Направо към съдържанието

Луис Бараган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луис Бараган
Luis Barragán
мексикански архитект
Роден
Починал
22 ноември 1988 г. (86 г.)
Мексико сити, Мексико
Националност Мексико
Архитектура
Стилмодернизъм
Период1927 – 1988
Известни творбиTorres de Satélite в Наукалпан (1958)
ПовлиянЛьо Корбюзие
Фердинанд Бак
ПовлиялЛуис Кан
Награди„Прицкер“ (1980)
Семейство
Уебсайтbarragan-foundation.org
Луис Бараган в Общомедия

Луис Рамиро Бараган Морфин (на испански: Luis Ramiro Barragán Morfín) е мексикански архитект, инженер и урбанист. Неговата работа е повлияла върху много съвременни архитекти. Домът и студиото му са често посещавани от чуждестранни студенти и преподаватели по архитектура.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 март 1902 г. в Гуадалахара в заможно консервативно семейство с общо девет деца.[1] Получава инженерно образование в Escuela Libre de Ingenieros в родния си град през 1923 г.[2] След дипломирането си пътува из Испания и Франция. Във Франция се запознава с трудовете на Фердинанд Бак, германско-френски дизайнер и художник, когото Бараган ще цитира през целия си живот.[3] През 1931 г. отново заминава за Франция с дълга междинна спирка в Ню Йорк. По време на това пътуване той се среща с мексиканския художник стенописец Хосе Клементе Ороско, с различни редактори на списания за архитектура и с дизайнера и теоретик на архитектурата Фредерик Кислер. Във Франция посещава за кратко лекциите на Льо Корбюзие, а също и градините, проектирани от Фердинанд Бак. Проявява интерес към архитектурата на Мароко.[4]

Практикува архитектура в Гуадалахара от 1927 до 1936 г., а след това в Мексико сити.[4]

Проектите му в Гуадалахара включват над дузина частни домове в района на Colonia Americana, днес в близост до центъра на милионния град. Тези домове, на пешеходно разстояние един от друг, са най-ранните жилищни проекти на Бараган. Една от първите му сгради, „Casa de G. Cristo“, е реновирана и в нея се помещава седалището на Гилдията на архитектите.

Дълги години страда от болестта паркинсон.[1] Умира на 22 ноември 1988 г. в Мексико сити.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Покрив на Дом и студио „Луис Бараган“

Бараган посещава Льо Корбюзие и е повлиян от европейския модернизъм. Сградите му, проектирани след завръщането от Европа, съдържат типичните изчистени линии на модернистичното движение. Въпреки това, според Андрес Касиас (работил с Бараган), той в крайна сметка е напълно убеден, че сградата не трябва да бъде „машина за живеене“. Противопоставяйки се на функционализма, Бараган е привърженик на една „емоционална архитектура“[5] и твърди, че „всяко произведение на архитектурата, което не изразява просветленост и успокоение, е грешка“.[4] Бараган винаги използва сурови материали като камък или дърво. Той ги съчетава с оригинално и драматично използване на светлината, както естествена, така и изкуствена; предпочитанията му към скритите източници на светлина придават на интериорите му особено изтънчена и лирична атмосфера.

Прочута негова фраза: „Не мога да разделя архитектурата, ландшафтния дизайн и паркостроенето, за мен те са едно цяло.“[5]

Бараган е отдаден католик[1] и творчеството му понякога е определяно като „мистическо“.[4] В интервю за журналистката Елена Понятовска казва, че обича да чете Марсел Пруст и да слуша класическа музика.[1] Твърди, че сянката е „основна човешка необходимост“.[1]

Работата на Луис Бараган често (и погрешно) е цитирана във връзка с т.нар. минималистка архитектура. Джон Поусън в книгата си Минималното, включва изображения на някои от проектите на Бараган.

Доказано е със сигурност, че Луис Кан провежда неофициални консултации с Бараган за пространството между сградите на Института Солк в Ла Хоя, Калифорния.[6] Според документите оригиналната идея на Кан е да се постави градина между сградите; Бараган го убеждава, че открито пространство, само с ивица от вода по средата, ще отрази по-добре духа на мястото.

Бараган е критикуван, че архитектурата му е недемократична. Той използва светлината и водата, но неговите фонтани и басейни са винаги във вътрешни дворове. Прекарва неделите в конна база, така че когато се случвало някой да го обвини, че проектира къщи само за богати хора, обичал да отговаря: „И за коне.“[1]

Вярва, че основна задача на архитектите е „да превръщат къщите в градини и градините в домове“.[1]

Типично за неговите домове е ниски, тъмни коридори да се отварят в ослепително светли помещения с високи тавани като в църква. Плановете се разкриват постепенно пред посетителя. Това той нарича „архитектурен стриптийз“.[1]

По-значими проекти[редактиране | редактиране на кода]

Всички значими сгради, проектирани от Луис Бараган, са разположени на територията на Мексико.

