Направо към съдържанието

Луи IX

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Луи Девети)
Луи IX
Louis IX
крал на Франция
Миниатюра от 13 век
Миниатюра от 13 век
Роден
Починал
25 август 1270 г. (56 г.)
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
РелигияКатолическа църква
Управление
Период1226 – 1270
Коронация29 ноември 1226, Реймска катедрала
ПредшественикЛуи VIII
НаследникФилип III
Герб
Семейство
РодКапетинги
БащаЛуи VIII
МайкаБланш Кастилска
Братя/сестриРобер I Артоа
Карл I Анжуйски
СъпругаМаргарита Прованска (27 май 1234 – 25 август 1270)
ДецаФилип III
Маргарета Френска
Робер дьо Клермон
Агнеса Френска
Луи IX в Общомедия

Свети Луи IX (на френски: Saint Louis) е крал на Франция (1226 – 25 август 1270) от династията на Капетингите.

Произход и ранни години (1214 – 1226)

[редактиране | редактиране на кода]

Той е четвъртото дете на Луи VIII и на Бланш Кастилска. Тъй като по-големите му братя и сестри умират още в ранна детска възраст, той е подготвен за престолонаследник. Множество учители му преподават библейска история, география и религия. Обучен е да язди и стреля превъзходно. Майка му е особено активна във възпитаването на характера му, който е изключително буен и често невъздържан. Красив и изящен, Луи се интересува в младостта си от разни рицарски забави.

Когато баща му наследява Филип II на престола през 1223 г. дългогодишният конфликт между династията на Капетингите и Плантагенетите все още не е разрешен, но към момента е във временно затишие, тъй като английският крал Хенри III не е готов да възобнови войната. На юг от Франция бушува Албигойската война на еретиците, а в страната съществува напрежение между някои от висшите аристократи и краля. Луи VIII до голяма степен успява да овладее тези външни и вътрешни проблеми, но ненадейно умира през 1226 година при завръщането си от успешен поход срещу графа на Тулуза.

Управление (1226 – 1270)

[редактиране | редактиране на кода]

Регентство на Бланш Кастилска

[редактиране | редактиране на кода]

Луи IX, който по онова време е 12-годишен, е коронясан в Реймс, а майка му Бланш Кастилска е обявена за негов регент. Бланш е жена с характер, необикновен ум, силна воля и големи политически способности. Изключително религиозна, тя има огромно влияние над сина си. Тя поема управлението на страната и с голяма ловкост успява за кратко време да потуши вътрешното напрежение, да укрепи авторитета на кралската власт и да разшири владенията на Франция. По нейно настояване Луи атакува бунтовните барони – Хю от Лузиян и херцога на Бретан – Пиер Моклерк. Без подкрепата на английския крал Хенри III, тяхната съпротива е сломена бързо. Така с мирния договор от Вандом вътрешната опозиция е неутрализирана.

Битката при Талебург (1242)

Успешна се оказва и офанзивата срещу Тулузкия граф Раймонд VII, който капитулира пред кралската войска при Лангедок. На 11 април 1229 г. е подписан Парижкият мирен договор, според който дъщерята на Раймонд VII се омъжва за брата на Луи – Алфонс, като след тяхната смърт областта Лангедок остава в кралския домен. По този начин Луи и Бланш прекратяват Албигойската война. Като политически дебют това е изключителен успех.

Проблемът с владените от Плантагенетите земи във Франция обаче остава. Английският крал Хенри III се опитва да върне владенията на своите предци (областта около Харона). Подкрепян от Пиер Моклерк, Хенри III акостира в Бретон и предприема поход в Западна Франция. Луи IX, тогава едва 15-годишен, застава начело на армията, заповядва да се възстанови крепостта в Ангър и се насочва към Нант, където се установява английската войска. Всъщност битка не се осъществява два дни, но Луи удържа блестяща победа при Талебург (1242).

Преговорите се възобновяват и Пиер Моклерк признава върховенството на Луи IX. Ръководейки се от началата на справедливостта, той не се възползва от победата, отхвърля голямата мечта на френските крале – да овладее Аквитания, и въпреки мнението на своите съветници отстъпва на Хенри частта от провинциите, отнети от Англия още при Филип Август.

През 1234 година той се жени за Маргарита Прованска, дъщеря на графа на Прованс.

Кръстоносни походи

[редактиране | редактиране на кода]
Смъртта на Луи в Тунис. Илюстрация от Grandes Chroniques de France от Жан Фуке (Париж, Националната библиотека на Франция)

През 1244 година Луи IХ тежко заболява и дава обет да стане кръстоносец. Получил в Сен-Дени хоругва и атрибути на поклонник и в Лион благословията на папата, Луи с кръстоносците си се отправя на Седмия кръстоносен поход. Пристига през септември 1248 година в Кипър, а есента на 1249 година в Дамиета, Египет, която на 6 юни французите превземат. Движейки се по-нататък, Луи достига град Мансур (1250), но силите на кръстоносците са отслабени от раздори и безпорядък и той не успява да го превземе.

