Направо към съдържанието

Мюриъл Спарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мюриъл Спарк
Muriel Spark
шотландска писателка
Родена
Починала
13 април 2006 г. (88 г.)
РелигияКатолическа църква
Националност Шотландия,
 Великобритания
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
НаградиКомандор на Ордена на Британската империя
Семейство
Деца1
Уебсайтwww.murielspark.com
Мюриъл Спарк в Общомедия

Мюриъл Сара Спарк (на английски: Muriel Sarah Spark) е шотландска писателка и литературна критичка.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 февруари 1918 г. в Единбург, Шотландия като Мюриъл Сара Камберг. Баща ѝ е инженер, евреин, роден в Единбург в семейство на емигранти от Литва, а майка ѝ е англичанка и англиканка.[1][2] Получава образованието си в Единбургското женско училище на Джеймс Гилеспи.

През 1937 г. тя се сгодява за Сидни Осуалд ​​Спарк, 13 години по-възрастен от нея, когото среща в Единбург. През август същата година тя тръгва с него за Южна Родезия (днес Зимбабве), където се женят на 3 септември 1937 г. в Солсбъри. Имат син, Самюъл Робин Спарк, роден през юли 1938 г., но бракът им се разпада, защото тя открива, че съпругът ѝ страда от маниакално-депресивно разстройство.[3]

Гробът на Мюриъл Спарк

Връща се в Обединеното кралство през 1944 г. и започва работа в разузнаването по време на Втората световна война. Спарк твърди, че нейното намерение е семейството ѝ да създаде дом в Англия, но Робин се завръща във Великобритания с баща си по-късно, за да бъде отгледан от баба си и дядо си по майчина линия в Шотландия.[4][5][6][7][8]

Между 1955 и 1965 г. тя живее в пансион на улица „Болдуин Кресчънт“ 13 в Камбъруел, югоизточен Лондон.[9] След като живее няколко години в Ню Йорк, тя се премества в Рим, където се запознава с художничката Пенелопи Жарден през 1968 г. В началото на 70-те години те се установяват в Тоскана, в селището Оливето, близо до Чивитела ин Вал ди Киана, на което през 2005 г. Спарк става почетна гражданка. Вече се е превърнала в обект на чести слухове за лесбийски връзки[10] още от времето на живота ѝ в Ню Йорк, въпреки че Спарк и нейните приятелки отричат тяхната валидност. Оставя цялото си имущество на Жарден, като взима мерки синът ѝ да не получи нищо.[10]

Умира на 13 април 2006 г. и е погребана в гробището на Сант'Андреа Апостоло в Оливето.[11]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Творческата си дейност започва като литературен критик и поетеса. Първите стъпки в художествената проза започва с написването на разкази. После следват романите:

  • „The Comforters“ (1957)
  • „Robinson“ (1958)
    Робинсън, изд.: ИК „Георги Бакалов“, Варна (1982), прев. Николай Думанов
  • „Memento mori“ (1959), който пожънва първия голям успех.
  • „The Ballad of Peckham Rye“ (1960)
    Балада за Пекъм Рай, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1978), прев. Йордан Костурков
  • „The Prime of Miss Jean Brodie“ (1961) – нейния шедьовър
    Разцветът на госпожица Джийн Броуди, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1978), прев. Йордан Костурков
  • „The Girls of Stender Means“ (1963)
    Момичета със скромни средства, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Йордан Костурков
  • „The publie image“ (1968)
    Лице за публиката, изд.: „Народна култура“, София (1971), прев. Живко Кефалов
  • „The Mandelbaum Gate“ (1965)
  • „The Driver’s Seat“ (1970)
  • „Not to Disturb“ (1971)
  • „The Abbess of Crewe“ (1974)
    Абатисата на Кру, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Йордан Костурков
  • „Territorial Rights“ (1979)
  • „Loitering With Intent“ (1981)
    Преднамерено шляене, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Ленин Костов
  • „The Only Problem“ (1984)
  • „A Far Cry From Kensington“ (1988)
  • „Symposium“ (1990)
    Симпозиум, сп. „Съвременник“ (1995), прев. Жени Божилова
  • „Reality and Dreams“ (1996)
  • „Aiding and Abetting“ (2001)

През 1993 година, когато е на 75 години, тя написва своята автобиография „Curriculum Vitae“ и е удостоена с Ордена на Британската империя.

