Катунище
| Катунище | |
 Възрожденската църква Света Троица | |
  Катунище  Катунище | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 21 души[1] (15 март 2024 г.) 1,45 души/km² |
| Землище | 15,058 km² |
| Надм. височина | 438 m |
| Пощ. код | 8991 |
| Тел. код | 04582 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 36681 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Котел Коста Каранашев (ГЕРБ; 2015) |
| Катунище в Общомедия | |
Кату̀нище е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Катунище се намира на около 21 km североизточно от областния център Сливен, около 11 km югоизточно от общинския център Котел и около 3 km северозападно от село Градец. Разположено е в Източна Стара планина, предимно покрай левия (северния) бряг на Нейковска река – десен приток на Котленска река (Котелшница, Котлешница). Климатът е умереноконтинентален.
Общинският път, минаващ през Катунище, на изток прави връзка с второкласния републикански път II-48, който на юг през селата Градец и Ичера води към Сливен, а на север през град Котел води до връзка при град Омуртаг с първокласния републикански път I-4 (Е772). На запад от Катунище, след дясно отклонение към село Жеравна, общинският път продължава през селата Нейково и Раково на юг към Сливен, а на запад – към връзка с второкласния републикански път II-53.
Надморската височина в селото по главната му улица, която е част от минаващия през него общински път, е около 400 – 405 m и нараства на север до около 420 – 430 m.
Землището на село Катунище граничи със землищата на: село Жеравна на запад и север; град Котел на север (граничен участък около 170 m); село Медвен на север и североизток; село Градец на изток и юг; село Ичера на юг.
Населението на село Катунище, наброявало 440 души при преброяването към 1934 г., намалява до 125 към 1985 г. и 20 (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31) към 2021 г.[2]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 26 лица, за 26 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война (1877 – 1878 г.), по Берлинския договор от 1878 г. селото остава в Източна Румелия и е присъединено към България след Съединението 1885 г.[4][5]
При преброяването на населението в Княжество България през 1893 г. – първо след Съединението, селото е отбелязано с име Катуница[6], а при следващото през 1900 г. – Катунище[7].
Училище в селото, по данни от летописната му книга, е открито през 1848 г. Първи учител е Коста Попкръстев от село Жеравна. Децата учат в килията на тогавашната църква. Учениците са предимно момчета. Те учат на панакиди[8]. За три години едва успяват да научат буквите. Коста Попкръстев учителства до 1850 г., а от 1851 до 1855 г. няма учител. През 1856 г. учител става Петър Попиванов от село Ичера, който учителствал три години, като е изхранван от селото по домовете чрез редуване. Учението е килийно, но учениците вече имат руски буквари. Учителят е терзия (шивач), седи по турски в стаята и шие, а учениците, насядали около стените, четат на панакидите на висок глас. През 1879 г. учител е Добри Стоянов от село Градец. Той първи разделя учениците на отделения и преподава по „звучната метода“, т.е. на децата съобщава не названието на буквата, а нейното произношение. През 1881 г. е построена първата училищна сграда със средства, събрани доброволно от селото. Първият учител с педагогическо образование е Жейно Попрусков. След приключване на учебната 1969/1970 г. училището (начално) е закрито и малките ученици от селото отиват да учат в село Градец.[9]
Читалище „Христо Ботев“ в село Катунище е образувано вероятно през периода 1926 – 1936 г.[10]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Катунище е било винаги източноправославно селище.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Катунище към 2023 г. се упражнява от кметски наместник.
В село Катунище към 2023 г. има:
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Село Катунище е архитектурен резерват.[13]
Къщите в Катунище са във възрожденски стил. Това е камчийският тип къща, строена от камък и дърво.
Повечето от къщите в селото са купени от живеещи в Сливен, Бургас и Ямбол семейства и фирми. В Катунище действат като хотели няколко екокъщи и екокомплекс.
От Катунище са хайдутинът Кара Танас, писателят Димитър Гундов, преводачът Петър Драгоев и родът на поетесата Станка Пенчева. Къщата на рода Пенчеви е творческа база на Съюза на архитектите в България[14]. С красивата си природа, чистия въздух, реката и планината с обширни поляни Катунище предлага отлични условия за активен отдих.
През 1853 г. Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Катунища, където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“[15]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Гани Ганев (1924 – 1976), български политик от БКП
- Димитър Гундов (1906 – 1978), български поет и преводач, политик от БЗНС
- Иван Щилиянов (1928 – 2008), български политически офицер, генерал-лейтенант
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Катунище, общ. Котел, обл. Сливен
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Катунище, община Котел, област Сливен
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 144. Катунище.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. КАТУНИЩЕ (Катуница) (Справка към 16 юни 2023.)
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 46. XV. Окръг Сливен / 3. Околия Котел / Община Жеравна: 2) с. Катуница
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1900 г.; София, Държавна печатница, 1902, стр. 30 (38). XIII. Окръг Сливен / 2. Околия Котел / 2. Община Жеравна: 2) с. Катунище
- ↑ Речник на българския език. ПАНАКЍДА ж. Някогашно учебно помагало – намазана с восък гладка дъска, върху която учениците се учели да пишат с пръчица със заострен край.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 813 „Начално училище – с. Катунище, Сливенско (1944 – 1970)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 359К Групов фонд „Читалища в Сливенски окръг“ (1909 – 1944); История на фондообразувателя, с. Катунище // Архивиран от оригинала на 2023-06-16. Посетен на 2023-06-16.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Христо Ботев“, село Катунище, община Котел, област Сливен
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Котелска духовна околия, с. Катунище – храм „Св. Троица“ – 1874 г.
- ↑ Национален институт за паметниците на културата. Списък на резервати – паметници на културата. Село Катунище. Разпореждане на МС № 20 от 30.12.1988 г. за обявяване на с.Катунище, Бургаска област, за архитектурен резерват. (ДВ, бр. 4/1989 г.).
- ↑ САБ. Зали и творчески бази. Творческа база „Катунище“. Архив на оригинала от 2023-06-27 в Wayback Machine.Справка към 27 юни 2023 г.
- ↑ ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820 – 1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей – Разград
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт за българското село Архив на оригинала от 2007-11-29 в Wayback Machine.
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-042
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-042-3 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
- Източна Румелия. Карта
| ||||||||||
