Елизабета Баварска (1361 – 1382)
| Елизабета Баварска Elisabeth von Bayern | |
| господарка на Парма | |
| Родена |
1361 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Период | 1367 – 1382 |
| Други титли | принцеса от Бавария |
| Семейство | |
| Род | Вителсбахи |
| Баща | Фридрих (Бавария), Стефан II (Бавария) |
| Братя/сестри | Хайнрих XVI (Бавария) Магдалена Баварска Елизабета Баварска (1383 – 1442) |
| Съпруг | Марко Висконти |
Елизабета Баварска (на немски: Elisabeth von Bayern; * 1361; † 17 януари 1382, Милано) от династията Вителсбахи, е принцеса от Бавария и съпруга на Марко Висконти, господарят на Парма.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Тя е единствената дъщеря на Фридрих (1339 – 1393), херцог на Бавария-Ландсхут, и първата му съпруга Анна от Нойфен († 1380), дъщеря на граф Бертхолд IV фон Нойфен-Марщетен-Грайзбах († 1342) и графиня Елизабет фон Труендинген († 1331).
На 12 август 1365 г. в Милано четиригодишната Елизабет е сгодена за Марко Висконти от род Висконти, син на управителя на Милано Бернабо Висконти. Елизабет се омъжва след 1367 г. за Марко Висконти (1353 – 1382), съвладетел на Милано (1379 – 1382) и управител на Парма (1364 – 1382). Нейната зестра е 45 000 гулдена.[1][2]
Елизабет умира само две седмици след нейния съпруг Марко. Двамата са погребани в Милано.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans Patze: Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Band 44, 1981, S. 33 – 79, insbesondere S. 72 (online).
- Theodor Straub: Die Mailänder Heirat Herzog Stephans III. des Kneißels und Das wirkliche Geburtsjahr Herzog Ludwigs des Bärtigen und seiner Schwester Isabeau de Bavière. In: Sammelblatt des Historischen Vereins Ingolstadt. Band 77, 1968, S. 5 – 12, insbesondere S. 6 – 8 (online).
- Theodor Straub: Bayern im Zeichen der Teilungen und Teilherzogtümer. In: Max Spindler, Andreas Kraus (Hrsg.): Handbuch der bayerischen Geschichte. 2. Auflage. 2. Band, C. H. Beck, München 1988, ISBN 3-406-32320-0, S. 196 – 287, insbesondere S. 214.