Никола Богориди
| Никола Богориди | |
| османски политик | |
 | |
| Роден |
1820 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Велика народна школа |
| Семейство | |
| Баща | Стефан Богориди |
| Братя/сестри | Александър Богориди |
| Никола Богориди в Общомедия | |
Княз Никола (Николай) Стефанов Богориди (на гръцки: Νικόλαος Βογορίδης; на турски: Nikolaki Bey; на румънски: Nicolae Vogoride) е османски и молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди и брат на Александър Богориди.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Богориди е роден в Яш в семейството на Стефан Богориди. Учи в Измит, където баща му е заточен, а по-късно във Великата школа в Цариград, където става приятел със съученика си Георги Раковски. В 1834 година заедно с брат си Александър придружава в Яш сестра си Смарагда и съпруга ѝ Михаил Стурдза, който е новоназначен за княз на Молдова. През 1837 – 1839 година Никола е драгоман в османското посолство в Париж. В 1838 година се среща в Париж с Гаврил Кръстевич. След връщането си в Молдова Никола се жени в 1846 година за Екатерина Конаки, дъщеря на молдовския болярин Константин Конаки и прибавя нейното име към своето и се подписва като Конаки-Богориди. Баща е на Емануил Богориди.
Княз на Молдова
[редактиране | редактиране на кода]Политика по румънските дела
[редактиране | редактиране на кода]
При княз Теодор Балш между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. Никола Богориди е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 година е княз (каймакам) на Молдова. За разлика от княза на Влашко Александру II Гика, ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимават с въпроса с обединението на двете румънски държави. В Молдова изборите на 7 юли 1857 година минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, които изтеглят посланиците си от Цариград, Високата порта е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.
Политика по българските дела
[редактиране | редактиране на кода]Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия договор от 1856 година. Веднага след назначаването му за каймакам делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху ракията в техните колонии, което той прави, като заявява:
| „ | Аз съм българин. Каквито молби имате, направете ги. Сега му е времето да бъдат удовлетворени. | “ |
| ||||
На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков), Никола Богориди издава хрисовул (грамота), с който се учредява гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград, изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през 1878 г.[3]
По молба на приятеля си Георги Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община и печатница в Галац, а в същата година чрез Пантелаки Аврамов му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в Русия. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му
| „ | Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата! Божествената промисъл, която ви е издигнала на такова стъпало, на което се намирате, положително ви е предопределила и за нещо по-висше.[4] | “ |
Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 година.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]След свалянето му от престола Богориди живее в Цариград, Виена и Букурещ.
На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград станала по-късно Желязната църква, върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди. Богориди поддържа кореспонденция с Иван Чомаков, Димитър Гешов и Константин Славчевич – одринчанин, виден търговец в Цариград и радетел за българската църква и просвета, Константин Ранов от Самоков, съветник в сръбското дипломатическо агентство в Цариград.
В 1862 година докато Богориди е във Виена с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и Одеса.[5]
Богориди умира в Букурещ на следната 1863 година.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Софроний Врачански (1739 - 1813) | Ганка Атанасова (1736 – 1787) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цонко Стойков (1758 - 1791) | Гана Стойкова | Владислав Стойков | Мария Стойкова | Катерина Стойкова (1777 - 1867) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ралу Сканави (1791 - 1845) | Стефан Богориди (1775 - 1859) | Атанас Богориди (1788 - 1826) | Поликарп Патарски (1790 - 1865) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ласкар Кантакузин (1805 - 1875) | Харикиня (1828 - 1860) | Михаил Стурдза (1794 - 1884) | Смарагда (1816 - 1885) | Иван (? - 1861) | Ана (? - 1866) | Константинос Музурус | Александър Богориди (1822 - 1910) | Мария (? - 1880) | Йоанис Фотиадис | Никола Богориди (1821 - 1863) | Екатерина Конаки | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Емануил Богориди (1847 - 1935) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Начов, Никола. Княз Стефан Богориди (Биографични бележки), в: Княз Стефан Богориди, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 1994, стр. 149 – 153.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 323.
- ↑ Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 150.
- ↑ Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 148, 150, 241.
- ↑ Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 240-242.
| Теодор Балш | → | каймакам на Молдова (7 март 1857 – октомври 1858) | → | Щефан Катаргиу, Василе Стурдза, Анастасие Пану |