Константин Бранковяну

Константин Бранковяну
княз на Влашко
Роден	15 август 1654 г. Княжество Влахия
Починал	15 август 1714 г. Цариград, Османска империя
Религия	православие
Управление
Период	1688 – 1714
Предшественик	Щербан I Кантакузин
Наследник	Стефан Кантакузин
Канонизация
Празник	16 август
Семейство
Род	Крайовеску
Константин Бранковяну в Общомедия

Константин Бранковяну (на румънски: Constantin Brâncoveanu) е велик логотет и владетел на Влашко (1688 – 1714).

Произход и брак

Син е на княз Матей Бранковяну (Басараб) по родствената линия на клона Крайовеску и на Станка Кантакузино. Константин е племенник и наследник на влашкия княз Кантакузино.

Женен е за Марика, дъщеря на княз Антоний Попещи (1669 – 1672).

Управление

Портрет на Константин Бранковяну от Синайския манастир

През октомври 1688 г., след смъртта на чичо си Щербан Кантакузино, Константин Бранковяну поема властта във Влашко по майчина линия – от семейство Кантакузино. Константин поема управлението на Влашко непосредствено след томоса на Вселенската патриаршия в лицето на Дионисий IV Муселимис, по силата на който Киевската митрополия е присъединена към Руската патриаршия. Бранковяну по майчина линия е наследник на Михаил Кантакузин Шейтаноглу, който логистира патриаршеското достойнство на Руската православна църква.

Константин мести столицата на Княжество Влахия от Търговище в Букурещ и започва широка строителна дейност във Влашко – двореца Могошоая и редица православни манастири (включително Хорезу) са построени в така наречения бранковянски стил. Управлението му е запомнено като просвещенско – открива четири печатници и много училища.

В ранните години на управлението си се ползва с подкрепата на болярската партия Кантакузино. Столник Константин Кантакузино е негов съветник във външните работи и същевременно началник на княжеската канцелария. Останалите членове на рода Кантакузино са членове на болярския съвет или командири във влашката армия.

Константин Бранковяну е номинално османски васал. Във връзка с така наречената Голяма турска война, Високата порта му вдига двойно налога от Влашко, в замяна на което се сдобива с наследственото право от султана и падишах – да управлява наследствено Влашкото княжество. Това му наследствено право, след Карловацкия мир, става причина през 1703 г. да влезе в конфликт за наследяването на властта във Влашко – с останалите представители на влиятелното болярско семейство Кантакузино.

Канонизация

Румънската православна църква канонизира Константин Бранковяну през 1992 г., а с решение от 7 март 2018 г. на светия синод на Руската православна църква, Константин се отбелязва и почита като е включен в календара на светците и на Руската православна църква.

Деца

Константин Бранковяну със семейството си – портрет от 1709 г. в манастира Хорезу

• Станка (1676)
• Мария (1678)
• Илинка (1682)
• Константин (1683)
• Стефан (1685)
• Сафра (1686)
• Раду (1690)
• Анцуча (1691)
• Балша (1693)
• Смаранда (1696)
• Матей (1698)

Свързани статии

• Свети Трима Светители (Яш)

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Брынковяну, Константин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​