Бойко Чавдаров
| Бойко Чавдаров | |
| български революционер | |
![Константин Ненчов от Одрин, Бойко Чавдаров и Георги Гешаков от Панагюрище[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Boyko_Chavdarov_and_his_IMARO_fellowers.jpg) | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
| Бойко Чавдаров в Общомедия | |
Бойко Стайков Чавдаров, с псевдоними Бойко[2] и Боянка,[3] е български учител и революционер, дедеагачки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Чавдаров е роден в 1880 година в Домуздере, в Османската империя, днес Нипса, в Гърция. Родители са му Мара и Стайко, има сестра Груда и брат Стоян. Завършва гимназията „Д-р Петър Берон” в Одрин. Работи като учител в Раклица, Лозенградско (1899 - 1900), в родното си село и други места. Става член на ВМОРО, формира революционни комитети и създава канали за набавяне на оръжие. През септември 1902 година формира революционен комитет в Домуздере. Христо Караманджуков го нарича:
| „ | много активен и ревностен работник | “ |
С негово съдействие на 8/12 септември на Малка Богородица, събора на Домуздере, се състои околийска сбирка с присъствието на ръководителя Константин Антонов, в която участват учители от околните села.[4]
От 1904 година след разкрития на властите е нелегален, а от декември 1905 година е районен войвода. През пролетта на 1907 година подготвя нова чета. През ноември 1907 година участва в съвещанието в Лъджакьой заедно с Лазар Маджаров и Петър Васков и в завързалото се сражение с турски аскер. Убит е на 20 януари 1908 година в Окуф, Дедеагачко в сражение с турска войска.[5][6]
Според вестник „Илинден“ в убийството на Чавдаров е замесен българският архиерейски наместник в Дедеагач поп Тодор Попниколов. „Одрински глас“ в №6 потвърждава, че поп Тодор е предал Чавдаров, но това станало, защото Чавдаров бил побеснял след смъртта на другарите му Маджаров и Васков, предадени от местни селяни и по този повод извършил убийства на редица заподозрени.[7] В №7 обаче „Одрински глас“ отхвърля версията, че в предателството е замесен местния свещеник, а твърди, че Чавдаров и двама му четници са предадени от пазвантина на селото. Тримата пристигнали в Окуф в началото на януари, пазвантинът на влизане ги видял, проследил ги, и ги издал във Фере. На 7 (20) януари 1500 души пехота и конници обграждат Окуф. Чавдаров с двамата си четници се опитва да пробие обръча, но пада убит в северната част на селото, единият му четник е ранен и пленен, а другият се спасява.[8] В Чавдаров са намерени 800 лири. Тялото му е насечено на късове и е забранено да се погребе. Много от жителите на селото са бити,[9] а петима са арестувани – Яни Николов, Петко Дервенджи, син му Димитър, Атанас Стаматов, Митрю Киров от Дедеагач.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бойко Чавдаровъ (клише) // Илюстрация Илиндень 6 (96). Илинденска организация, Юний 1938. с. 6.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 19.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 269.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 396.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 183.
- ↑ Одрински глас, брой 6, 17 февруари 1908, стр. 4.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 512.
- ↑ Одрински глас, брой 7, 24 февруари 1908, стр. 4.
- ↑ Одрински глас, брой 8, 2 март 1908, стр. 4.
