Нейково (област Сливен)

Нейково
	Нейково
	Нейково Нейково
Общи данни
Население	191 души (15 март 2024 г.); 2,51 души/km²
Землище	76,205 km²
Надм. височина	527 m
Пощ. код	8993
Тел. код	04586
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	51398
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община; – кмет	Котел; Коста Каранашев ; (ГЕРБ; 2015)

Тази статия е за котленското село. За добруджанското вижте Нейково (Област Добрич).

Нèйково е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.

География

Село Нейково се намира на около 15 km север-североизточно от областния център град Сливен и около 11 km югозападно от общинския център град Котел. Разположено е край Нейковска река (десен приток на Котленска река), в Котленска планина, южно от рида Разбойна. Климатът е умереноконтинентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и кафяви планинско-горски почви^[2].^[3] Надморската височина в селото при църквата е около 519 m и нараства до около 600 m към южния край и около 560 – 580 m – към северния край.

Минаващият през Нейково общински път води на изток през село Катунище до връзка северно от село Градец с второкласния републикански път II-48 и с отбивка преди Катунище на север към село Жеравна, а на запад води през село Раково към Сливен.

Землището на село Нейково граничи със землищата на: град Котел на север; село Жеравна на изток; село Ичера на юг; град Сливен на югозапад; село Раково на югозапад; село Кипилово на северозапад.

Населението на село Нейково, наброявало 1580 души при преброяването към 1934 г. и 1671 към 1946 г., намалява до 886 към 1985 г. и 198 (по служебен документ на НСИ от 2021.12.31) към 2021 г.^[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 347 лица, за 339 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към „ромска“, а за „турска“ етническа група и за „не се самоопределят“ не са посочени данните.^[5]

История

В местността Осеница, която обхваща територията от около 2,5 km север-североизточно от центъра на Нейково до около 2 km на север по посока към Осенишки връх (1024 m), има няколко надгробни могили, следи от антично селище (намерени са каменни чукове, остриета за копия, монети), както и останки от няколко средновековни манастира.^[6]^[3]

Нейково е едно от селата от Сливенския революционен окръг, което е въстанало по време на Априлското въстание. През селото е минала четата на Стоил войвода, чието знаме е осветено в църквата „Света Троица“. Не много далече от селото на 10 май 1876 г. са убити главният апостол на Сливенския революционен окръг Иларион Драгостинов и военният инструктор на окръга Георги Обретенов.

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.), по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Източна Румелия, присъединено е към България след Съединението 1885 г.^[3]

Църква

Църквата в село Нейково е построена в 1863 г. от неизвестни майстори. Първи свещеник в църквата е бил Никола Генов от сливенското село Стара река. По запазени спомени за него, той е бил патриот и лично е подвел под клетва четниците от четата на Стоил войвода – 25 души, всички от село Нейково, за което е бил викан в Сливен и подложен на разпит и изтезания от сливенския каймакам. Иконите в храма са рисувани от зографа дядо Недко от село Жеравна по образеца на Византийската школа, с трайни бои. През 1947 г. при енорийския свещеник протойерей Ценко Дюлгеров църквата е основно ремонтирана и заздравена.^[7]

Училище

Частно килийно училище в селото е имало в началото на 19 век; по-късно е построена едноетажна сграда към църквата. През 1878 г. е построена сграда и е открито начално училище.^[6] Споменава се наличие на летописна книга на училището в Нейково от периода 1864 – 1949 г.^[8]

Прогимназия е открита през 1921/1922 учебна година. Първоначално учебните занятия се водят в частни къщи, а през 1926 г. сграда, предназначена за община, се отстъпва за прогимназията. От учебната 1958/1959 г. учениците от прогимназията започват учебните занятия в сградата на началното училище; тогава двете училища се сливат в основно училище.^[6]

Основното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Нейково е закрито през 2003 г. поради намалелия под нормативния минимум брой на учениците в селото.^[9]

