Нощна акула
| Нощна акула | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Нощна акула в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Нощната акула (Etmopterus spinax) е вид акула от семейство Etmopteridae. Това е една от най-често срещаните дълбоководни акули в североизточните части на Атлантическия океан – от бреговете на Исландия и Норвегия на север до водите на Габон на юг в Африка. Забелязвана е на дълбочини между 70 и 2490 m. Представлява сравнително малка риба, достигаща на дължина до около 45 cm, но със силно издължена форма на тялото. Окраската на тялото има характерен кафяв оттенък, но коремната област е черна. Подобно на останалите представители на рода, нощната акула е способна да биолуминисцира, като органите излъчващи светлина са разположени по корема.[2]
Нощната акула се храни преди всичко с крил, малки костни риби, но възрастните екземпляри използват за храна също така сепии и различни по-големи видове скариди. Има известни наблюдения, които сочат, че с напредване на възрастта, нощните акули се преместват на по-големи дълбочини. Видът притежава редица адаптации за живот в дълбоки води, като специфичен тип T клетки и чернодбробни ензими, позволяващи оцеляване при сравнително по-високи концентрации на тежки метали, характерни за по-дълбоките слоеве на океана. Нощните акули са често опаразитени. Това е яйцеживороден вид, даващ живот на около 20 малки на средно всеки три години. Нощната акула не е обект на промишлен риболов, но често е улавяна заедно с други животни в риболовните мрежи. Въпреки че не спада към категорията на застрашените видове, нощната акула е почти застрашен вид, тъй като ниската репродуктивна способност трудно компенсира улова на този тип животни.
Таксономия
[редактиране | редактиране на кода]
Нощната акула е първоначално описана и наименована през 1758 година като Squalus spinax от шведския натуралист Карл Линей в неговия труд Systema Naturae. Въпреки това, Линей не предоставя типов екземпляр, а видовото име spinax е единствено описание на шипестата гръбна перка. По-късно видът е синонимизиран с описания от Constantine Samuel Rafinesque вид Etmopterus aculeatus и е преместен в рода Etmopterus. Така окончателно нощната акула получава научното име Etmopterus spinax (Linnaeus, 1758) [3].
Нощната акула принадлежи към най-големия род (над 30 вида акули) на семейство Etmopteridae, което от своя страна обединява около 45 отделни вида.
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Ареалът на нощната акула включва източното крайбрежие на Атлантическия океан, от север близо до Исландия и Норвегия, до Африка и по-точно Габон. Разпространена е и в Средиземно море, около Азорските острови, Канарските острови и Кабо Верде. Нощни акули са забелазвани и край бреговете на Капската провинция на Република Южна Африка.
Този тип акули обитават външния континентален шелф и склон върху тинести или глинести дъна, в дънните или средни течения [3][4]. Най-често се забелязва на дълбочини между 200 и 500 m, по-рядко между 500 и 750 m [5][6]. Границите в които е документирано присъствието на нощни акули, обаче са между 70 и 2490 m [7].
Физическа характеристика
[редактиране | редактиране на кода]
Нощните акули притежават сравнително масивно тяло, не особено издължено с широка муцуна. Устата е тънка с гладки устни. Горните зъби са малки с централен връх, обикновено по-малко на брой от страничните зъби. Зъбите на долната челюст са значително по-големи, с режещ връх. Притежава пет чифта хрилни дъги, изтънени в сравнение с хрилните отвори. И при двете гръбни перки има наличие на шипове. Първата гръбна перка започва след късата и закръглена гръдна перка. Втората гръбна перка е двойно по-голяма от първата и започва слад коремните перки. Липсва анална перка. Опашката е стройна и завършва с опашна перка, при която долната-половина е по-къса [3].
Кожните зъбци са тънки и със закривен връх, разположени сравнително неравномерно, но добре разделение един от друг. Окраската е кафява отгоре, рязко променяща се в черна по коремните области. Има наличие на няколко тъмни черни петна отгоре и зад коремните перки и около опашната перка [3].
Нощната акула притежава множество луминисцентни органи, които излъчват синьозелена светлина, забележима от 3-4 m [8]. Различен брой фотофори са органицирани в девет области по страните и коремната част на тялото в характеристичен за вида масив [5][9].
Максималната дължина, която е документирана при нощната акула е 60 cm, въпреки че рядко надминава 45 cm [5]. Женските са с по-големи размери от мъжките индивиди [10].
Поведение
[редактиране | редактиране на кода]Заедно с Galeus melastomus и португалската акула (Centroscymnus coelolepis), нощната акула е една от най-разпространените дълбоководни акули в североизточните части на Атлантическия океан [11]. Среща се поединично или в малки колонии [12]. Популационно проучване в рамките на Средиземно море показва, че женските превъзхождат по брой мъжките индивиди при всички възрастови групи, като дисбаланса се изостря с напредването на възрастта [13]. В северните области от арела и в Балеарско море, възрастните индивиди се откриват в по-дълбоки води в сравнение с младите, което най-вероятно неутрализира конкуренцията между двете групи [11]. Въпреки това, това разпределение не е наблюдавано в източните части на Средиземно море [7].