  • „Casa de G. Cristo“, Гуадалахара (1929)
  • „Jardín de recreo infantil“, Гуадалахара (1929)
  • „Las Arboledas“ (вкл. Fuente de Los Amantes), северно от Мексико сити (1955 – 1961)
  • Дом и студио „Луис Бараган“, Мексико сити (1947–48)[7]
  • „Jardines del Pedregal“, Мексико сити (1945–53)
  • „Tlalpan Chapel“, Tlalpan, Мексико сити (1954–60)
  • „Casa Gálvez“, Мексико сити (1955)
  • „Jardines del Bosque“, Гуадалахара (1955–58)
  • „Torres de Satélite“, Мексико сити (1957–58)
  • „Cuadra San Cristóbal“, Los Clubes, Мексико сити (1966–68)
  • „Casa Gilardi“, Мексико сити (1975–77)
  • „Cuernavaca Racquet Club“, Куернавака, Морелос (1976-1980)
  • „Faro del Comercio“, Монтерей (1984)
  • „Изворът на влюбените“, северно от Мексико сити (1955 – 1961)
    „Изворът на влюбените“, северно от Мексико сити (1955 – 1961)
  • „Torres de Satélite“, Мексико сити (1957–58)
    „Torres de Satélite“, Мексико сити (1957–58)
  • „Torres de Satélite“, Мексико сити (1957–58)
    „Torres de Satélite“, Мексико сити (1957–58)
  • Басейн на „Casa Gilardi“ (1975–1977)
    Басейн на „Casa Gilardi“ (1975–1977)
  • Интериор в „Casa Gilardi“ (1975–1977)
    Интериор в „Casa Gilardi“ (1975–1977)
  • Монумент „Faro del Comercio“ в Монтерей (1983–1984)
    Монумент „Faro del Comercio“ в Монтерей (1983–1984)

Музей „Дом и студио Луис Бараган“[редактиране | редактиране на кода]

Домът и работното студио на Бараган в Мексико сити днес са музей, чието посещение става след предварително записване. Сградата е проектирана от него през 1948 г. В нея живее до смъртта си. Днес тя се стопанисва от Фондация „Бараган“ и е част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2004 г.[8][9]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 – награда „Прицкер“
  • 1984 – Почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата (на английски: American Academy of Arts and Letters)
  • 1984 – Почетен доктор на Университета на Гуадалахара (на испански: Universidad de Guadalajara)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Emilio Ambasz, Architecture of Luis Barragan, Museum of Modern Art, 1976, 128 p.
  • Jose Maria Buendia Julbez, Juan Palomar, The Life and Work of Luis Barragán, Rizzoli, 1997, 248 p.
  • Danièle Pauly, Jérôme Habersetzer, Barragan: l'espace et l'ombre, le mur et la couleur, Bâle, Birkhäuser, 2002, 232 p.
  • Raúl Rispa, ред. (с предговор на Alvaro Siza, фотографии Mariana Yampolsky), Barragán: The Complete Works, New York, Princeton Architectural Press, 2003, 232 p.
  • Stephen Silverman, The Architecture of Luis Barragan, Blurb, 2013, 62 p.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Alice Gregory. The Architect Who Became a Diamond // The New Yorker, 1 август 2016. Посетен на 19 април 2017.
  2. ↑ Barragán, Luis. Escritos y conversaciones. Madrid, El Croquis, 2000. ISBN 84-88386-17-6. с. 72–89.
  3. ↑ Tim Street-Porter, Casa Mexicana Stewart, Tabori & Chang (1989) ISBN 1-55670-097-0
  4. ↑ а б в г ((en)) Luis Barragán Biography // The Pritzker Architecture Prize. Hyatt Foundation. Посетен на 19 април 2017. „Any work of architecture which does not express serenity is a mistake.“
  5. ↑ а б ((ru)) Алина По. Луис Барраган: Емоциональная архитектура // creativejournal.ru. Архивиран от оригинала на 2017-04-19. Посетен на 19 април 2017.
  6. ↑ ((en)) Salk Institute by Louis I. Kahn // 1 септември 2000. Архивиран от оригинала на 2000-09-01. Посетен на 2017-04-19.
  7. ↑ ((en)) Megan Sveiven. AD Classics: Casa Barragan / Luis Barragan // archdaily.com, 10 януари, 2011. Посетен на 19 април 2017.
  8. ↑ ((es)) Casa Luis Barragán // Fundación de Arquitectura Tapatía Luis Barragán A. C. Посетен на 19 април 2017.
  9. ↑ ((en)) Luis Barragán House and Studio // UNESCO. Посетен на 19 април 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Луис Бараган
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луис_Бараган&oldid=11974496“.