Ричард Роджърс
Ричард Роджърс Richard Rogers | |
британски архитект | |
Ричард Роджърс през 2013 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 18 декември 2021 г.
|
Националност | Англия, Великобритания |
Архитектура | |
Стил | хайтек |
Академия | Йейлски университет |
Награди | Praemium Imperiale (2000) „Прицкер“ (2007) |
Семейство | |
Съпруга | Сю Брумуел Рут Роджърс |
Деца | Бен, Зад, Аб |
Ричард Роджърс в Общомедия |
Ричард Роджърс (на английски: Richard Rogers) e английски архитект, който заедно с Ренцо Пиано и Норман Фостър създава стила „хайтек“. Носител на Praemium Imperiale и на наградата „Прицкер“. Кралицата на Великобритания му дава титлата барон (Baron Rogers of Riverside). Удостоен е и с ордена на Почетния легион през 1986 г., посветен е в рицарство през 1991 г. и става пожизнен пер през 1996 г.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 юли 1933 г. в италианския град Флоренция. Следва в Архитектурното училище в Лондон, след което с Норман Фостър продължава в Йейлския университет. Заедно създават архитектурното бюро „Team 4“, в което работят и съпругите им Сю Роджърс и Уенди Чисман. През 1967 г. се разделят. Роджърс се присъединява към Ренцо Пиано, който печели конкурса за строежа на Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж през 1971 г. Тази сграда се превръща в манифест на нов стил. Тя е и емблема на запазената марка на Роджърс с това, че в нея той извежда инженерните системи (водоснабдяване, отопление, вентилация, стълбища и асансьори) в екстериора, освобождавайки така целия интериор и вътрешните помещения.
Ричард Роджърс оглавява компанията „Rogers Stirk Harbour Partners“ (в началото „Richard Rogers Partnership“), която основава през 1977 г. Компанията има офиси в Лондон, Барселона, Мадрид, Ню Йорк и Токио. „Rogers Stirk Harbour Partners“ изпълнява най-известните проекти на Ричард Роджърс – седалището на застрахователната компания „Lloyd’s of London“ в Лондон (1979–1984), Европейския съд по правата на човека в Страсбург (1984), залата Милениум доум в Лондон (1999), проекта за възстановяване на Световния търговски център в Ню Йорк.
През 2007 г. получава наградата „Прицкер“ за цялостно творчество.
Важни проекти
[редактиране | редактиране на кода]- 2005 – Мадридското летище „Барахас“
- 1999 – Милениуим Доум в Лондон
- 1984 – Сградата на Лойдс в Лондон
- 1977 – Центърът „Жорж Помпиду“ в Париж
-
Седалище на компанията „Лойд“ в Лондон
-
Милениум Доум в Лондон
-
Мадридското летище „Барахас“
-
Площад „Игор Стравински“ в Париж със сградата на Института за акустично-музикални изследвания (в дъното)
-
Седалище на „Канал 4“ в Лондон
-
Сграда на Европейския съд по права на човека, Страсбург
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Architecture: A Modern View, Thames & Hudson (1991)
- A New London (co-author Mark Fisher and the Labour Party), Penguin (1992)
- Cities for a Small Planet, Faber and Faber (1997)
- Towards an Urban Renaissance, Urban Task Force (1999)
- Cities for a Small Country, Faber and Faber (2000)
- Richard Rogers and Architects: From the House to the City, Fiell Publishing (2010)
- Architecture: A Modern View, Thames & Hudson (2013)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Официален сайт на Ричард Роджърс Архив на оригинала от 2018-12-14 в Wayback Machine.
|