Лутрос (дем Дедеагач)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лъджа.
| Лъджакьой Λουτρός | |
| — село — | |
  Лъджакьой  Лъджакьой  Лъджакьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Дедеагач |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 92 m |
| Население | 1049 души (2001) |
Лъджакьой или Баня (на гръцки: Λουτρός, Лутрос) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Дедеагач с 1049 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в нисък и плодороден район между градовете Дедеагач и Фере. На няколко километра южно от селото се е намирал римският град Траянополис, построен върху античния Дорсик.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Лъджа (Ladja) е посочено като село с 90 домакинства и 412 жители българи.[2]
Вначалото на ноември 1907 г. четите на Лазар Маджаров и на Бойко Чавдаров пристигат в Лъджакьой и престояват там няколко дни. След предателство на 10 ноември селото е обсадено от турски аскер, който претърсва къщите. Четниците напускат селото и се изтеглят към възвишенията над него. Сражението продължава повече от шест часа и в него загиват Лазар Маджаров, Петър Васков, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Янаки Милков.[3][4]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година селото е смесено българо-турско със 160 семейства, от които 120 екзархийски български семейства и 40 турски.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Лъджакьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В първите десетилетия на ХХ век селото, край което се намира малка железопътна спирка по линията Дедеагач-Фере, е известно със своите лечебни бани и хотел със 120 стаи.[7] От българската църква строена в 19 век е запазена каменната камбанарийна кула.
През 1920 година селото попада в Гърция. След 1924 година от Лъджакьой българското население от селото се изселва, 30 семейства (ок. 200 души) се изселват в Горни Воден, Станимашко, а още толкова в Кърджалийско и Хасковско. Други 30 – 40 семейства остават в селото, но след 1944 година се преселват в България.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лъджакьой
Коста Тодоров Марков (1920 – 1944), български комунист, деец на ССМ[8]- Стою Тодоров (1919 – 1997), български скулптор.
- Тодор Петков (1872 – 1937), български революционер от ВМОРО
- Починали в Лъджакьой
- Георги Гешанов (1872 – 1907), български революционер от ВМОРО
- Лазар Маджаров (1872 – 1907), български революционер, водач на Преображенското въстание
- Петър Васков (1875 – 1907), български революционер
- Чанко Карабраканов, български революционер от Голям Дервент
- Янаки Милков, български революционер от Крушево
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.93 – 94
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 66 – 67.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 295.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
- ↑ Рачев, К. Беломорска Тракия, Географско четиво, София 1924, с. 22.
- ↑ Списък на убити партизани