Кенет Уилсън
Кенет Уилсън Kenneth Geddes Wilson | |
американски физик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | Квакери[1] |
Националност | САЩ |
Учил в | Калифорнийски технологичен институт Харвардски университет Харвардски колеж |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Учил при | Мъри Гел-Ман |
Работил в | Университет Корнел Щатски университет на Охайо |
Известен с | теорията на фазовите преходи |
Награди | Нобелова награда за физика (1982) |
Кенет Уилсън (на английски: Kenneth Geddes Wilson) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1982 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 8 юни 1936 г. в Уолтхем, Масачузетс. Завършва Харвардския университет, след което, през 1961 г., защитава докторска дисертация в Калтек, под ръководството на Мъри Гел-Ман. Назначен е за младши научен сътрудник в университета Корнел през 1963, а през 1970 е и редовен професор.
През 1980 г. е награден с награда „Волф“, заедно с Лео Каданоф и Майкъл Фишер. Две години по-късно, през 1982 г., получава и Нобеловата награда, за разработената от него теория на фазовите преходи от втори ред, на среди, в които се отчита взаимодействието между всяка частица с околните ѝ. Друга важна част от трудовете на Уилсън са в областта на квантовата теория на полето. Той разработва принципите и апаратът на групата на пренормировката. От 1988 е професор в Щатския университет на Охайо.
Умира на 15 юни 2013 г. в Сако, Мейн, на 77-годишна възраст.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
- ↑ www.nndb.com // NNDB.