Читалище

Читалище „Изгрев“ е основано през март 1928 г. от 30 жители на селото, между които учители, служители, земеделци. С неговото създаване започва да се развива художествена самодейност: самодеен театър, танцов състав за народни танци, народен оркестър и други. За различните културно-просветни мероприятия е наемана частна къща. Закупуват се книги за библиотеката и започва раздаването им за четене сред жителите на селото. В края на 1947 г. библиотеката разполага с 620 тома художествена и научно-популярна литература, а към 2005 г. броят надминава 10000 тома. Към читалището се организират художествени колективи: хор, танцов състав, драматичен състав. По инициатива на читалището редовно се организират читателски конференции и обсъждания на художествени книги. От 1985 г. читалището се помещава в основно ремонтираната стара сграда на училището. От 1 ноември 1997 г. читалището е самостоятелно юридическо лице.^[10]

Потребителна кооперация

Кооперацията е създадена през април 1939 г. под наименованието Всестранна кооперация „Бъдеще“. Създадена е от група селяни под ръководството на учителя от Котел Сава Донев със задача да подпомага селяните при закупуване на стоки, като за целта тя открива магазин. След 9 септември 1944 г. към кооперацията се открива горски отдел, който добива дърва за огрев и строителен материал. Освен това тя извършва и търговия на дребно, обществено хранене, изкупуване на селскостопански произведения, млекопреработване, билкосъбиране и други. Със собствени средства и заеми от държавата кооперацията обзавежда 5 магазина за промишлени и хранителни стоки, зеленчуци, 2 заведения за обществено хранене и хлебопекарна. От 1 март 1980 г. до 30 юни 1991 г. кооперацията е обединена към Районна потребителна кооперация „Георги Сава Раковски“ – Котел, а от 1 юли 1991 г. кооперацията е самостоятелна единица.^[11]

На 28 януари 1999 г. е регистрирана фирмата Потребителна кооперация „Бъдеще“ К.^[12]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[13]

	Численост	Дял (в %)
Общо	347	100,00
Българи	339	97,69
Турци	0	0,00
Цигани	6	1,73
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	2	0,58

Обществени институции

Село Нейково към 2023 г. е център на кметство Нейково.^[14]^[15]

В село Нейково към 2023 г. има:

действащо читалище „Изгрев – 1928 г.“;^[16]^[17]
православна църква „Света Троица“;^[18]
пощенска станция.^[19]

Културни и природни забележителности

В село Нейково се намира паметникът на хайдутина Дели Ради, който след като бива обезглавен от турците, прави няколко крачки без глава и пада и умира до един бук. Днес този бук се нарича Дели-Радевия бук. Тук се намира и църквата „Св. Троица“, в която е осветено знамето на Стоил войвода.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Източници

Външни препратки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО

[ГЕБ-3] а ^б ^в Голяма енциклопедия „България“, том 8, стр. 3059, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.

[4] Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен

[5] Етнически състав на населението на България – 2011 г., с. Нейково, общ. Котел, обл. Сливен

[ЕБ-6] а ^б ^в Енциклопедия "България", том 4, стр. 562, Издателство на БАН, София, 1984 г.

[7] Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 109К „Църковно настоятелство при храм „Света Троица“ – с. Нейково, Сливенско (1863 – 1948)“; История на фондообразувателя

[8] Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 360К „Групов фонд „Начални и основни училища в Сливенски окръг“ (1864 – 1977)“; Характеристика на документите

[9] Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 979 „Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Нейково, Сливенско (1944 – 2003)“; История на фондообразувателя

[10] Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 569 „Народно читалище „Изгрев“ – с. Нейково, Сливенско (1944 – )“; История на фондообразувателя

[11] Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 512 „Потребителна кооперация „Бъдеще“ – с. Нейково, Сливенско (944 – 1980, 1991 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя

[12] Потребителна кооперация „Бъдеще“ К // Архивиран от оригинала на 2023-03-31. Посетен на 2023-03-31.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-13] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[14] Справка за събитията за кметство Нейково, област Сливен

[15] Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Нейково

[16] Детайлна информация за читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област Сливен

[17] Информационна карта за 2021 г., читалище „Изгрев – 1928 г.“, село Нейково, община Котел, област Сливен

[18] Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Котелска духовна околия, с. Нейково – храм „Св. Троица“ – 1863 г.

[19] Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8993 Нейково // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-03-27.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]