Ивар Йевер
Облик
Ивар Йевер Ivar Giaever | |
норвежко-американски физик | |
Роден | |
---|---|
Религия | атеизъм |
Националност | Норвегия, САЩ |
Учил в | Политехнически институт Ранселар |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Университет в Осло |
Награди | Нобелова награда за физика (1973) |
Уебсайт | homepages.rpi.edu/~giaevi/ |
Ивар Йевер в Общомедия |
Ивар Йевер (на норвежки: Ivar Giaever) е норвежко-американски физик[1], работил най-вече в областта на свръхпроводимостта и биофизиката. През 1973 г. получава Нобелова награда за физика, заедно с японския физик Лео Есаки и Брайън Джоузефсън за експерименталното откритие на тунелния ефект в полупроводници и свръхпроводници.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 април 1929 година в Берген, Норвегия. През 1954 имигрира в Канада, а от 1956 се мести в САЩ. От 1958 до 1969 се занимава със свръхпроводимост и тунелен ефект, като защитава докторска дисертация по темата през 1964. От 1970 започва да се занимава и с биофизика. От 1988 е професор в Университета в Осло.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Биографична енциклопедия Физици“, 1980 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
Тази статия, свързана с Норвегия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.