Направо към съдържанието

Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург
принц на Сайн-Витгенщайн-Берлебург
Роден
Починал
Герб
Семейство
БащаАвгуст Лудвиг фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург в Общомедия

Емил Карл Адоф фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (на немски: Emil Karl Adolf zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 21 април 1824, Дармщат; † 16 септември 1878, Егерн на Тегернзе) е принц на Сайн-Витгенщайн-Берлебург.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият син на принц Август Лудвиг фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1788 – 1874), генерал на Насау, политик и държавен министър, и съпругата му Франциска Алесина, наричана фон Швайтцер (1802 – 1878). Внук е на граф, от 4 септември 1792 г. 1. княз Кристиан Хайнрих фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1753 – 1800), и графиня Шарлота Фридерика Франциска фон Лайнинген-Вестербург (1759 – 1831).

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: на 15 юни 1856 г. с румънската принцеса Пулхерия Николайевна Кантакузене-Паскану (* 9 февруари 1840; † 19 август 1865), дъщеря на княз Николае Кантакузене и принцеса Лучия Палади (1821 – 1860). Тя е внучка на Константин, владетел на Влахия (от септември 1848 и юни 1849) и принцеса Пулхерия Росети.[1] Тя умира на 25 години. Те имат една дъщеря:[2][3][4]

Втори брак: на 28 декември 1868 г. (морганатичен брак) във Франкфурт с Камила Стефанска (* 21 януари 1840, Варшава; † 8 септември 1902, Висбаден), която е направена на „фрайфрау фон Клайдорф“ от великия херцог на Хесен на 21 декември 1868 г. Децата им имат титлата „фрайхер (барони) фон Клайдорф“. Те имат децата:

  • Лудвиг, фрайхер фон Клайдорф (* 1869; † 1918), женен за Ерна Кюлс (* 1878)
  • Куца, фрайин фон Клайдорф

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959 262
  • Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 7

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Cantacuzino 1, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Sponheim 10, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Emil Prinz zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  4. ↑ Emil Karl Adolf Prinz zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, ww-person.com
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Емил_Карл_фон_Сайн-Витгенщайн-Берлебург&oldid=11921416“.