Народни песни на македонските българи
| „Народни песни на македонските българи“ | |
| „Народне песме македонски бугара“ | |
 корица на първото издание | |
| Автор | Стефан Веркович |
|---|---|
| Първо издание | 1860 г. Белград, Сърбия |
| Издателство | Правителствена книгопечатница |
| Оригинален език | български, сръбски |
| Жанр | етнографски |
| Следваща | „Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ“, „Lidové povídky jihomakedonské“ |
„Народни песни на македонските българи“ е етнографски сборник с български народни песни, събрани от Стефан Веркович, смятан за „най-ценния му принос в областта на българската фолклористика“.[1] Излиза с предговор на сръбски език в 1860 година в Белград под заглавието „Народне песме македонски Бугара“.[2]
Книгата е вторият голям сборник с български народни песни след излезлия в 1855 година „Болгарские песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар“ на Петро Безсонов.[1] Съдържа 335 народни песни, които са лирични и затова са наречени в заглавието женски. Песните са събирани от Веркович при престоя му като сръбски агент в южномакедонския град Сяр от 1855 година насетне.[1] Заглавието, посвещението на княгиня Юлия Обренович, предговорът, бележките и обясненията към песните са на сръбски език, а в края има обяснение на сръбски на непознати български думи. Песните обаче са на оригиналния български език, както го нарича и самият Веркович.[1]
- Произход на песните
| Брой песни | Селище | Околия |
|---|---|---|
| 235 | Просеник | Сярско |
| 36 | Горно Броди | Сярско |
| 7 | Лехово | Валовищко |
| 4 | Добринища | Разложко |
| 40 | Велешко | |
| 12 | Дебър | Дебърско |
| 1 | Крушево | Прилепско |
Така огромната част от песните са от сярското село Просеник – записани от живеещата в Сяр певица Дафина Просенишка, наречена от Веркович „българската Омирка“. Другите песни също са записвани в Сяр – тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града.[1] Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „Български народни песни“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.[3]
В обширния предговор Веркович очертава етническите граници на южните райони, населени с „български славяни“:
| „ | Но самь ове песме назвао бугарскима а ни словенскима, збогъ тога, єръ данасъ кадъ бы когодъ македонскогъ Славенина запитао: што си ты? съ места бы му одговоріо: я самь Болгаринъ, а свой єзыкъ зову болгарскимъ.
Но аз тези песни нарекох български, а не славянски, защото, ако днес попитате някой македонски славянин „Какъв си ти“, веднага ще ви отговори: аз съм българин, а своя език наричам български.[4] |
“ |
Предговорът е с характер на етнографски очерк за българите в Македония и е извор на „важни сведения за бита, езика, етническото самосъзнание, поминъците и етническия състав на населението от различните селища“.[5] Цел на предговора е да даде верни етнографски данни за българския характер на Македония, тъй като гръцките, както и някои западни автори тенденциозно „тези предели ги наричат гръцки“.[6]
Сборникът е издаден за втори път на български от Петър Динеков в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.[7]
Още в предговора Веркович изяснява, че замисля да издаде втори том на сборника с трапезни и юнашки песни, а по-късно ще записва народни приказки и предания. Поради ангажираността си в диспута около „Веда Словена“, не успява да го осъществи приживе и събраните от него материали са издадени като „Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ“ в 1920 г. в Петроград и „Lidové povídky jihomakedonské“ в 1932 г. в Прага.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Народне песме македонски бугара - Београдъ 1860 – US archive, Stanford libraries (full scanned copy)
- Народни песни на македонските българи. Под ред. на Т. Моллов. Варна, LiterNet, 2007
- Народне песме македонски бугара, Београдъ, Правителственомъ Кньигопечатньомъ, 1860[неработеща препратка]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Динеков, Петър. Делото на Петър Веркович // LiterNet. Посетен на 23 септември 2015.
- ↑ Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме. У Београду, Правителственомъ кньигопечатньомъ, 1860.
- ↑ Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 129.
- ↑ Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме. У Београду, Правителственомъ кньигопечатньомъ, 1860. с. XIII.
- ↑ Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 129-130.
- ↑ а б Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 130.
- ↑ Веркович, Стефан И. Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни. София, Български писател, 1966.