По време на отстъплението към Дамиета, сарацините настигат Луи и го вземат в плен, от който той се откупува с предаването на Дамиета. През май 1250 година Луи IХ отплува от Египет, но остава 4 години (1250 – 1254) в Сирия, очаквайки нови кръстоносци. Със своята нравственост Луи оказва огромно влияние въпху християните в Палестина, осъществява контакти с азиатските владетели. Славата му се разпространява на далеко. Получавайки известие за смъртта на майка си Бланш Кастилска, Луи се връща във Франция след шестгодишно отсъствие и ревностно се заема с държавните дела. Така организираният от него Седми кръстоносен поход се проваля.

На 26 октомври 1260 г. катедралата Нотр Дам дьо Шартър в Шартър, Франция, е осветена в негово присъствие.

Крал Луи IX Свети не се примирява с неуспехите. Като ревностен католик продължава да желае освобождаването на Гроба Господен. Той ръководи и Осмия кръстоносен поход през 1270 г. Същата година по време на същия поход Луи Свети умира от чума при обсадата на Тунис.

Канонизация

[редактиране | редактиране на кода]
Свети Луи
Портрет на Свети Луи, Ел Греко, края на 16 век
Крал на Франция
Роден25 април 1214 г.
Починал25 август 1270 г. (56 г.)
Почитан вРимокатолическа църква
Канонизация1297 от Бонифаций VIII
Празник25 август
Атрибутикорона, жезъл, хералдическа лилия, кралска мантия
ПокровителствоФранция, Френската монархия, фризьорите, майсторите на дантела
Свети Луи в Общомедия

Веднага след смъртта на Луи IХ, въпросът за канонизацията на починалия крал е повдигнат от неговия син Филип III, настояващ за признаване на святостта на благочестивия крал, и поддържан от много влиятелни лица във Франция. След 27 години, през август 1297 година, булата „Gloria laus“ на папа Бонифаций VIII провъзгласява крал Луи за светец. С този жест папа Бонифаций преследва целта за възстановяване на добрите отношения с внука на светеца – крал Филип IV Хубави, който налага забрана за износа от Франция на благородни метали (злато и сребро), с което лишава папата от сериозен доход.

Луи IX е канонизиран под името св. Людвик Френски; той става първият светец сред френските крале, без да се брои Дагоберт II, причислен към светците преди официализацията на процеса на канонизация.

На името на св. Людвик са кръстени множество католически храмове във Франция, както и зад границите ѝ.

Потомство

[редактиране | редактиране на кода]

На 27 май 1234 г. Луи се жени за Маргьорит дьо Прованс (1221 – 1295), с която имат 11 деца:

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
    • Richard de Bury, , Hayes Barton Press,‎ 1822 (ISBN 1-59377-554-7 et 9781593775544, lire en ligne)
    • Louis Carolus Barré, , coll. „ Publications de l'École française de Rome “,‎ 1994, 325 p.(ISBN 2-7283-0300-2)
    • Georges Duby, , Paris, Larousse,‎ 2003 (ISBN 2-03-575200-0)
    • René Grousset, , Paris, Perrin,‎ 1936 (réimpr. 2006), 902 p., p. 488,(ISBN 2-262-02569-X)
    • Albert Lecoy de La Marche, , Paris, Ancienne maison Quentin, coll. „ Bibliothèque d'histoire illustrée “,‎ 1886, 205 p. (lire en ligne)
    • Albert Lecoy de La Marche, , Tours, Mame & fils,‎ 1900 (réimpr. 1888, 1889, 1891, 1894, 1900, 1905, 1924) (1re éd. 1887) (noticeBnF no FRBNF34021559, lire en ligne), chap. XVII („ L’industrie et le commerce sous Saint Louis “), pp. [214], [p. 336]

[p. 214] : „ Il prit part également à la condamnation du Talmud, dont les livres furent brûlés par ordre du pape, avec le concours du roi. “ [p. 336] : „ On ne peut entendre autrement cette anecdote, si l’on a quelque bonne foi ; car sans cela elle serait en contradiction flagrante avec le caractère de saint Louis et avec ses procédés réels à l’égard des juifs [...] les contraignant de payer le double du cens dû par les étrangers ordinaires ou les aubaines, et à porter sur leurs habits un signe distinctif : une rouelle d’étoile de couleur différente. “ [...] „ L’ordonnance de 1254, pour la réformation générale du royaume, renouvelle l’interdiction des trafics illicites, familiers aux disciples de Moïse, de leurs blasphèmes, de leurs sortilèges, de leurs livres hétérodoxes, comme le Talmud, leur enjoint, sous peine de bannissement, de vivre du travail de leurs mains ou d’un commerce ordinaire (de laboribus manuum suarum vel de negociationibus sine terminis vel usuris) “

