Марко Висконти
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Марко Висконти.
Марко Висконти | |
I. съвладетел на Милано II: господар на Парма | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Управление | |
Период | I. 1379 – 1382 II. 1364 – 1382 |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Висконти |
Баща | Бернабо Висконти |
Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
Братя/сестри | Тадеа Висконти Верде Висконти Лудовико Висконти Валентина Висконти Родолфо Висконти Карло Висконти Антония Висконти Катерина Висконти Аниезе Висконти Мадалена Висконти Джанмастино Висконти Лучия Висконти Елизабета Висконти Англезия Висконти Природени: Амброджо Висконти Енрика Висконти Маргерита Висконти Есторе Висконти Изота Висконти Саграморо Висконти Донина Висконти Галеото Висконти Рикарда Висконти Паламеде Висконти Ланчилото Висконти Соврана Висконти Джиневра Висконти Бернарда Висконти Валентина Висконти |
Съпруга | Елизабета Баварска |
Деца | Анна Висконти |
Марко Висконти (на италиански: Marco Visconti di Parma; * ноември 1353, Милано, Сеньория Милано; † 3 януари 1382, пак там) от рода Висконти, е съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на Парма (1364 – 1382).[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Марко е син на Бернабо Висконти (1323 – 1385), господар на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331 – 1384).[2] Негови баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти – господар на Милано и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца, и Тадеа да Карара. Има четири братя и десет сестри:
- Тадеа (1351 – 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на Стефан III и майка на френската кралица Изабела Баварска
- Верде (ок. 1352 – 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на Леополд III Хабсбург
- Лудовико (1355 – 1404), управител и господар на Лоди (1379 – 1385), и управител и господар на Парма (1385 – 1404), съпруг на Виоланта Висконти
- Валентина (1357 или 1360/62 или 1367 – 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим от 1378 до 1382 г. като съпруга на Петър II дьо Лузинян
- Родолфо (1358 – 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло (1359 – 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк
- Антония (1364 – 1405), графиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард III
- Катерина (1362 – 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
- Аниезе (1363 – 1391), графиня на Мантуа като съпруга на Франческо I Гонзага
- Мадалена (1366 – 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.) като съпруга на Фридрих Мъдри
- Джанмастино (1370 – 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала
- Лучия (1372 – 1424), маркграфиня на Майсен като съпруга на Фридрих V фон Тюринген и графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
- Елизабета (1374 – 1432), херцогиня на Бавария като съпруга на Ернст Баварски
- Англезия (1377 – 1439), кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408) като съпруга на Янус дьо Лузинян
Освен това има шест природени братя и девет природени сестри от извънбрачни връзки на баща си с пет жени. Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята му – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Неговият кръстник е Франческо Петрарка, който предлага да го кръстят Марко в чест на Марк Тулий Цицерон.[6]
На 1 октомври 1358 г. баща му Бернабо иска да организира годежа на сина си с дъщерята на Франческо I да Карара – господар на Падуа. Съпругата му Беатриче Реджина обаче го убеждава да изчака по-добри предложения.[1] Годежът е развален, понеже тя е против тази връзка, тъй като Да Карара водят поход против нейния род във Верона.
Баща му завладява Парма и го поставя за управител там през 1364 г. На 12 август 1365 г. в Милано Марко се сгодява за 4-годишната Елизабета Баварска, а по-голямата му сестра Тадеа се сгодява за херцог Стефан III, чичото на Елизабета.
Съвладетел на Милано
[редактиране | редактиране на кода]През 1379 г. Бернабо Висконти разделя територията си между синовете си Марко, Лудовико, Карло, Рудолфо и Джанмастино. Като първороден негов син Марко става съвладетел на Милано.[7]
През 1367 г Марко се жени за Елизабета от Бавария-Ландсхут, единствената дъщеря на херцог Фридрих Баварски и на първата му съпруга Анна фон Нойфен. Тя донася зестра от ок. 45 хил. златни дукатa.[8][9] Бащата на Елизабета се жени на 2 септември 1381 г. за втори път за Мадалена Висконти, по-малката сестра на Марко.
Марко умира на 28-годишна възраст на 3 януари 1382 г. в Милано. Неговата съпруга умира само две седмици след него. Двамата са погребан в миланската църква „Сан Джовани ин Конка“.
Баща му и братята му Рудолфо и Лудовико са затворени в замъка на Трецо през 1385 г. от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който става господар на Милано.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1367 за Елизабета от Бавария-Ландсхут (* 1361, † 17 януари 1382), единствена дъщеря на херцог Фридрих Баварски и на първата му съпруга Анна фон Нойфен, от която има една дъщеря:
- Анна Висконти († сл. 1397).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) MILAN: Marco Visconti, fmg.ac
- ((en)) Visconti 2, genealogy.euweb.cz
- ((it)) Storia di Milano Marco Visconti, storiadimilano.it
- ((en)) Barbara Touchmann, A Distant Mirror: the calamitous 14th century, Alfred A Knopf, 1979
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Visconti 2
- ↑ Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
- ↑ Storia di Milano I Visconti
- ↑ Maria Grazia Tolfo. Bernabò Visconti // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
- ↑ Urkunde vom 14. Januar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 351 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 11).
- ↑ Urkunde vom 27. Februar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 350 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 12).
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marco Visconti di Parma в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|