рила | Карта |
| „Арх. Франк Лойд Раит“ | Франк Лойд Райт (1867 – 1959), американски архитект | Карта |
| „Бойчо Бойчев“ | Бойчо Бойчев (1902 – 1971), лекар | Карта |
| „Бойчо Огнянов“ | Бойчо Огнянов, литературен герой на Иван Вазов | Карта |
| „Боряна“ | „Боряна“ (1932), пиеса на Йордан Йовков | Карта |
| „Босилек“ | Босилек (Ocimum), род растения | Карта |
| „Брезов рид“ | Брезов рид, планина в Югозападна България | Карта |
| „Буземска“ | Професионална гимназия по селско стопанство „Бузема“, средно училище в района | Карта |
| „Букет“ | Букет, декоративен предмет | Карта |
| „Бързарица“ | ? | Карта |
| „Витошка поляна“ | ? | Карта |
| „Войводина могила“ | ? | Карта |
| „Горица“ | ? | Карта |
| „Гусла“ | Гусла, музикален инструмент | Карта |
| „Д-р Васил Караконовски“ | Васил Караконовски (1840 – 1905), общественик | Карта |
| „Долно село“ | ? | Карта |
| „Драгоман“ | Драгоман, град в Западна България | Карта |
| „Дряновска“ | Дряново, град в Северна България | Карта |
| „Евлия Челеби“ | Евлия Челеби (1611 – 1682), османски писател | Карта |
| „Житница“ | ? | Карта |
| „Загребска“ | Загреб, град в Хърватия | Карта |
| „Зелена ливада“ | ? | Карта |
| „Зеленика“ | Зеленика (Vinca), род растения | Карта |
| „Земеделска“ | Земеделие, стопанска дейност | Карта |
| „Земляне“ | „Земляне“, местност в района | Карта |
| „Иван Радоев“ | Иван Радоев (1927 – 1994), писател | Карта |
| „Институтска“ | ? | Карта |
| „Калояново“ | Калояново, село в Пловдивско | Карта |
| „Камелия“ | Камелия (Camellia), род растения | Карта |
| „Киевска“ | Киев, град в Украйна | Карта |
| „Костур“ | Костур, град в Северозападна Гърция | Карта |
| „Крушовски връх“ | ? | Карта |
| „Кукуряк“ | Кукуряк (Helleborus), род растения | Карта |
| „Кърпикожух“ | Обикновен мразовец (Colchicum autumnale), вид растения | Карта |
| „Лайка“ | Лайка (Matricaria), род растения | Карта |
| „Леденче“ | Леденче (Mesembryanthemum), род растения | Карта |
| „Леополд Седар Сенгор“ | Леополд Седар Сенгор (1906 – 2001), сенегалски писател и политик | Карта |
| „Летовищна“ | ? | Карта |
| „Лечебен извор“ | Минерален извор, хидрографски обект | Карта |
| „Ливада“ | Ливада, вид местност | Карта |
| „Лиляче“ | Люляк (Syringa), род растения | Карта |
| „Любляна“ | Любляна, град в Словения | Карта |
| „Люлинска падина“ | ? | Карта |
| „Маестро Кънев“ | Стефан Кънев (1930 – 1991), композитор | Карта |
| „Маньово бърдо“ | Маньово бърдо, местност в Панагюрище | Карта |
| „Месечинка“ | ? | Карта |
| „Момина баня“ | ? | Карта |
| „Момкова баня“ | ? | Карта |
| „Монтевидео“ | Монтевидео, град в Уругвай | Карта |
| „Народен герой“ | ? | Карта |
| „Народно хоро“ | Хоро, фолклорен танц | Карта |
| „Никола Петков“ | Никола Петков (1893 – 1947), политик | Карта |
| „Нов век“ | ? | Карта |
| „Ново село“ | ? | Карта |
| „Овча купел“ | „Овча купел“, квартал на София | Карта |
| „Орчо Войвода“ | Орчо войвода (1829 – 1911), революционер | Карта |
| „Павловска“ | „Павлово“, бивш квартал на София | Карта |
| „Паскал Тодоров“ | Паскал Тодоров (1840 – ?), художник | Карта |
| „Пиер дьо Ронсар“ | Пиер дьо Ронсар (1524 – 1585), френски поет | Карта |
| „Полски венец“ | ? | Карта |
| „Президент Линкълн“ | Ейбрахам Линкълн (1809 – 1865), американски политик | Карта |
| „Проф. Михайло Парашчук“ | Михайло Парашчук (1878 – 1963), украински скулптор | Карта |
| „Проф. Стоян Белинов“ | Стоян Белинов (1872 – 1944), лекар | Карта |
| „Рачка“ | ? | Карта |
| „Роден кът“ | ? | Карта |
| „Рождество“ | Рождество Христово, християнски празник | Карта |
| „Росна“ | Роса, метеорологично явление | Карта |
| „Стефан Кънев“ | Стефан Кънев (1930 – 1991), композитор | Карта |
| „Теменужка“ | Теменуга (Viola), род растения | Карта |
| „Франкофония“ | Франкофон, говорещ френски език | Карта |
| „Цар Борис III“ | Борис III (1894 – 1943), цар на българите | Карта |
| „Чуката“ | ? | Карта |
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Писателят Кирил Христов (1875 – 1944), разчитайки на лечебния ефект от минералните води в „Овча Купел“, към края на живота си купува жилище в близост до банята.[9],
- Името на квартала носи преминаващият през него булевард „Овча купел“ (Карта).
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Банята (откъм гърба на запад) от арх. Г. Овчаров -
ул. „Киевска“ (в посока юг, с Копитото на хоризонта) -
Кокетна къща в квартала -
ул. „Ангелов връх“ -
ул. „Загребска“ -
Стара къща с куличка -
Зимна панорама на Овча купел
.jpg)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8. с. 100.
- ↑ Сайт на Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ - 1922
- ↑ Геотехническите подробности са обобщени в "Проекта за Оразмеряване на Санитарно охранителна зона" [1] от 2018г.
- ↑ От извора // Капитал. 27.2.2015.
- ↑ Витоша и нейната околност (пътеводител), издание на спортен клуб "Средец", 1937 г.
- ↑ Три бани, три различни съдби // Свободна Европа. 4.1.2021.
- ↑ Предварително съобшение в novini.bg
- ↑ "Бузема" е акроним на предишното „Българско училище за земеделски машини“
- ↑ Ценкова И.,Между кръста и петолъчката, София: Авлига, 2016
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Здравко Йончев, Репортаж и снимки от сградата на банята Архив на оригинала от 2014-12-22 в Wayback Machine., ноември 2013
