Куклен (община)

Община Куклен
42.033, 24.783
	Община Куклен
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Пловдив
Площ	148.38 km²
Население	6 612 души
Адм. център	Куклен
Брой селища	6
Сайт	kuklen.org
Управление
Кмет	Мария Белчева ; (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (4); ДПС (4); Коалиция ЗС „Александър Стамболийски“ (НФСБ, СДС, АБВ, ЗС „Александър Стамболийски“) (3); ВМРО – Българско национално движение (2);
	Община Куклен в Общомедия

Община Куклен се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 148,375 km² заема 13-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 2,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад и север – община Родопи;
на изток и юг – община Асеновград.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината варира от равнинен в североизточната част до средно планински в централната и южната. Територията ѝ попада в южните предели на Горнотракийската низина, и крайните северни части на Западните Родопи.

Крайния североизточен район на общината (около 10% от територията ѝ), част от землището на град Куклен попада в южната част на Горнотракийската низина, като тук на границата с община Родопи, на разклона за с. Крумово се намира най-ниската ѝ точка – 167 m н.в.

Останалите около 90% от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат източните, североизточните и централните части на Белочерковския рид, който е североизточно разклонение на мощния рид Чернатица. Най-високата му точка на територията на общината е връх Бяла черква 1646,2 m, разположен южно от летовището Бяла черква.

Води

През средата на Белочерковския рид, от запад на изток, в много дълбока и непроходима долина протича река Луковица (23 km, ляв приток на Чепеларска река) с цялото си горно и част от средното си течение. По северните и североизточни склонове на рида в дълбоки долини и дерета протичат къси и непостоянни реки и потоци, водите на които достигайки периферията на Горнотракийската низина се включват в множество напоителни канали.

Природни и исторически забележителности

На около 4 km югозападно от град Куклен, на 450 m н.в., всред красива природа се намира изграденият преди 1000 г. манастир „Св. св. Козма и Дамян“, намерил място и в разказа „Козият рог“ на Николай Хайтов. Същият е признат за „Паметник на културата с национално значение“. В църквата към него се съхраняват много ценни икони и стенописи от различни епохи. Манастирът векове наред е бил средище на българската книжнина и култура. В чест на двамата лечители-безсребреници живели в Мала Азия и в околностите на Рим, манастирът има два празника през годината на 1 юли и на 1 ноември, на които се събира множество от всички краища на България. Пред самите порти на манастира блика изключително студен и бистър извор-„Аязмото“, за лечебната сила на който и до днес се носят легенди. За това свидетелствуват запазените желязна верига с метални гривни прикачени към голям камък в преддверието на църквата, с помощта на които са били усмирявани душевно болните хора, търсейки и намирайки своето излекуване. Със средства от програмата САПАРД, през 2008 г., общината изгради асфалтов път до манастира, което прави достъпа лесен и приятен. Заедно с намиращите се още 4 – 5 манастира в съседните общини Бачковски, „Св. Кирик“, Араповски, Мулдавски и Белочерковският „Св. св. Петър и Павел“, също на територията на община Куклен, биха могли да бъдат една прекрасна дестинация за религиозен туризъм.

В южната част от територията на общината върху площ от 23 000 дка, с надморска височина от 700 до 1700 m се простира Лесопарк „Родопи“ с четири курортно-туристически ядра – хижа „Здравец“ (на 1250 m н.в.), летовище „Копривките“ (на 1350 m), летовище „Студенец“ (на 1450 m) и летовище „Бяла черква“ (на 1650 – 1700 m). Със Заповед на МНЗСГ от 1963 г. летовище „Бяла Черква“ е признато за планински климатичен курорт. Именно там е изградена ски писта с параметри, отговарящи на международните норми за дължина и денивелация между старта и финала. На нея се провеждат официални състезания от регионален мащаб. С разработения през тази година ОУП на ски зона „Бяла Черква“ се предвижда изграждането на нови 7 – 8 писти, с обща дължина над 10 km, по които ще могат да се пързалят едновременно 2500 скиора.

