Мемоар на Централния комитет на ВМОРО (1912)

„Мемоар на ЦК на ВМОРО“
Автор	ЦК на ВМОРО
Първо издание	6 декември 1912 г.
Оригинален език	български
Жанр	мемоар

„Мемоарът на Централния комитет на ВМОРО до до цар Фердинанд I“ е документ, изпратен от Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по време на Балканската война на 6 декември 1912 година до българския цар, целящ да повлияе българската политика и да не позволи разпокъсване на Македония между съюзните на България Сърбия и Гърция. Мемоарът е последван през януари 1913 година от подобен мемоар, изпратен до министър-председателя Иван Евстратиев Гешов.

История

Авторство

Мемоарът е подписан и подпечатан от Тодор Александров като член на Централния комитет на ВМОРО. Във вестник „Македония“ от 1921 година обаче e отбелязано, че мемоарът е съставен в Солун от професор Любомир Милетич. Съкратен вариант на мемоара е публикуван в статията на Георги Баждаров „Войните и Македонският въпрос” , отпечатана в списание „Македония“ през април 1922 година.

Съдържание

Мемоарът приветства освобождението на Македония по време на Балканската война и заявява, че присъединяването на Македония към България е била крайната цел на борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация: „Крайната цел на въстаническата борба, която бе организирана от нашето население в Македония и Одринско, бе освобождението на поробената ни родина, за да може българският народ целокупно да заживее мирен културен живот. Нашата мечта – мечтата на българския народ – ето вече се сбъдва, и няма да има по-щастливи от нас, ако зарята на свободата огрее всички кътове на етнографическа България под българско знаме.“ Същевременно изразява опасенията, че освободителното дело може да завърши с „политическо разпокъсване на скъпото ни отечество Македония.“ Мемоарът припомня, че революционната организация неотклонно е преследвала „все една и съща свещена цел – да се опази българска Македония за българския народ целокупна, неразделна.“ Това според мемоара е била и основната причина, поради която ВМОРО, вместо Целокупна България, е възприела идеята за Автономна Македония: „Предвид на очевидните грабителски замисли на околните държави и мъчното прямо освобождение на целокупна Македония с помощта само българската военна сила, Вътрешната организация се спря на идеята за първо време да действува само за автономия на Македония, именно за да я спаси от разпокъсване.“ Организацията заявява, че е посрещнала с възторг войната и е помагала, доколкото е можела на съюзените армии: „Както целият български народ, така също и ние тук, с възхищение посрещнахме новия съюз и в пълно доверие във Ваше Величество и славната българска армия ние неуморно се старахме да бъдем полезни на освободителното дело, без да правим разлика между съюзниците: нашата организация помагаше с всички средства и на сърби и на гърци.“ Същевременно обаче мемоарът информира българския цар, че в окупираните от сръбската и гръцката армия територии се виждат притеснителни „признаци, които ни вдъхват страх за нашето национално бъдеще. Почнаха сръбски власти в Куманово, Кратово, Скопие, Велес, Прилеп, Охрид, а гръцки в Енидже, Воден, Лерин открито да съветват българина да се отрече от своето име, от своя род. Правят се приготовления, които сочат че чуждата окупация в нашите области не е само временна. Народът ни в Скопско, който героически до сега е поддържал револ[юционната] борба, вече основателно подозира, че може би ще бъде оставен под чужда власт. Радостта почва да се смесва с отчаяние и мисълта, че денят на успокоение, на мирна културна работа, който ни се пристори тъй близък, няма скоро да настъпи в нашата злочеста Македония.“ Мемоарът завършва с молба към българския цар „с всички средства до край, да се избегне каквото и да е разпокъсване на Македония“, като „за тази цел може да разчитва на помощта на македонския българин до последната му капка кръв“.