    • Jacques Le Goff, , Éditions Complexe, coll. „ Annales. Histoire, Sciences Sociales “,‎ 2001, 477 p. (lire en ligne)
    • Georges Minois, , Éditions Louis Audibert,‎ 14 octobre 2005, 569 p. (ISBN 978-2-84749-061-9).
    • Roland Mousnier, , Puf,‎ 1982, 245 p. (ISBN 2-13-037331-3, lire en ligne)
    • Hervé Pinoteau, , Éditions du Gui,‎ 2005, 240 p. ISBN 2-9517417-4-X
    • Jean Richard, , coll. Journal des savants,‎ 1988, 217 p. (lire en ligne)
    • René François Rohrbacher, , Paris, Gaume Frères,‎ 1858 (OCLC 186815, lire en ligne).
    • Natalis de Wailly, , t. 27, Paris, coll. „ Bibliothèque de l'École des chartes “,‎ 1886, [PDF] Persée(DOI 10.3406/bec.1866.446057, lire en ligne), pp. 105 – 127
    • Louis Carolus-Barré, „ , Revue d'histoire de l'Église de France, vol. 57, no 158,‎ 1971.
    • Alain Erlande-Brandenburg, , Paris, Les Éditions du Huitième Jour,‎ 2004, 114 p. (ISBN 978-2-914119-35-1)
    • Laurence de Finance, , Paris, Éditions du Patrimoine, Centre des monuments nationaux,‎ 1999, 64 p. (ISBN 2-85822-317-3, ISSN 1159 – 1722, noticeBnF no FRBNF37049439)
    • Palémon Glorieux, , Paris, Vrin, coll. „ Études de philosophie médiévale “,‎ 1966, 348 p.(ISBN 978-2-7116-0303-9)
    • Jean-Michel Leniaud et Françoise Perrot, , Paris, Éditions du Patrimoine, Centre des monuments nationaux,‎ 2007, 213 p. (ISBN 978-2-85822-920-8, notice BnFno FRBNF41108769)
    • Béatrice Philippe (auteur), Annie Kriegel (collaboratrice) et Daniel Roche (postface) (préf. Pierre Emmanuel), , Bruxelles, Paris, éditions Complexe (OCLC 38242827), puis Hachette (OCLC 610336465), coll. „ Bibliothèque complexe “,‎ 1997, 3e éd. (1re éd. 1979 c/o éditions Montalba (OCLC6303565), 1981 (notice BnF no FRBNF34670216b)), édition revue et augmentée, 471 p. (notice BnF no FRBNF37173124, lire en ligne), De l'an mille à l'expulsion de 1394, L'étau juridique, pp. 47, 48, 49. [Le procès du Talmud], 431 [Chronologie]
    • Gérard Sivéry, , Fayard,‎ 1987 (ISBN 9782213647821)
    • Gérard Sivéry, , Fayard,‎ 1990 (ISBN 9782213647838)
    • Gérard Sivéry, , Fayard,‎ 2003 (ISBN 2213614865)
    • Zina Weygand (préf. Alain Corbin), , éditions Créaphis,‎ 2003, texte remanié à partir d'une thèse de doctorat en histoire à l'université Paris-Sorbonne en 1998 ; titre original de soutenance : „ La cécité et les aveugles dans la société française : représentations et institutions du Moyen âge aux premières années du XIXe siècle “, 374 p. (ISBN 9782913610255, notice BnF no FRBNF39031803)
    • (en) ((en)) Jennifer R. Davis, Journal of Interdisciplinary History, The Massachusetts Institute of Technology, vol. 41, no 2,‎ automne 2010, p. 209 – 225 (ISSN 0022 – 1953, DOI 10.1162/JINH_a_00050)
    • Louis Isidore Nachet (avocat), , Paris, Landois et Bigot,‎ 1830 (réimpr. 1833, 1838, 1846), ouvrage couronné par la Société de la morale chrétienne (OCLC 555763669, notice BnF no FRBNF36341901, lire en ligne), En France, chap. XI („ Des Juifs “), pp. 12, 19, 127 – 131, 209
    • Гарро, А. Людовик Святой и его королевство. СПб., 2002.
Луи VIII → крал на Франция (1226 – 1270) → Филип III
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луи_IX&oldid=11951694“.