Макс фон Лауе

Макс фон Лауе
Max Theodore Felix von Laue
	Макс фон Лауе Max Theodore Felix von Laue
германски физик
Роден	9 октомври 1879 г. Пфафендорф, Германия
Починал	24 април 1960 г. (80 г.) Берлин, Германия
Погребан	Гьотинген, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Гьотингенски университет; Мюнхенски университет; Хумболтов университет на Берлин; Цюрихски университет
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Макс Планк
Работил в	Франкфуртски университет; Берлински университет; Институт „Макс Планк“
Известен с	дифракцията на рентгеновите лъчи
Награди	Нобелова награда за физика (1914)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Макс фон Лауе в Общомедия

Макс фон Лауе (на немски: Max Theodore Felix von Laue) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1914 година за откриването на дифракцията на рентгенови лъчи от кристали. Работи в областта на оптиката, кристалографията, квантовата механика, теорията на относителността. По време на Втората световна война е силен противник на националсоциализма. Взема активно участие в реогранизацията на немската наука след войната.

Биография

Роден е на 9 октомври 1879 година в Пфафендорф, Германия. През 1898 г. взема матурата (на немски: Abitur) си в Страсбург, след което учи в Гьотингенския университет и Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. След хабилитацията си през 1906 г. става частен доцент и асистент на Макс Планк в Берлин. Между 1909 и 1912 г. е частен доцент в Мюнхен, където работи под ръководството на Арнолд Зомерфелд. Там той среща Пол Еуълд, който му споменава за своята дисертация, писана под ръководството на Зомерфелд по време на разходка през Коледната ваканция на 1912 г. в Englische Garten в Мюнхен: „Дифракция на електромагнитни вълни от видимия спектър от кристални решетки“. Лауе се замисля върху дифракцията на по-високочестотни вълни в кристали. По-късно, Зомерфелд съобщава за успешно проведените от Лауе опити за дифрактиране на рентгенови лъчи в кристали, за което през 1914 г. Лауе е награден с Нобелова награда за физика.

През 1912 г. Лауе става редовен професор в Цюрихската политехника. Година по-късно баща му получава благородническа титла и Лауе става фон Лауе.

Между 1914 и 1919 г. е редовен професор във Франкфурт, а от 1919 до 1943 г. в Берлин, след което е обявен за почетен (emeritus) професор в същия университет. Между 1951 и 1959 г. е директор на Института по физикохимия и електрохимия Фриц Хабер към института „Макс Планк“ (на немски: Fritz Haber Institut für physikalische Chemi und Elektrochemie der Max-Planck Gesellschaft.)

Умира на 24 април 1960 година в Берлин след катастрофа с мотоциклетист.

Библиография

Das Relativitätsprinzip. Vieweg, 1911.
Die Relativitätstheorie. Band 1 Spezielle Relativitätstheorie. 7. Auflage, Vieweg, 1965 (1. Auflage 1919).
Die Relativitätstheorie. Band 2 Allgemeine Relativitätstheorie. 5. Auflage, Vieweg, 1965 (1. Auflage 1921).
Die Interferenzen von Röntgenstrahlen, Akademische Verlagsgesellschaft, Leipzig 1923 (3. Auflage als Röntgenstrahlinterferenzen, Akademische Verlagsgesellschaft, Frankfurt (Main) 1960).
Theorie der Radiologie, Akademische Verlagsgesellschaft 1925 (Band 6 von Erich Marx (Hrsg.) Handbuch der Radiologie).
mit Richard von Mises (Hrsg.) Stereoskopbilder von Kristallgittern. Springer, 1926.
Die Interferenz von Röntgenstrahlen und Elektronenstrahlen. Fünf Vorträge. Springer, 1935.
Materiewellen und ihre Interferenzen. Leipzig 1944.
Theorie der Supraleitung. Springer 1947; 2. Auflage 1949.
Röntgenwellenfelder in Kristallen. Akademische Verlagsgesellschaft, Berlin 1959.
Geschichte der Physik. Universitätsverlag, Bonn 1946; 4. Auflage Ullstein, 1960.
Gesammelte Schriften und Vorträge. 3 Bände. Vieweg, Braunschweig 1961.

Източници

Външни препратки

((en)) Max von Laue. Biographical // Nobelprize.org. Посетен на 13 юни 2008.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Max von Laue в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.