Николаос Рокас
| Николаос Рокас Νικόλαος Ρόκας | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
| Награди | кавалер на Почетния легион |
Николаос Рокас, известен като капитан Кольос (на гръцки: Νικόλαος Ρόκας, Καπετάν Κολιός), е гръцки офицер и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николаос Рокас е роден през 1870 година в Мандра, Атика. Той е внук на гръцкия революционер капитан Кольос, участвал в Гръцката война за независимост от 1821 година. Завършва училище в Корфу, а след това участва в Гръцко-турската война от 1897 година като сержант. През 1902 година завършва военно училище с чин лейтенант от пехотата.
През 1905 година Николаос Рокас застава начело на чета от 20 души в района на Олимп, като подсигурява снабдяването на андартите в района на Ениджевардарското езеро. От юли 1906 година е прехвърлен в района на Негуш заменяйки Георгиос Катехакис в Каракамен планина[2]. Същата година по негово искане на помощ му идва Телос Агапинос[3]. През октомври 1906 година предлага примирие на войводата от ВМОРО Димитър Занешев[4], което той отхвърля. Заедно с Михаил Анагностакос действа срещу румънската пропаганда в областта[5].
През 1907 година Николаос Рокас напуска Македония и се установява в Атина, където работи по подготовката на Критската милиция. Жени се и през 1910 година в Ханя му се ражда син Константинос Рокас (1910 – 1981), гръцки професор по право. През 1912 година участва в Балканската война като лейтенант, а през 1914 година е вече майор и действа в Северен Епир. Поканен е от Елефтериос Венизелос да застане на негова страна по време на вътрешните борби в Гърция, но той отказва[6]. По време на Първата световна война Рокас е командир на пехотен полк, разположен в долината на река Струма.
През 1919 година ръководи пехотен полк в Украйна в борбата с болшевиките[7], а след това участва в Гръцко-турската война между 1919 и 1922 година като командир на Пета дивизия[8]. През 1923 година напуска армията заради конфликт с Николаос Пластирас[9]. Между 1927 и 1929 година отново е на военна служба, а през 1940 – 1941 година е командир на гръцките части в Дедеагач. Умира през 1947 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 104. (на гръцки)
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγών (ΓΕΣ 1979)[1] Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
- ↑ Μεσσηνιακό Ημερολόγιο[2] Архив на оригинала от 2013-10-15 в Wayback Machine.
- ↑ Τζανέτωφ (Дзанетов) в гръцките източници, производно на Занешев
- ↑ Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation
- ↑ Βλ. Σπ. Μαρκεζίνη, Πολιτική Ιστορία της Νεότερης Ελλάδος, τ. 3, σ. 381
- ↑ Σαν ΣήμεραΣελίδα
- ↑ Βλ. Γρ. Δάφνη, Συνοπτική Ιστορία Συγχρόνου Ελλάδος, 1971.
- ↑ Εγκυκλοπαίδεια Πάπυρος Λαρούς Μπριτάννικα, τ. 52.
