Меден язовец
| Меден язовец | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Storr, 1780 (Schreber, 1776) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Меден язовец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Меден язовец (Mellivora capensis, Медояд) е вид от семейство Порови. Меденият язовец е разпространен из почти цяла Африка, западните и южните части на Азия, т.е. Белуджистан (източен Иран), южен Ирак, Пакистан и Раджастан (западна Индия). Той е единственият вид в род Mellivora и подсемейство Mellivorinae. Според Световните рекорди на Гинес медният язовец е най-смелото животно на света.[2] Долната му част, бузите и лицето му са обикновено черни или тъмнокафяви, докато скалпът, вратът и гърбът му са обикновено светлосиви или бели. Това оцветяване го прави лесно забележим на дневна светлина. Някои медни язовци, най-вече тези от гората Итури в Демократична република Конго, са изцяло черни. Достига дължина 66 – 75 cm, а опашката 20 – 30 cm. Тежи 13 – 19 kg.
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]- Mellivora capensis capensis (Schreber, 1776)
- Mellivora capensis indica (Kerr, 1792)
- Mellivora capensis inaurita (Hodgson, 1838)
- Mellivora capensis buechneri (Baryshnikov, 2000) – нов подвид на медния язовец, открит в Туркменистан през 2000 г. Подобен е на подвидовете M. c. indica и M. c. inaurita, но има и разлики с тях, включително че е по-голям.[3]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Медоядът има доста издължено тяло, но е изразено набит и широк по протежение на гърба. Кожата му е забележително гъвкава и му позволява да се преобръща свободно.[4] Кожата около врата е с дебелина 6 мм адаптация в борбата с конкуренти.[5] Главата е малка и плоска, с къса муцуна. Очите са малки, а ушите са малко по-големи от цепки, вероятно друга адаптация, за избягване на поражения при борба и схватки с леопарди и лъвове. [5]
Медоядът има къси и здрави крака, с пет пръста на всеки крак. Лапите са въоръжени с много силни нокти, които са по-къси при задните крака и забележително дълги на предните крайници. Той е стапалостъпващо животно, чиито ходила са дебело подплатени. Опашката е къса и е покрита с дълги косми, с изключение на под основата.
Възрастните са високи от 23 до 28 cm при раменете и 68 – 75 cm на дължина (без опашката), като женските са по-дребни спрямо мъжете.[4] Мъжките тежат от 12 до 16 килограма, докато женските тежат 9,1 кг. Черепната дължина е 13,9 – 14,5 см при мъжете и 13 см при жените.[6]
Има два чифта цицки.[7]Медоядът притежава анална торбичка, което е необичайно сред животни от семейство порови. Миризмата на торбичката е задушлива и помага за успокояване на пчелите, при набези над техните кошери.[5]
Черепът има малко сходство с тази на европейския язовец, и до голяма степен наподобява по-голяма версия на черепа на мраморен пор.[7] Черепът е много солиден, като при възрастните няма и следа от независима структура на костите. Черепната кутия е по-широка от тази на кучета.
