Мемоар на Скопския революционен окръг на ВМОРО (1913)
| „Мемоар на Скопския революционен окръг“ | |
| Автор | Скопски революционен окръг на ВМОРО |
|---|---|
| Първо издание | януари 1913 г. |
| Оригинален език | български |
| Жанр | мемоар |
„Мемоарът на Скопския революционен окръг на ВМОРО“ е документ, изпратен от Скопския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация по време на Балканската война през януари 1913 година до министър-председателя на Царство България Иван Евстратиев Гешов, целящ да повлияе българската политика и да не позволи анексия на Скопско от страна на Сърбия. Мемоарът е част от серия документи, изпратени от ВМОРО до българските институции с цел да прикове вниманието на България към окупираната от съюзните Сърбия и Гърция Македония.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Публикация
[редактиране | редактиране на кода]Мемоарът е публикуван за пръв път от Любомир Милетич в 1929 година в „Документи за противобългарскитѣ действия на сръбскитѣ и на гръцкитѣ власти в Македония през 1912—1913 година“.[2][1]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Мемоарът от името на „организираните българи от Скопския революционен окръг“ приветства победите на българското оръжие във войната и заявява, че те като синове на същото отечество очакват „да се осъществи заветната мечта за общобългарска родина и държава“. Авторите веднага заявяват, че „от тази държава ние не искаме да бъдем отлъчени, защото Скопско, погледнато от всяка страна, съставя неразривна част от останалото българско землище и особено от Македония“ и представя исторически, географски и културни аргументи за принадлежността на Скопие към Македония, а не към Сърбия: „Етнографски Скопско образува една цялост с останалото македонско българско население. Нигде другаде не са тъй естествени етнографските граници между сръбското и българското племе, както са тук Шар и Църна Гора“. Според мемоара българското национално съзнание на скопяни е силно и дори в Скопие има „повече българи, отколкото в Прилеп, Щип, Велес, Битоля, Охрид и други македонски градове“. Посочва се, че от 38 000 жители в Скопие около 20 000 са българи, а останалите са турци и албанци. В Куманово и околността според сръбски източник от 50 000 жители 35 000 са българи, а в самото Куманово според направеното след окупацията от сръбските власти преброяване 1194 къщи са български, а 319 сърбомански. В Тетовско и Гостиварско от 80 000 жители 32 000 са българи. Мемоарът представя активните български възрожденски и революционни борби в Скопско.[1]
Мемоарът припомня на българското правителство, „че нашият край е неразделна част от останалата българска Македония и че следователно през настоящата война, с която се преследва освобождението на българските земи под турско владичество, не може да се забрави и нашият край и да се остави под ново чуждо владичество“. Причина за мемоара са слуховете, че Скопско ще се пожертва в полза на Сърбия, за да се награди за участието ѝ във войната. Това се подкрепя и от поведението на сръбските окупационни власти, които „не търпят българското име и непрекъснато оскърбяват нашите национални чувства“.[1]
Мемоарът завършва с уверението, „че българите от Скопския край, които са дали толкова много скъпи жертви, са готови и на нови за постигането на националния идеал – присъединението на всички българи към Царство България“.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Билярски, Цочо. Македонският въпрос и българската държавна политика (един документален поглед в миналото). Продължение № 2 // Сите българи заедно. Посетен на 30 януари 2025 г.
- ↑ Документи за противобългарскитѣ действия на сръбскитѣ и на гръцкитѣ власти в Македония през 1912—1913 година. Съобщава Л. Милетичъ. София, 1929, с. 287 – 289.
