Мадан (община)
| Мадан (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Смолян |
| Площ | 174.95 km² |
| Население | 12 619 души |
| Адм. център | Мадан |
| Брой селища | 44 |
| Сайт | www.madan.bg |
| Управление | |
| Кмет | Фахри Молайсенов (ДПС; 2011) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Мадан (община) в Общомедия | |
Община Мадан се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в източната част на област Смолян. С площта си от 174,951 km2 е 7-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад – община Рудозем;
- на северозапад – община Смолян;
- на север – община Баните;
- на североизток – община Ардино, област Кърджали;
- на изток – община Неделино;
- на югоизток – община Златоград.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е ниско и средно планински и се простира в крайната югозападната част на Източните Родопи и в малка част от Западните Родопи.
Южната половина на общината, на юг от дълбоката долина на река Арда попада в югозападната част на източнородопския рид Жълти дял. Максималната височина на общината е връх Бучовица 1406,6 m, разположен на границата с община Златоград, на 1 km южно от село Крушев дол.
На север от долината на Арда на територията на община Мадан се простира крайната югоизточна част на дългия и тесен безименен западнородопски планински рид, отделящ се от Переликско-Преспанския дял източно от седловината Рожен и простиращ се в югоизточна посока между долините на реките Малка Арда и Черна (леви притоци на Арда). В пределите на общината максималната му височина е връх Света Неделя 1336,9 m, издигащ се на югозапад от село Купен.
Югоизточно от село Дирало, на границата с община Ардино, в коритото на река Арда се намира най-ниската ѝ точка – 567 m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Основна водна артерия на община Мадан е река Арда. Тя протича през средата на общината от запад на изток в дълбока и тясна долина с множество планински меандри, на протежение от около 22 km, с част от горното си течение. Навлиза в община Мадан южно от село Рустан, минава през село Средногорци и покрай селата Леска, Цирка и Дирало и югоизточно от последното напуска нейните предели. Основни нейни притоци на територията ѝ са реките: Маданска река (десен), Черна (ляв, около 4 km от най-долното ѝ течение е в община Мадан), Малката река (ляв) и Буковска река (десен).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 12 276 | 100,00 |
| Българи | 7230 | 58,90 |
| Турци | 661 | 5,38 |
| Цигани | – | - |
| Други | 442 | 3,60 |
| Не се самоопределят | – | - |
| Неотговорили | 3703 | 30,16 |
Движение на населението (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]| Община Мадан | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 6011 | 7409 | 21508 | 22956 | 20634 | 18871 | 16834 | 13812 | 12276 | 10062 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1] | |||||||||||
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 44 населени места с общо население от 10 062 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Арпаджик | 21 | - | в з-щето на с. Митовска | Лещак | 263 | 5,820 | Пъндаджик, Фъндаджик |
| Борика | 12 | - | в з-щето на с. Лещак | Ливаде | 18 | - | Ливада, в з-щето на с. Студена |
| Бориново | 205 | 10,000 | Бориево | Ловци | 230 | 4,583 | Рахманска |
| Боровина | 271 | 10,212 | Чамладжа | Мадан | 4884 | 22,353 | |
| Букова поляна | 359 | 16,536 | Буковска поляна | Миле | 10 | - | в з-щето на с. Купен |
| Буково | 197 | 7,774 | Митовска | 124 | 13,417 | ||
| Вехтино | 56 | 5,153 | Ескилер | Мъглища | 224 | 4,759 | Ардашли |
| Високите | 16 | - | Узунци, в з-щето на с. Митовска | Петров дол | 15 | - | в з-щето на с. Тънкото |
| Вранинци | 6 | - | Хасановска, в з-щето на с. Митовска | Печинска | 33 | - | в з-щето на с. Бориново |
| Върба | 16 | 6,220 | Планинци | - | - | Османлийци, в з-щето на с. Студена | |
| Върбина | 757 | 7,213 | Союджук | Равнил | 117 | 4,101 | |
