Направо към съдържанието

Марко Бочар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марко Бочар
революционер

Роден
около 1788 г.
Починал
21 август 1823 г. (35 г.)
Семейство
БащаКръстьо Бочар
ДецаКатерина Бочар
Подпис
Марко Бочар в Общомедия

Марко Бочар или Маркос Боцарис (на гръцки: Μάρκος Μπότσαρης; на албански: Marko Boçari) е водач на сулиотите в Османски Епир. Герой от Сулиотската война и Гръцката война за независимост. По произход е сулиот, въпреки че има спорове относно етническия произход на баща му революционера Кръстьо Бочар. Самият Марко е двуезичен, знаел е албански и гръцки.[1]

Убийството на Марко Бочар, картина от Лудовико Липарини.

Марко Бочар е роден през 1790 година в Сули, Епир, като втори син на Кръстьо Бочар. Има три деца - двама сина и дъщеря, известната красавица Катерина Бочар.

След превземането на Сули през 1803 година Марко Бочар бяга с останалите Сулиоти на Йонийските острови, където се включва във френския албански полк. През 1814 година се присъединява към Филики Етерия и взима участие в Гръцката война за независимост срещу Османската империя. Отличава се при първата обсада на Месолонги в 1822-1823 година. В нощта на 21 август 1823 г. Марко Боцарис пленява Мустай Паша, ръководител на авангарда на османската войска, но по-късно е застрелян в главата в битката при Кърпеница.[2] Тогава негов знаменосец е Демир Трайко Цветков от Крушево.[3]

Марко Бочар е възпят от Виктор Юго и е герой и в повестта „Гибелта на Сули“ на Прокоп Хохолоушек. [4] Неговият син Димитриос Боцарис (1813-1870) е три пъти министър на войната на Кралство Гърция, а дъщеря му Катерина Боцарис е първа придворна дама, като част от антуража на кралица Амалия Гръцка.

На Марко Бочар е наречена улица в квартал „Христо Смирненски“ в София (Карта).

  1. Katherine Elizabeth Fleming. The Muslim Bonaparte: diplomacy and orientalism in Ali Pasha's Greece. Princeton University Press, 1999. ISBN 978-0-691-00194-4, p. 99: "The Souliotes were a Greek-speaking tribe of Albanian origin"
  2. Dakin, Douglas (1973). The Greek struggle for independence 1821–1833. Berkeley: University of California Press. p. 102. ISBN 978-0-520-02342-0.
  3. Майски, Н. К. Демиръ Трайко // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 14.
  4. Георгиев, Емил, „Люлка на старата и новата българска писменост“, Държавно издателство Народна просвета, София 1980 г.
  • Песен за Video в