Аниезе Висконти
| Аниезе Висконти Agnese Visconti | |
| господарка на Мантуа | |
| Родена |
1363 г.
|
|---|---|
| Починала | 7 февруари 1391 г.
|
| Управление | |
| Период | 1380 – 1391 |
| Предшественик | Алда д’Есте |
| Наследник | Маргерита Малатеста |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Висконти |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Братя/сестри | Тадеа Висконти Верде Висконти Марко Висконти Лудовико Висконти Валентина Висконти Родолфо Висконти Карло Висконти Антония Висконти Катерина Висконти Англезия Висконти Мадалена Висконти Джанмастино Висконти Лучия Висконти Елизабета Висконти Природени: Амброджо Висконти Енрика Висконти Маргерита Висконти Есторе Висконти Изота Висконти (вероятна) Саграморо Висконти Донина Висконти Галеото Виконти Рикарда Висконти Паламеде Висконти Ланчилото Висконти Соврана Висконти Джиневра Висконти Бернарда Висконти Валентина Висконти |
| Съпруг | Франческо I Гонзага |
| Партньор | Антонио да Скандиано |
| Деца | Алда Гонзага |
| Аниезе Висконти в Общомедия | |
Аниезе Висконти (на италиански: Agnese Visconti, Agnes; * 1363, Милано, Сеньория Милано; † 7 февруари 1391, Мантуа) от рода Висконти е чрез брак господарка на Мантуа.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323, † 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331, † 1384).[1] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Арона, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала[2], господар на Верона и Виченца, господар на Падуа, Парма, Бреша и Лука, и Тадеа да Карара. Има петима братя и девет сестри:
- Тадеа (* 1351, † 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на Стефан III, майка на френската кралица Изабела Баварска
- Верде (* 1352, † 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на Леополд III
- Марко (* 1355, † 1382), съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
- Лудовико (* 1355, † 1404), господар на Лоди (1379 – 1385) и на Парма, съпруг на Виоланта Висконти
- Валентина (* 1367, † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим като съпруга на Петър II
- Родолфо (* 1358, † 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло (* 1359, † 1403), господар на Парма (1364 г.), съпруг на Беатрис д’Арманяк
- Антония (* 1364, † 1405), графиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард III
- Катерина (* 1362, † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
- Мадалена (* 1366, † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.). като съпруга на Фридрих фон Байерн
- Джанмастино (* 1370, † 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, вероятен съпруг на Клеофа дела Скала – дъщеря на Антонио I дела Скала
- Лучия (* 1372, † 1424), графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
- Елизабета (* 1374, † 1432), херцогиня на Бавария като съпруга на Ернст фон Байерн
- Англезия (или Елоиза) (* 1377, † 1439), кралица на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица на Армения от 1401 до ок. 1408 г. като съпруга на Янус дьо Лузинян
Освен това има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Той непрекъснато води войни с Папската държава (отлъчен е от Църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед им Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1375 г. баща ѝ я обещава за съпруга на сина на Лудовико (Луиджи) II Гонзага – Франческо I Гонзага, капитан на народа на Мантуа. Брачните договори предвиждат зестра от 50 хил. златни скуди и имоти в градовете Парма, Кремона, Бреша и Бергамо. Така Аниезе се омъжва през 1380 г. Бракът цели помирението между Милано и Мантуа.[6] Като подарък за сватбата родителите ѝ дават „Книгата на световните истории“ (Libro delle Istorie del Mondo), дело на Джовани ди Бенедето да Комо.[7]
Когато Джан Галеацо Висконти – племенник на баща ѝ Бернабо Висконти прави държавен преврат, той залавя чичо си и синовете му Лудовико и Родолфо и кара да ги хвърлят в замъка на Трецо. Аниезе се обявява за враг на узурпатора си братовчед. Тя също така приютява в Мантуа много милански изгнаници, които се противопоставят на новия господар на Милано.[8] 28-годишната Аниезе е обвинена в изневяра от съпруга си. Тя е осъдена на смърт и е обезглавена в Мантуа на 7 февруари 1391 г., а нейният предполагаем любовник Антонио да Скандиано е обесен. Възможно е обаче зад обвинението в изневяра да стоят прости политически причини. Всъщност Франческо I се жени повторно само две години по-късно за Маргарита Малатеста,[8] сключвайки съюз с господарите на Римини срещу Висконти.[6]
Аниезе и любовникът ѝ са погребани на днешния площад „Пиаца Палоне“,[7] в двора на Херцогския дворец, където все още стои плоча, отбелязваща смъртта ѝ.[6]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 1380 за Франческо I Гондзага (* 1363, Мантуа; † 7 март 1407, Кавриана), капитан на народа на Мантуа, от когото има една дъщеря:[6]
- Алда Гонзага (* 1381, † 30 юли 1405), ∞ 1405 за Франческо III да Карара (* 28 юни 1377, Падуа; † 19 януари 1406, Венеция), син на Франческо Новело да Карара – господар на Падуа, от която няма деца.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Charles Cawley: „Medieval Lands“ "Lords of Milan (Visconti): AGNESE Visconti, Medieval Lands". Medieval Lands Project. Hereford, England: Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 10 март 2021.
- Francesco I, Signore di Mantova, на genealogy.euweb.cz
- Agnese, на genealogy.euweb.cz
- Chi era Costui – Scheda di Agnese Visconti
- Adriana Assini – Agnese Visconti, в Enciclopedia delle donne
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972.
- ((fr)) Élisabeth Crouzet-Pavan et Jean-Claude Maire Vigueur, Décapitées, trois femmes dans l'Italie de la Renaissance, Paris, Albin Michel, 2018, p. 428
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
- ↑ а б в г Agnese Visconti // Chi era costui?. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ а б Maria Grazia Tolfo. Giovanni di Benedetto da Como // Dizionario degli artisti viscontei. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ а б Francesco I // Архивиран от оригинала на 27 септември 2007. Посетен на 10 март 2021. Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Agnese Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