| Въргов дол | 10 | - | в з-щето на с. Тънкото | Равнища | 190 | 4,150 | |
| Габрина | 7 | - | Гарабина, в з-щето на с. Купен | Равно нивище | 59 | - | в з-щето на с. Тънкото |
| Галище | 121 | 5,076 | Рустан | 1 | - | Рустан дере, в з-щето на с. Средногорци | |
| Дирало | 28 | - | в з-щето на с. Вехтино | Средногорци | 778 | 11,772 | Топуклу |
| Долие | 3 | - | в з-щето на с. Лещак | Стайчин дол | 3 | - | в з-щето на с. Върбина |
| Касапско | 19 | - | Касап, в з-щето на с. Купен | Студена | 129 | 7,478 | Поляна |
| Кориите | 20 | - | Кориете, в з-щето на с. Леска | Тънкото | 64 | 11,561 | Кайрякът |
| Крайна | 46 | - | в з-щето на с. Върба | Уручовци | 26 | - | в з-щето на с. Галище |
| Крушев дол | 2 | - | в з-щето на гр. Мадан | Цирка | 73 | 1,867 | |
| Купен | 22 | 12,062 | Чурка | 87 | - | в з-щето на с. Ловци | |
| Леска | 329 | 7,477 | Шаренска | 211 | 5,370 | ||
| ОБЩО | 10062 | 174,951 | 22 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува м. Бекировци на м. Батинци;
- – преименува с. Бориево на с. Бориново;
- – преименува с. Чамладжа на с. Боровина;
- – преименува м. Ескилер на м. Вехтино;
- – преименува с. Узунци на с. Високите;
- – преименува м. Хасановска на м. Вранинци;
- – преименува с. Союджук на с. Върбина;
- – преименува м. Касап на м. Касапско;
- – преименува м. Кориете на м. Кориите;
- – преименува с. Пъндаджик (Фъндаджик) на с. Лещак;
- – преименува м. Рахманска на м. Ловци;
- – преименува м. Ардашли на м. Мъглища;
- – преименува м. БЧобан на м. Пастирци;
- – преименува к. Османлийци на к. Планинци;
- – преименува м. Рустан дере на м. Рустан;
- – преименува с. Топуклу на с. Средногорци;
- – преименува м. Кайрякът на м. Тънкото;
- МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Гарабина на м. Габрина;
- МЗ № 1014/обн. 11 май 1942 г. – признава м. Буковска поляна за с. Буковска поляна;
- Указ № 292/обн. 25 август 1953 г. – преименува м. Борова река на м. Бориева река и я признава за пром.с. Бориева река;
- – признава н.м. Върба за отделно населено място – м. Върба;
- – признава н.м. Галище (от с. Буково) за отделно населено място – м. Галище;
- – признава н.м. Крайна (от община Мадан) за отделно населено място – м. Крайна;
- – признава н.м. Кралевски дол (от община Мадан) за отделно населено място – м. Кралевски дол;
- – признава н.м. Крушев дол (Крушов дол) за отделно населено място – пром.с. Крушев дол;
- – признава с. Мадан за гр. Мадан;
- – признава н.м. Петровица за отделно населено място – пром.с. Петровица;
- – признава н.м. Уручовци (Уручевци) за отделно населено място – м. Уручовци;
- Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – преименува м. Батинци на м. Батанци и я признава за с. Батанци;
- Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава м. Малка река и я присъединява като квартал на гр. Мадан;
- Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува м. Поляна на м. Студена;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на м. Аврамовци на м. Аврамовска;
- – осъвременява името на с. Буковска поляна на с. Букова поляна;
- – уточнява името на м. Ливада на м. Ливаде;
- – уточнява името на м. Еновска на м. Яновска;
- Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава м. Пастирци и я присъединява като квартал на с. Върбина;
- Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава м. Аврамовска, с. Батанци, пром.с. Бориева река и м. Яновска и ги присъединява като квартали на гр. Мадан;
- Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава м. Кралевски дол и пром.с. Петровица поради изселване;
- Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – признава м. Галище за с. Галище;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 40,1 km:
- участък от 9,7 km от Републикански път II-86 (от km 120,6 до km 130,3);
- началният участък от 16,6 km от Републикански път III-865 (от km 0 до km 16,6);
- началният участък от 13,8 km от Републикански път III-867 (от km 0 до km 13,8).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
| ||||||||
| |||||