Черният дроб съставлява до около 17% от масата на тялото и три четвърти от него е предимно мазнина, което придава естествена плаваемост [14]. Високите концентрации на тежки метали в дълбоките води е проблем, с който акулите се сблъскват при населяването на тези местообитания. В резултат на това са възникнали специфични адаптации като специализирани T-клетки способни да неутрализират токсични вещества в кръвообращението. Също така черният дроб притежава специализирани ензими, способни да детоксицират съединения на кадмия, медта, живака, цинка и други токсични метали [5]. Нощната акула е важна част от хранителната верига и служи за храна на по-големи акули и скатове [5][12].
По тялото на нощната акула често се откриват редица видове външни паразити, типично както за младите така и за възрастните екземпляри. Ендопаразитите също не са изключение, като някои от по-често срещаните са Squalonchocotyle spinacis, Aporhynchus norvegicus, Lacistorhynchus tenuis, Phyllobothrium squali, Anisakis simplex и Hysterothylacium aduncum. Някои от ендопаразитите заразяват нощните акули чрез храната, а други използват нощната акула като междинен гостоприемник [12]. Членестоногото Anelasma squalicola е типичен ектопаразит, които се захваща за гръбните части на акулата и често прониква на дъблбоко в мускулатурата. Заразяването с този ектопаразит, нарушава развитието на репродуктивните органи и е често причина за намалена плодовитост [10].
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Нощната акула се храни преди всичко с ракообразни (предимно скариди и крил), главоноги (различни видове сепии) и дребни костни риби [5]. Нощните акули от бреговете на Италия използват за храна и нематоди, многочетинести червеи, както и хрущялни риби [15]. Изследвания при акули от водите на Норвегия и Португалия показват, че нощни акули с големина до около 27 cm се хранят предимно с крил (Meganyctiphanes norvegica) и дребни рибки от вида Maurolicus muelleri. С напредване на възрастта, диетата на нощните акули започва да се променя и става значително по-разнообразна, като преобладават скаридите (Pasiphaea tarda) и сепиите, както и други риби различни от M. muelleri [6][12][16]. Възможно обяснение е, че по-младите нощни акули са сравнително бавни и не могат да ловят главоноги [12]. Силата на захапката при нощните акули е едва 1 N [17].
Жизнен цикъл
[редактиране | редактиране на кода]Нощната акула е яйцеживородно животно, при което ембрионите се излюпват в тялото на женската, но продължават да се изхранват от жълтъчното си мехурче. Размножителния цикъл трае между две и три години, като овулацията настъпва през ранна есен, оплождането през следващото лято и по-рядко през зимата. Гестационният период трае една година [10][18]. Броят на малките е между шест и двадесет, като при женски с по-големи размери тенденцията е към по-голям брой малки. При яйцеживораждането си малките са между 12 и 14 cm на дължина [3][18]. Способността да луминисцират се развива преди малките да излязат от тялото на женската, като дори жълтъчното мехурче луминисцира.
Нощната акула нараства бавно, но значително по-бързо от колкото при други дънни акули. Мъжките достигат полова зрялост при размери от порядъка на 28 до 33 cm, а женските при размери между 34 и 36 cm [5][13], което е средно на четвъртата година при мъжките и около петата при женските. Продължетелността на живот се изчислява на около 18 години за мъжките и 22 години за женските, въпреки че са единствено документирени в естествена среда екземпляри на възраст от 8 години за мъжките и 11 години за женските [13][18].
Връзки с хората
[редактиране | редактиране на кода]По протежение на целия им ареал, нощните акули се ловят случайно в мрежи за тралиране и улов на скариди, раци и дълбоководни риби. Самата нощна акула не е обект на промишлен риболов и не е предпочитана като храна за хората, въпреки че съществуват ястия от осолена или приготвена по друг начин риба [3][13]. Нощната акула е включена като почти застрашен вид в Червения списък на световнозастрашените видове, тъй като популацията остава стабилна в рамките на голяма част от ареала. Съществуват усилия за защита на вида са поне в рамките на Средиземно море, но в североизточиня Атлантически океан нощните акули са намалили числеността си с почти 20% между 1970 и 2004 година [2]. Ниската репродуктивна способност на вида обаче, ограничава възможностите за възстановяване на естествени популации, засегнати от риболов или друга дейност [18].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Etmopterus spinax (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Coelho, R., T. Blasdale, C. Mancusi, F. Serena, J. Guallart, N. Ungaro, F. Litvinov, P. Crozier and C. Stenberg. Etmopterus spinax // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 25 април 2010. (на английски)
- ↑ а б в г д е Compagno, L.J.V. Sharks of the World: An Annotated and Illustrated Catalogue of Shark Species Known to Date. Rome, Food and Agricultural Organization, 1984. ISBN 92-5-101384-5. с. 85.