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
Алея „Мюриъл Спарк“ в Единбург
  • 1965: Мемориална награда „Джеймс Тейт Блек“ за The Mandelbaum Gate
  • 1987: Награда „Брам Стоукър“ в категория Non-fiction за Mary Shelley
  • 1997: Награда „Дейвид Коен“
  • 1998: Golden PEN Award[12]
  • 2010: Lost Man Booker Prize за романа от 1970 г The Driver's Seat[13]

Почетни членства и докторати

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Our Records: Muriel Spark and Scottish births in 1918 // ScotlandsPeople, 7 January 2019. Посетен на 22 March 2022.
  2. ↑ Muriel Spark, Novelist Who Wrote 'The Prime of Miss Jean Brodie,' Dies at 88 // The New York Times. 23 April 2010. Архивиран от оригинала на 23 July 2018. Посетен на 11 February 2017.
  3. ↑ Spark, Murie l. Curriculum Vitae. London, Penguin Books, 1993. с. 116–7, 123–4.
  4. ↑ Author Muriel Spark dies aged 88. – BBC News, 15 April 2006, архив на оригинала от 23 април 2006, http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/4911878.stm, посетен на 15 април 2006 .
  5. ↑ Obituary. – News. BBC, 2006-04-15, архив на оригинала от 23 април 2006, http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/3659703.stm, посетен на 15 април 2006 .
  6. ↑ Dame Muriel Spark, 1918–2006: The novelist of identity. – The Weekly Standard, 1 May 2006, архив на оригинала от 6 август 2006, http://www.weeklystandard.com/Content/Protected/Articles/000/000/012/139yatvg.asp, посетен на 12 юли 2006 .
  7. ↑ Spark of Genius (magazine). – Doublethink (Winter), 2006, архив на оригинала от 9 юли 2006, http://www.affdoublethink.com/archives/2006/02/26/spark_of_genius.php, посетен на 12 юли 2006 .
  8. ↑ Muriel Spark // National Library of Scotland. Архивиран от оригинала на 28 May 2014. Посетен на 15 March 2014.
  9. ↑ Mount, Ferdinand. The Go-Away Bird. – The Spectator, архив на оригинала от 18 юни 2010, http://www.spectator.co.uk/books/5258633/the-goaway-bird.thtml .
  10. ↑ а б Muriel Spark leaves millions to woman friend rather than son. – The Standard, 2007-04-14, архив на оригинала от 7 декември 2017, https://www.standard.co.uk/news/muriel-spark-leaves-millions-to-woman-friend-rather-than-son-7174680.html, посетен на 1 април 2018 .
  11. ↑ Addio Muriel Spark, romanziera ironica tra Scozia e Toscana // Il Tempo. 2006. Архивиран от оригинала на 29 December 2017.
  12. ↑ Golden Pen Award // English PEN. Архивиран от оригинала на 2012-11-21. Посетен на 2024-09-05.
  13. ↑ Alison Flood. Lost Booker prize shortlist overlooks Iris Murdoch but plumps for Muriel Spark // The Guardian. 25 March 2010.
  14. ↑ Heriot-Watt University Edinburgh: Honorary Graduates // www1.hw.ac.uk. Архивиран от оригинала на 2016-04-18. Посетен на 2024-09-05.
  15. ↑ Sleeman, Elizabeth. The International Who's Who of Women 2002. London, England, Europa Publications, 2002. ISBN 978-1857431223. с. 540.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мюриъл_Спарк&oldid=12365329“.