Направо към съдържанието

Марко Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Марко Висконти.

Марко Висконти
I. съвладетел на Милано
II: господар на Парма
Роден
Починал
3 януари 1382 г. (28 г.)
Управление
ПериодI. 1379 – 1382
II. 1364 – 1382
Герб
Семейство
РодВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Братя/сестриТадеа Висконти
Верде Висконти
Лудовико Висконти
Валентина Висконти
Родолфо Висконти
Карло Висконти
Антония Висконти
Катерина Висконти
Аниезе Висконти
Мадалена Висконти
Джанмастино Висконти
Лучия Висконти
Елизабета Висконти
Англезия Висконти
Природени:
Амброджо Висконти
Енрика Висконти
Маргерита Висконти
Есторе Висконти
Изота Висконти
Саграморо Висконти
Донина Висконти
Галеото Висконти
Рикарда Висконти
Паламеде Висконти
Ланчилото Висконти
Соврана Висконти
Джиневра Висконти
Бернарда Висконти
Валентина Висконти
СъпругаЕлизабета Баварска
ДецаАнна Висконти

Марко Висконти (на италиански: Marco Visconti di Parma; * ноември 1353, Милано, Сеньория Милано; † 3 януари 1382, пак там) от рода Висконти, е съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на Парма (1364 – 1382).[1]

Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Марко.

Марко е син на Бернабо Висконти (1323 – 1385), господар на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331 – 1384).[2] Негови баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти – господар на Милано и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца, и Тадеа да Карара. Има четири братя и десет сестри:

Освен това има шест природени братя и девет природени сестри от извънбрачни връзки на баща си с пет жени. Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята му – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]

Неговият кръстник е Франческо Петрарка, който предлага да го кръстят Марко в чест на Марк Тулий Цицерон.[6]

На 1 октомври 1358 г. баща му Бернабо иска да организира годежа на сина си с дъщерята на Франческо I да Карара – господар на Падуа. Съпругата му Беатриче Реджина обаче го убеждава да изчака по-добри предложения.[1] Годежът е развален, понеже тя е против тази връзка, тъй като Да Карара водят поход против нейния род във Верона.

Баща му завладява Парма и го поставя за управител там през 1364 г. На 12 август 1365 г. в Милано Марко се сгодява за 4-годишната Елизабета Баварска, а по-голямата му сестра Тадеа се сгодява за херцог Стефан III, чичото на Елизабета.

Съвладетел на Милано

[редактиране | редактиране на кода]

През 1379 г. Бернабо Висконти разделя територията си между синовете си Марко, Лудовико, Карло, Рудолфо и Джанмастино. Като първороден негов син Марко става съвладетел на Милано.[7]

През 1367 г Марко се жени за Елизабета от Бавария-Ландсхут, единствената дъщеря на херцог Фридрих Баварски и на първата му съпруга Анна фон Нойфен. Тя донася зестра от ок. 45 хил. златни дукатa.[8][9] Бащата на Елизабета се жени на 2 септември 1381 г. за втори път за Мадалена Висконти, по-малката сестра на Марко.

Марко умира на 28-годишна възраст на 3 януари 1382 г. в Милано. Неговата съпруга умира само две седмици след него. Двамата са погребан в миланската църква „Сан Джовани ин Конка“.

Баща му и братята му Рудолфо и Лудовико са затворени в замъка на Трецо през 1385 г. от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който става господар на Милано.

∞ 1367 за Елизабета от Бавария-Ландсхут (* 1361, † 17 януари 1382), единствена дъщеря на херцог Фридрих Баварски и на първата му съпруга Анна фон Нойфен, от която има една дъщеря:

  • Анна Висконти († сл. 1397).
  1. а б Visconti 2
  2. Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  4. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
  5. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
  6. Storia di Milano I Visconti
  7. Maria Grazia Tolfo. Bernabò Visconti // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
  8. Urkunde vom 14. Januar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 351 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 11).
  9. Urkunde vom 27. Februar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 350 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 12).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marco Visconti di Parma в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​