Аделхайд Савойска (1092 – 1154)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд.
Аделхайд Савойска Adèle de Savoie, Adélaïde de Maurienne | |
кралица на Франция | |
Родена |
18 ноември 1092 г.
|
---|---|
Починала | 18 ноември 1154 г.
|
Погребана | Църква „Св. Пиер дьо Монмартър“ в Абатството на Монмартър |
Религия | Католицизъм |
Управление | |
Период | март 1115 – 1 август 1137 |
Предшественик | Бертрада дьо Монфор |
Наследник | Елеонор Аквитанска |
Други титли | господарка на Монморанси |
Семейство | |
Род | Савоя по рождение Капетинги и Монморанси по брак |
Баща | Хумберт II (Савоя) |
Майка | Гизела Бургундска |
Братя/сестри | Амадей III Вилхелм Рейналд Хумберт Гиг Агнес |
Съпруг | Луи VI Матийо I дьо Монморанси |
Деца | Филип Френски Луи VII Анри Хуг Робер I Пиер II Костанс Филип Адел (Аликс) |
Аделхайд Савойска в Общомедия |
Аделхайд Савойска или Аделаида Мориенска (на италиански: Adelaide di Savoia; Adelasia di Moriana, на френски: Adélaïde; Adèle de Maurienne, Adelheid; * 18 ноември 1092; † 18 ноември 1154, Монмартър, Кралство Франция) е втората съпруга на френския крал Луи VI, кралица на Франция от 1115 до смъртта на краля през 1137 г. и после господарка на Монморанси до 1153 г.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е най-голямата дъщеря на Хумберт II Савойски, наречен Силния († 1103), шести граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и маркиз на Италия, и на неговата съпруга Гизела Бургундска († сл. 1133).[1] Нейни дядо и баба по бащина линия са Амадей II, маркграф на Торино, граф на Савоя и граф на Аоста и на Мориен, и Жана Женевска,[2] а по майчина – Гийом I Бургундски[3][4] и Стефания де Лонгви. Чрез майка си тя е племенница на по-късния папа Каликст II. Нейният баща умира през 1103 г. и майка ѝ Гизела се омъжва през 1105 г. за Райнер, маркграф на Монферат.
Има пет братя и една сестра:
- Амадей III (* ок. 1095; † 1148), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, съпруг на Аделхайд и на Матилда Албонска
- Вилхелм († 1130), епископ на Лиеж
- Рейналд († сл. 1150), църковно лице, ректор на Териториално абатство „Сен Морис д'Агон“
- Хумберт († 1131), бездетен
- Гиг, абат на Намюр и каноник на Лиеж
- Агнес (* ок. 1103, † сл. 1180), господарка на Бурбон като съпруга на Аршамбо VII дьо Бурбон
Освен това има един полубрат и четири полусестри от втория брак на майка си, сред които Вилхелм V Стари (* ок. 1100, † 1191), маркграф на Монферат.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Баща ѝ Хумбер II умира през 1103 г.[5][6] и е наследен от най-големия му син Амадей.[7] Майка ѝ, след като овдовява, през 1105 г. се омъжва за маркграфа на Монферат Райнер I.[8]
Кралица на Франция
[редактиране | редактиране на кода]Аделхайд се омъжва на 3 август 1115 г. в Париж за френския крал Луи VI Дебелия (1081 – 1137),[9][10] най-големият син на краля на Франция Филип I и Берта Холандска, който е разведен с първата си съпруга Лусиен дьо Рошфор.[11] През 22-годишния си брак тя ражда девет деца, от които седем достигат зряла възраст.
Аделхайд участва много в делата на Кралство Франция. Тя има влияние в политиката на съпруга си и основава два манастира. Етиен Гирлан, фаворитът на краля, се бори с Бернар от Клерво и упражнява още повече влиянието си върху краля и, като принуждава феодалите да зачитат суверена, го кара да изглежда като защитник на бедните и потиснатите. По време на управлението на Луи VI семейството му има възможността да заеме всички най-важни служби в кралството.[12] Етиен, въпреки че води живот, недостоен за църковно лице, успява да натрупа огромна власт, което го направи непопулярен сред всички, особено сред духовниците, и когато кралят, през 1127 г., притиснат от Аделхайд, която е третирана с неуважение от Етиен, го гони от двора заедно с брат му Жилбер, Етиен се съпротивлява чрез битка в продължение на три години.[13]
Следващи години
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на Луи VI през 1137 г. Аделхайд се оттегля през 1137/1138 г. в нейното вдовишко имение. Луи VI е наследен от втория им син Луи VII, който поверява грижата за държавата на министъра Сугерий, освобождавайки се от влиянието на майка си.