- ↑ Sion, L., Bozzano, A., D’Onghia, G., Capezzuto, F. and Panza, M. Chondrichthyes species in deep waters of the Mediterranean Sea // Scientia Marina 68 (S3). 2004. с. 153–162.
- ↑ а б в г д е ж Martin, R.A. Deep Sea: Velvetbelly Lanternshark. ReefQuest Centre for Shark Research – посетен на 24 юни 2009.
- ↑ а б Mauchline, J. and Gordon, J.D.M. Diets of the sharks and chimaeroids of the Rockall Trough, northeastern Atlantic Ocean // Marine Biology 75 (2-3). 1983. DOI:10.1007/BF00406012. с. 269–278.
- ↑ а б Jones, E.G., Tselepides, E., Bagley, P.M., Collins, M.A. and Priede, I.G. Bathymetric distribution of some benthic and benthopelagic species attracted to baited cameras and traps in the deep eastern Mediterranean // Marine Ecology Progress Series 251. 2003. DOI:10.3354/meps251075. с. 75–86.
- ↑ Ellis, R. Deep Atlantic: Life, Death, and Exploration in the Abyss. The Lyons Press, 1996. ISBN 1-55821-663-4. с. 195–196.
- ↑ Claes, J.M. and Mallefet, J. Early development of bioluminescence suggests camouflage by counter-illumination in the velvet belly lantern shark Etmopterus spinax (Squaloidea: Etmopteridae) // Journal of Fish Biology 73 (6). 2008. DOI:10.1111/j.1095-8649.2008.02006.x. с. 1337–1350.
- ↑ а б в Hickling, C.F. On the small deep-sea shark Etmopterus spinax L., and its cirripede parasite Anelasma squalicola (Lovén) // Journal of the Linnean Society of London, Zoology 45 (303). 1963. DOI:10.1111/j.1096-3642.1963.tb00484.x. с. 17–24.
- ↑ а б Carrassón, M., Stefanescu, C. and Cartes, J.E. Diets and bathymetric distributions of two bathyal sharks of the Catalan deep sea (western Mediterranean) // Marine Ecology Progress Series 82 (1). 1992. DOI:10.3354/meps082021. с. 21–30.
- ↑ а б в г д Klimpel, S., Palm, H.W. and Seehagen, A. Metazoan parasites and food composition of juvenile Etmopterus spinax (L., 1758) (Dalatiidae, Squaliformes) from the Norwegian Deep // Parasitology Research 89 (4). 2003. DOI:10.1007/s00436-002-0741-1. с. 245–251.
- ↑ а б в г Gennari, E. and Scacco, U. First age and growth estimates in the deep water shark, Etmopterus Spinax (Linnaeus, 1758), by deep coned vertebral analysis // Marine Biology 152 (5). 2007. DOI:10.1007/s00227-007-0769-y. с. 1207–1214.
- ↑ Schmidt-Nielsen, S., Flood, A. and Stene, J. On the size of the liver of some gristly fishes, their content of fat and vitamin A // Kongeleige Norske Videnskabers Selskab Forhandlinger 7. 1934. с. 47–50.
- ↑ Serena, F., Cecchi, E., Mancusi, C. and Pajetta, R. Contribution to the knowledge of the biology of Etmopterus spinax (Linnaeus 1758) (Chondrichthyes, Etmopteridae) // Deep Sea 2003: Conference on the Governance and Management of Deep-sea Fisheries. Food and Agricultural Organization, 2006. ISBN 92-5-105457-6. с. 388–394.
- ↑ Neiva, J., Coelho, R. and Erzini, K. Feeding habits of the velvet belly lanternshark Etmopterus spinax (Chondrichthyes: Etmopteridae) off the Algarve, southern Portugal // Journal of the Marine Biological Association of the United Kingdom 86 (4). 2006. DOI:10.1017/S0025315406013762. с. 835–841.
- ↑ Huber, D.R., Claes, J.M., Mallefet, J. and Herrel, A. Is Extreme Bite Performance Associated with Extreme Morphologies in Sharks? // Physiological and Biochemical Zoology 82 (1). 2009. DOI:10.1086/588177. с. 20–28.
- ↑ а б в г Coelho, R. and Erzini, K. Life history of a wide-ranging deepwater lantern shark in the north-east Atlantic, Etmopterus spinax (Chondrichthyes: Etmopteridae), with implications for conservation // Journal of Fish Biology 73 (6). 2008. DOI:10.1111/j.1095-8649.2008.02021.x. с. 1419–1443.