В подножието на връх Бяла Черква се намира манастира „Св. св. Петър и Павел“, който в недалечното минало изгоря до основи, но едното му крило, вече е възстановено. На територията на лесопарка има изградени и функционират 12 хотела с 636 легла, множество почивни станции на различни ведомства, къмпинги и частни вили с общо над 2000 легла. В летовището „Студенец“ се намира популярният и търсен екохотел „Здравец“ със 160 легла, извършващ спа процедури. Заоблените била на тази част на Родопите правят лесно достъпни и приятни за всички възрастови групи десетки туристически пътеки, водещи към красиви местности и природни феномени с обща дължина над 150 km.

Населени места

Общината се състои от 6 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Гълъбово	313	16,905	Новосел	Руен	166	5,837	Паная, Богородично
Добралък	56	61,653	Добролък	Цар Калоян	78	7,407	Ени кьой
Куклен	5610	31,524		Яврово	53	25,049	Яворово
				ОБЩО	6276	148,375	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Паная на с. Богородично;

– преименува с. Добралък на с. Добролък;

– преименува с. Ени кьой на с. Цар Калоян;

Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Новосел на с. Гълъбово;
Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Богородично на с. Руен;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Добролък на с. Добралък;

– преименува с. Яврово на с. Яворово;

Указ № 2072/обн. 27.11.1979 г. – възстановява старото име на с. Яворово на с. Яврово;
Указ № 167/обн. 03.07.2001 г. – отделя селата Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян и Яврово и техните землища от община Родопи и създава нова община Куклен с административен център с. Куклен;
Реш. МС № 352/обн. 23.05.2006 г. – признава с. Куклен за гр. Куклен.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	6431	3631	1750	516	12	98	424	100,00	56,46	27,21	8,02	0,18	1,52	6,59
Куклен	5858	3061	1749	516	12	98	422	Куклен	52,25	29,85	8,80	0,20	1,67	7,20
Гълъбово	183	183	0	0	0	0	0	Гълъбово	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Добралък	98	98	0	0	0	0	0	Добралък	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Руен	156	156	0	0	0	0	0	Руен	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Цар Калоян	68	65			0	0	2	Цар Калоян	95,58			0,00	0,00	2,94
Яврово	68	68	0	0	0	0	0	Яврово	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	6431	100,00
Православие	3005	46,72
Католицизъм	71	1,10
Протестантство	132	2,05
Ислям	1176	18,28
Друго	6	0,09
Нямат	87	1,35
Не се самоопределят	544	8,45
Непоказано	1410	21,92

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[4]^[5]^[6]^[7]^[8]

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите		63,15 %	65,61 %	65,54 %	64,56 %
Общ брой места	13	13	13	13	13
ГЕРБ		2	2	3	4
Движение за права и свободи	5	5	4	3	4
Коалиция ЗС „Александър Стамболийски“ (Национален фронт за спасение на България, Съюз на демократичните сили, Алтернатива за българско възраждане, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)					3
ВМРО – Българско национално движение					2
Нова алтернатива				3
Зелена партия				2
Реформаторски блок				2
Политически клуб „Тракия“			5
Българска социалистическа партия	5		2
Съюз на демократичните сили	2	3
„Коалиция за Куклен“ (Българска социалистическа партия, ВМРО – Българско национално движение)		2
Ангел Петров Милянчев – инициативен комитет		1
Недялка Иванова Чалъмова – инициативен комитет	1

Транспорт

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,7 km:

участък от 4,1 km от Републикански път II-86 (от km 16,7 до km 20,8);
участък от 25,2 km от Републикански път III-8604 (от km 7 до km 32,2);
последният участък от 2,4 km от Републикански път III-8606 (от km 5,8 до km 8,2).

Топографска карта

Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)
↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 5 октомври 2020.
↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.
↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Куклен
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[pop-stat.mashke.org-2] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-3] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 октомври 2020. (на английски)

[4] „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 5 октомври 2020.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Куклен_2007-5] „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Куклен_2011-6] „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Куклен_2015-7] „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.

[results.cik.bg,_Резултати_за_община_Куклен_2019-8] „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Куклен“ // results.cik.bg. Посетен на 5 октомври 2020.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]