Година по-късно тя се отказва от кралския си сан и се омъжва през лятото на 1138, или по-вероятно през 1141 г. за Матийо I, господар на Монморанси,[14] конетабъл на Франция, който е вдовец от Аликс Английска, извънбрачната дъщеря на краля на Англия Хенри I.[15]
Аделхайд заговорничи срещу Сугерий, кара се със сина му Луи VII, който я гони от двора заедно със съпруга ѝ в техните феодални владения в района на Компиен.[16]
През 1153 г. Аделхайд се оттегля и става монахиня в съоснованото от нея Абатство на Монмартър.[17] Там тя умира на 62 години на 18 ноември 1154 г. и е погребана пред големия олтар на манастирската църква „Св. Пиер дьо Монмартър“.[18]
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]Омъжва се два пъти:
∞ 1. 3 август 1115 в Париж за Луи VI, крал на Франция, от когото има седем сина и една или две дъщери:
- Филип Френски (* 1116, † 1131 при падане от кон[19]), съкрал на Франция от 1130 г. Да не се бърка с по-малкия му брат със същото име.
- Луи VII (* 1120, † 1180), съкрал от 1131 г., крал на Франция от 1137 г.; ∞ 1. за Елеонор Аквитанска, от която има две дъщери 2. за Констанция Кастилска, от която има две дъщери 3. за Адел дьо Блоа-Шампан, от която има син и дъщеря
- Анри (* 1121, † 13 ноември 1175), епископ на Бове (1149 – 1161), архиепископ на Реймс (1161 – 1175)
- Хуг (ок. 1123, † дете)
- Робер I Велики (ок. 1123, † 11 октомври 1188), граф на Дрьо и Перш, основател на Дом Дрьо
- Пиер ІІ дьо Куртене (* ок. 1126, † 10 април 1183), господар на Куртене, основоположник на Втори дом Куртене, ∞ ок. 1152 за Елизабет дьо Куртене (* 1135, † 1206). Представители на този дом се прославят в Кръстоносните походи. Неговият син Пиер II и двамата му внука Робер и Балдуин II заемат (съответно през 1217 – 1219, 1221 – 1228 и 1237 – 1261 г.) престола на Латинската империя.
- Констанс Френска (* ок. 1128, † 16 август 1180, Париж); ∞ 1. 1140 за Юсташ IV дьо Блоа (* 1127, † 1153), граф на Булон, от когото няма деца; 2. 1154 за Раймон V (* 1134, † 1194), граф на Тулуза, от когото има четири деца
- Филип (* ок. 1132/1133, † 1161), архиепископ на Париж (1157). Да не се бърка с по-големия му брат със същото име.
- дъщеря, починала като дете[20]
∞ 2. лято на 1138 или 1141 за Матийо I дьо Монморанси, господар на Монморанси, от когото има една дъщеря:
- Адел дьо Монморанси (Аликс или Елис)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Christian Bouyer: Dictionnaire des Reines de France. Perrin, Paris 1992, ISBN 2-262-00789-6, S. 142 – 143.
- Jean-François Dreux du Radier: Mémoires historiques, critiques, et anecdotes des reines et régentes de France. Band 2. Mame, Paris 1808, S. 195 – 201 (online)
- Gerd Treffer: Die französischen Königinnen. Von Bertrada bis Marie Antoinette (8.–18. Jahrhundert). VMA, Wiesbaden 2001, ISBN 3-928127-80-2, S. 90 – 94.
- Carsten Woll: Die Königinnen des hochmittelalterlichen Frankreich 987 – 1237/38 (= Historische Forschungen. Band 24.). Franz Steiner, Stuttgart 2002, ISBN 3-515-08113-5, S. 163 – 227.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 218
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 212
- ↑ Cartulaire de l'abbaye de Saint-André-Le-Bas-de-Vienne, documento n° 72, с. 281
- ↑ Regesta comitum Sabaudiae, с. 79
- ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. CCXLIV, с. 88
- ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 277, бел. 6
- ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 276
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 219
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XIII, De Genere Comitum Flandrensium, Notæ Parisienses, pag 258 Архив на оригинала от 2018-06-29 в Wayback Machine.
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1162, с. 846 Архив на оригинала от 2018-08-05 в Wayback Machine.
- ↑ Vita Ludovici Grossi Regis, гл. VIII, с. 26, бел. 3
- ↑ Louis Halphen, La Francia: Luigi VI e Luigi VII (1108-1180), cap. XVII, т. V, с. 736
- ↑ Louis Halphen, La Francia: Luigi VI e Luigi VII (1108-1180), cap. XVII, т. V, с. 737
- ↑ Histoire généalogique de la maison de Montmorency et de Laval, lib. II, Preuves, pagg 43 -45
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 218
- ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - ADELAIDE de Maurienne
- ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - ADELAIDE de Maurienne
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 219
- ↑ Vita Ludovici Grossi Regis, гл. XXXI, с. 138
- ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - ADELAIDE de Maurienne
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adelaide di Savoia (1092-1154) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|