Англезия Висконти

Англезия /Елоиза Висконти
I. кралица на Кипър II. титулярна кралица на Йерусалим III. кралица на Армения
Родена	1377 г. Милано, Синьория Милано
Починала	12 октомври 1439 г. Реджо нел'Емилия, Миланско херцогство
Религия	Католицизъм
Управление
Период	I. 1401 – 1407 II. 1401 – 1407 III. 1401 – 1407
Предшественик	I., II. и III. Хелвис фон Брунсвик-Грубенхаген
Наследник	I., II. и III. Шарлота дьо Бурбон
Други титли	принцеса от Милано
Герб
[[Файл: |100п|alt=]]
Семейство
Род	Висконти по рождение Лузинян по брак
Баща	Бернабо Висконти
Майка	Беатриче Реджина дела Скала
Братя/сестри	Тадеа Висконти Верде Висконти Марко Висконти Лудовико Висконти Валентина Висконти Родолфо Висконти Карло Висконти Антония Висконти Катерина Висконти Аниезе Висконти Мадалена Висконти Джанмастино Висконти Лучия Висконти Елизабета Висконти Природени: Амброджо Висконти Енрика Висконти Маргерита Висконти Есторе Висконти Изота Висконти (вероятна) Саграморо Висконти Донина Висконти Галеото Виконти Рикарда Висконти Паламеде Висконти Ланчилото Висконти Соврана Висконти Джиневра Висконти Бернарда Висконти Валентина Висконти
Съпруг	Янус дьо Лузинян
Деца	няма

Англезия или Елоиза Висконти (на италиански: Anglesia o Eloisa Visconti; * 1377 в Милано, Сеньория Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия, Миланско херцогство) е принцеса от рода Висконти, чрез брак кралица на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица на Армения от 1401 до ок. 1408 г.

Произход

Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Англезия.

Тя е най-малката дъщеря на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323 † 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331 † 1384). Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Арона, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала – господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и Тадеа да Карара. Има пет братя и девет сестри:

• Тадеа (* 1351 † 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на Стефан III, майка на кралицата на Франция Изабела Баварска
• Верде (* 1352 † 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на Леополд III
• Марко (* 1355 † 1382), съгосподар на Милано (1379 – 1382) и господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
• Лудовико (* 1355 † 1404), господар на Лоди (1379 – 1385) и на Парма, съпруг на Виоланта Висконти
• Валентина (* 1367 † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим като съпруга на Петър II
• Родолфо (* 1358 † 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
• Карло (* 1359 † 1403), господар на Парма (1364), съпруг на Беатрис д’Арманяк
• Антония (* 1364 † 1405), графиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард III
• Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
• Аниезе (* 1363 † 1391), графиня на Мантуа като съпруга на Франческо I Гондзага
• Мадалена (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392). като съпруга на Фридрих фон Байерн
• Джанмастино (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, вероятен съпруг на Клеофа дела Скала – дъщеря на Антонио I дела Скала
• Лучия (* 1372 † 1424), графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
• Елизабета (* 1374 † 1432), херцогиня на Бавария като съпруга на Ернст фон Байерн

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин. На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед им Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.

Биография

Преговори за брак

Портрет на Джан Галеацо Висконти

През февруари 1393 г. започват брачни преговори с Фридрих VI фон Хоенцолерн – бурграф на Нюрнберг, маркграф на Бранденбург-Ансбах, маркграф на Бранденбург-Кулмбах и бъдещ пръв курфюрст на Бранденбург. Преговорите са водени от нейния роднина Убертето Висконти, но са неуспешни.

Нейният братовчед и шурей Джан Галеацо Висконти насочва интересите си към Фридрих I – претендент ландграф на Тюрингия. Той праща Паганино да Биасоно през 1398 г. да преговаря за вероятен брак, но и тези преговори са неуспешни.

Брак

Янус Лузинян – крал на Кипър и Йерусалим на витраж в южния неф на катедралата на Шартър

Третите преговори за брак са успешни. Около 1401 г. Англезия се омъжва за кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим и претендент за арменския трон в Киликия Янус дьо Лузинян (* 1375, † 1432), който е най-големият син на кипърския крал, титулярен крал на Йерусалим, претендент за арменския трон в Киликия Жак I и на принцеса Хелвис или Хелисия от династията Брунсуик-Грубенхаген. Бракът се потвърждава от две писма: Писмо от 12 декември 1401 г., в което Англезия, без да бъде посочена, е цитирана като кралица на Кипър и сестра на Катерина Висконти – херцогиня на Милано и Писмо от 1 май 1404 г., в което тя е цитирана заедно със съпруга си Янус с името Елоиза като крал и кралица на Кипър.

Бракът не продължава дълго: през 1407 г. Янус пъди съпругата си и иска развод (може би защото Англезия е стерилна), който получава през 1409 г. След развода си той се жени на 9 август 1409 г. в замъка на Мелюн за Шарлота дьо Бурбон. Този брак се счита за невалиден в продължение на около две години, тъй като Англезия се противопоставя на първото съдебно решение за развод. Шарлота пристига в Кипър през 1411 г. и сватбата е отпразнувана в катедралата „Света София“ в Никозия.

Връщане в Ломбардия

Джовани Мария Висконти на печатно произведение от епохата.

През 1409 г. Англезия се връща в Ломбардия, но все пак запазва титлата на кралица на Кипър, макар че никога повече не се връща в Кипър. Джовани Мария Висконти – господар на Милано, син на Джан Галеацо Висконти, ѝ предоставя няколко имота, за да покрие сериозните ѝ финансови проблеми. През 1412 г. Филипо Мария Висконти я моли да ги върне на монасите от Павия.

Англезия наследява имущество на сестра си Лучия – графиня на Кент, която умира в Лондон през 1424 г.

Смърт

Сериозно болната Англезия отива в Реджо Емилия с полусестра си Изота – извънбрачна дъщеря на баща ѝ. Тя прави завещание през юни 1439 г., оставяйки имуществата си на Изота и на техния полубрат Леонело – единствените деца на Бернабо Висконти, останали живи. Умира в Реджо Емилия на 12 октомври 1439 г. на около 71-годишна възраст. Няма потомство.

Вижте също

• Бернабо Висконти
• Миланско херцогство
• Висконти
• Йерусалимско кралство
• Кипърско кралство
• Арменско кралство Киликия

Източници

• Foundation for Medieval Genealogy: LORDS of MILAN - ELOISA Visconti // Посетен на 11 март 2021. (на английски)
• Foundation for Medieval Genealogy: KINGS of CYPRUS 1267-1489 - ELOISA Visconti (JANUS of Cyprus) // Посетен на 11 март 2021. (на английски)
• Genealogy: Visconti 2 – Anglesia // (на английски)
• Genealogy: Poitou 3 - Anglesia Visconti (JEAN II) // Посетен на 11 март 2021. (на италиански)
• Les familles d'outre-mer.

Библиография

• (IT) Chroniques d'Amadi et de Strambaldi. T. 1.
• (LA) Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI.
• (LA) Histoire de l'île de Chypre sous le règne des princes de la maison de Lusignan, Volume 2.

Външни препратки

• Storia di Milano: Cronologia. Посетен на 22 август 2022 г.
• Storia di Milano: Personaggi Посетен на 22 август 2022 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anglesia Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​