Направо към съдържанието

Михаил Кантакузин Шейтаноглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Кантакузин Шейтаноглу
османски магнат от втората половина на XVI век
Роден
1515 г.
Починал
3 март 1578 г. (63 г.)
Семейство
ДецаАндроник Кантакузин

Михаил Кантакузин Шейтаноглу (на гръцки: Μιχαήλ Καντακουζηνός) е изключително влиятелен османски магнат и приближен на великия везир Мехмед паша Соколович. Носи османското си име Шейтаноглу (Син на дявола) заради интригите и влиянието, което има в османския двор при управлението на Сюлейман Великолепни и най-вече на Селим II. Обесен на входа на двореца си в Анхиало на 3 март 1578 г. по разпореждане на султан Мурад III*.

Михаил Кантакузин провокира и убеждава избрания с негова помощ вселенски патриарх Йоасаф II през 1561 г. да признае царския титул на братовчед му – Иван Грозни. Друг патриарх и негов съгражданин, издигнат с благословията му – Йеремия II издига в ранг патриаршия – руската православна църква.[1]

Титул

[редактиране | редактиране на кода]

Архонт на Константинопол. Подпечатва кореспонденцията си с двуглав орел. Неговият замисъл и изпълнението за признаването на царския титул на Иван Грозни от Вселенската патриаршия, струват детронирането на патриарх Йоасаф II Константинополски. След обесването му, неговият фаворит и опекун Йеремия II Константинополски успява да удостои с патриаршеско достойнство Руската православна църква, нареждайки я пета в диптиха, където е до днес на мястото на историческата Търновска патриаршия. Повечето изследователи са на мнение, че патриарх Йеремия II е родственик на Шейтаноглу, макар за това да няма преки доказателства.[1]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Кантакузин е потомък на рода Кантакузини.[2] Баща му се казва Димитър Кантакузин, а негов дядо е Димитър I Кантакузин, деспот на Морея. Посредством Ирина Асенина се явява пряк потомък и на българския царски род Асеневци.[1]

Потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Самият Михаил Кантакузин, по-известен като Шейтаноглу, има трима сина и две дъщери. Наследниците на синовете му Андроник и Йоани обсебват властта през целия XVII век на двете дунавски княжества Влашко и Молдова - до поверяването им на фанариотите от 1716 г.[3][1]

Синът му Йоани сродява фамилията му Кантакузино с друга византийско-генуезка фамилия, прераснала във фанариотска – Росети. Потомци на другия син на Шейтаноглу – Андроник са бъдещия министър-председател на Румъния – Георге Григоре Кантакузино, както съпругата на първия държавен глава на Албания – Вилхелм фон Вид. От руския клон на фамилията Кантакузино, Михаил Михайлович Кантакузин-Сперански се жени за Джулия Грант, внучка на президента на САЩ – Юлисис Грант.

След прутския поход част от рода Кантакузино се изселва в Руската империя, формирайки руския клон на фамилията посредством наследници на внука му и постелник на Влашко – Константин Кантакузино. Наследници на влашкия постелник, и внук на Шейтаноглу, са последните влашки владетели Константин Бранковяну и Стефан Кантакузин, преди фанариотите да бъдат поставени начело на Влахия от 1716 г.

Родословно дърво на фамилията Кантакузино

[редактиране | редактиране на кода]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Шейтаноглу е пословичен в историята със своето богатство, с което съперничел на османския султан и падишах. Дължал го най-вече на поморийските солници, върху които имал монополно господство за добива и продажбата на сол, защото това му се позволявало от най-близкия негов приятел, съидейник и покровител – Мехмед паша Соколович. За да е далеч от хорските очи и съгледвачите-бостанджии, Шейтаноглу издига свой дворец в Анхиало на стойност 20 000 дуката. Също така търгува с Великото Московско княжество, откъдето внася кожи. Занимава се с промишлен риболов за времето си. Само годишния му доход възлизал на 60 000 дуката, космическа за времето си сума**.[1]

Богатството му позволява да изгради и въоръжи със свои средства 60 галери след известната битка при Лепанто. Сам фаворизира, издига и сваля вселенски патриарси като Митрофан III Константинополски и Йоасаф II Константинополски. Също така сваля влашкия владетел Петру II Младия. Дворецът му в Анхиало е конфискуван през юли 1576 г., след като Шейтаноглу е обвинен в заговор за детронирането на султан Мурад III. Синът му Андроник Кантакузин обаче успява да спаси голяма част от бащиното си богатство и дори номинира за владетел пред османския двор – Михай Витязул.

С него се среща Стефан Герлах, който бил заблуждаван от Шейтаноглу, че последният има английски корени. [4]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Шейтаноглу се е казвал Димитър, и е внук на морейския деспот Димитър I Кантакузин, т.е. морейският деспот е прадядо на Шейтаноглу. Посредством своя прадядо, Шейтаноглу е сроден и с последната императорска византийска фамилия на Палеолозите. Михаил Кантакузин Шейтаноглу е имал сестра, която живеела в Трикала.[1]

От втората си съпруга, дъщеря на влашкия владетел Мирчо V Чобан, която не пожелала да го последва в Константинопол, където той живее[5], Михаил Кантакузин има трима сина – Андроник, Димитър (роден 1566 г.) и Йоани (роден 1570 г.), а от първата си жена с неизвестно име има две дъщери.

Влиянието и интригите на Шейтаноглу в Константинопол били пословични за времето си и заради това със своя оригинален прякор, символизиращ неговата комбинативност, безкомпромистност и хитрост, той останал завинаги в историята***.[1]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж Каравълчев, Венцислав. Патриарсите на Анхиало (Поморие). София, Симолини 94, 2022. ISBN 978-619-7672-31-2. с. 24 – 38.
  2. ↑ Finlay, George (1856). The History of Greece under Othoman and Venetian Domination. Edinburgh and London: William Blackwood and Sons. İnalcık, Halil (1997). An Economic and Social History of the Ottoman Empire. Volume One, 1300 – 1600. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-57456-0.Pp.188 – 189
  3. ↑ Кантакузини
  4. ↑ ЗА ПРОИЗХОДА НА МИХАИЛ КАНТАКУЗИН (? – 1577)
  5. ↑ [Iorga, Nicolae (1935). Byzance après Byzance (in French). Bucharest: Editions de l'Institut d'études byzantines,pp.115 – 116]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Kantakouzenos Şeytanoğlu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Кантакузин_Шейтаноглу&oldid=11921576“.