Зъбната формула е . Зъбите често показват признаци на неправилно развитие, като някои зъби са изключително малки, под най-необичайни ъгли или отсъстват напълно. Кучешките зъби са изключително къси при месоядните.[4] Езикът е остър и има сочещи назад папили, които го подпомагат при обработката на трудни храни.[4]
Зиме козината е дълга (с дължина 40 – 50 mm в долната част на гърба), и се състои от редки, груби, четиноподобни косми, като липсва пухкав мъх под едрата козина. Космите са дори по-редки отстрани, по корема и слабините. Лятото козината е по-къса (с дължина само 15 mm на гърба) и дори по-рядка, оставяйки корема полугол. Муцуната, отстрани на главата и долната част на тялото са чисто черни на цвят. Голяма бяла ивица обхваща горната част на тялото, започваща от върха на главата и надолу до към основата на опашката.[6] Медоядите от на подвида cottoni са уникални с това, че са напълно черни на цвят.[4]
Поведение
[редактиране | редактиране на кода]
Макар да е най-вече самотник, медоядите могат да ловуват по двойки през размножителния сезон през месец май.[4] Малко се знае за любовните им навици. Смята се, че периодът на бременността трае шест месеца, като обикновено в резултат се появяват по две малки, които се раждат слепи. Те комуникират чрез жално скимтене. Продължителността на живота в дивата природа не е известна, макар и в плен да живее приблизително 24 години.[4]
Медоядите живеят в самостоятелно изкопани дупки. Те са вещи копачи, които могат да изкопаят тунел в твърда почва за 10 минути. Тези дупки обикновено имат само един вход и камера, която обикновено не е голяма, само 1 – 3 метра в дължина. Не си правят гнездо в камерата.[6] Въпреки че, обикновено копаят дупки си, могат да се нанесат в изоставени бърлоги на тръбозъб и брадавичеста свиня или термитни могили.[4]
Медоядите са интелигентни животни и са един от малкото видове, които са в състояние да използват инструменти. В документалния филм Land of the Tiger заснет през 1997 г. медояд в Индия е заснет да използва инструмент: животното привлачва трупи и застава върху тях, за да достигне новоизлюпено земеродно рибарче.[8]
Медоядите са пословично безстрашни и упорити животни, за които е известно, че атакуват зверски в пъти по-големи врагове, когато бягството е невъзможно. Те са неуморни в битка и могат да разкъсат много по-големи животни във физически сблъсъци.[4] Нежеланието на повечето хищници към лов на медояди е довело до теорията, че козината на малките гепарди е еволюирала да имитира оцветяването на медояда, с цел да се предпазват от хищници.[9]
Гласът на медояда е дрезгав. При чифтосване, мъжките издават силни звуци подобни на грухтене.[6] Малките общуват с майките си чрез жалостно скимтене.[4] Когато са нападнати от кучета, медоядите крещят като мечета.[7]
Хранителни навици
[редактиране | редактиране на кода]Медоядите имат най-разнообразната диета сред животните от семейство порови.[5] В по-дивите райони, медоядите могат да ловуват по всяко време на деня, но стават нощни животни в места с големи човешки популации. Когато е на лов, медоядът потичва в тръс със същата скорост като млад мъж. Въпреки името си, медоядите са предимно месоядни животни, и приемат всякакъв вид животинска храна включително и мърша: дребни гризачи, скорпиони, птици, яйца, насекоми, гущери, змии, костенурки и жаби. Когато се налага ядат и плодове и зеленчуци, а също и корени и луковици.[4]
Те могат да ловуват жаби и гризачи, като например джербили и земни катерици, като ги изкопаят от техните дупки. Медоядите са в състояние да се хранят с костенурки без затруднения, поради силни си челюсти. Те убиват и ядат змии, дори и силно отровните и големи като кобри. Известни са случаи да копаят човешки трупове в Индия.[7] Поглъщат всички части на плячката си, включително кожа, коса, пера, плът и кости, държейки храната си с лапи.[7] При търсене на растителна храна, те вдигат камъни или разкъсват кора от дърветата.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mellivora capensis (Schreber, 1776). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ The deadliest creatures on Earth?
- ↑ Baryshnikov G. (2000). „A new subspecies of the honey badger Mellivora capensis from Central Asia“. Acta theriologica 45(1): 45 – 55. abstract.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Rosevear, Donovan Reginald. The Carnivores of West Africa. London, Trustees of the British Museum (Natural History), 1974. ISBN 978-0-565-00723-2.
- ↑ а б в г Kingdon, Jonathan. East African mammals, Volume 3: an atlas of evolution in Africa. University of Chicago Press, 1989. ISBN 0226437213.
- ↑ а б в г Heptner, V. G., Sludskii, A. A. Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores (Mustelidae). Washington, D.C., Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation, 2002. ISBN 90-04-08876-8.
- ↑ а б в г д Pocock, R. I. Fauna of British India: Mammals Volume 2. London, Taylor and Francis, 1941.
- ↑ India Land of the Tiger பாகம் 4 – ஆங்கிலம். Video.google.com. Посетен на 7 ноември 2011.
- ↑ EATON, R. L. 1976. A possible case of mimicry in larger mammals. Evolution 30:853 – 856.
| ||||||||
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |