Направо към съдържанието

Готфрид Бьом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Готфрид Бьом
Gottfried Böhm
германски архитект
Готфрид Бьом през 2015 г.
Готфрид Бьом през 2015 г.
Роден
Починал
9 юни 2021 г. (101 г.)
ПогребанКьолн, Федерална република Германия
Националност Германия
Учил вМюнхенски технически университет
Архитектура
Стилекспресионизъм, пост-Баухаус
АкадемияТехнически университет в Мюнхен
УчителиАдолф Абел, Ханс Дьолгаст
Награди„Прицкер“ (1986)
Кариера в изкуството
АкадемияАкадемия за изобразителни изкуства в Мюнхен
УчителиЙозеф Хензелман
Направлениескулптура
Известни творби„Ланксес Арена“
Семейство
СъпругаЕлизабет Хагенмюлер
ДецаЩефан (р. 1950)
Маркус (р. 1953)
Петер (р. 1954)
Паул (р. 1959)
Уебсайт
Готфрид Бьом в Общомедия

Готфрид Бьом (на немски: Gottfried Böhm) е германски архитект. Носител на наградата „Прицкер“ (1986).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 януари 1920 г. в Офенбах на Майн в семейство на архитекти. Баща му, Доминикус Бьом, е известен с построяването на множество църкви, пръснати из цяла Германия. През 1938 г. завършва апостолическата гимназия в Кьолн.[1] През 1939 г. семейството на родителите му се премества от Кьолн обратно в родния му град, където Доминик Бьом продължава своята архитектурна практика. През същата година Готфрид е призован в армията. Поради нараняване на крака в Русия през 1942 г. той е освободен от военна служба. От 1942 до 1947 г. следва в Техническия университет в Мюнхен и паралелно с това скулптура в академията в същия град (следването в художествената академия е първото му желание[2]).[3]

Диоцезен музей върху руините на църквата „Св. Колумба“ в Кьолн

От 1947 г. работи в архитектурното бюро на баща си, което оглавява след смъртта му през 1955 г. През тези години работи усилено към проекта за възстановяване на Кьолн. Първата самостоятелна сграда на Готфрид Бьом е параклисът на Богородица върху руините на разрушената църква „Св. Колумба“ през 1947 г.

През 1951 г. е на шестмесечна специализация в Ню Йорк. В САЩ се запознава лично с двама архитекти, които се превръщат в най-голямото му вдъхновение – Лудвиг Мис ван дер Рое и Валтер Гропиус.[3]

През 1963 г. е избран за професор в Рейнско-Вестфалския технически университет на Аахен. През 1976 г. става член на Германската академия за градоустройство и планиране.[3]

Почетен доктор на Техническия университет в Мюнхен (1985). През 1986 г. е отличен с наградата „Прицкер“ за цялостно творчество.[3]

През 1991 г. получава почетно членство в Кралския институт на британските архитекти в Лондон.

През 2006 г. Германският архитектурен музей във Франкфурт създава ретроспективата „Скали от бетон и стъкло“ с чертежите и ескизите на Доменикус и Готфрид Бьом.

След оттеглянето му от активна работа архитектурното му бюро в Кьолн се ръководи от тримата му сина – Щефан, Петер и Паул Бьом.

На 21 ноември 2010 г. някогашната енорийска църква „Св. Урсула“ в Хюрт е преименувана в негова чест в „Параклис Бьом“.

Забележителни сгради

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1947–1950 – Църква „Св. Колумба“ в Кьолн
  • 1962–1969 – Кметство на Бенсберг
  • 1968–1972 – Църква на пилигримите „Св. Богородица“ във Фелберт
  • 1968–1970 – Църква „Възкресение Христово“ в Кьолн
  • Църква „Св. Хилдегард“ в Зулцбах (1952–1955)
    Църква „Св. Хилдегард“ в Зулцбах (1952–1955)
  • Църква „Св. Анна“ в Хемерн (1957–1965)
    Църква „Св. Анна“ в Хемерн (1957–1965)
  • Църква „Св. Хуберт“ в Аахен (1961–1964)
    Църква „Св. Хуберт“ в Аахен (1961–1964)
  • Църква на пилигримите „Св. Богородица“ във Фелберт (тогава Невигес) (1961–1973)
    Църква на пилигримите „Св. Богородица“ във Фелберт (тогава Невигес) (1961–1973)
  • Кметство на Бенсберг (1962–1976)
    Кметство на Бенсберг (1962–1976)
  • Детска градина „Херман Йозеф“ в Кьолн (1967–1974, разрушена 2007)
    Детска градина „Херман Йозеф“ в Кьолн (1967–1974, разрушена 2007)
  • Църква „Възкресение Христово“ в Кьолн (1967–1970)
    Църква „Възкресение Христово“ в Кьолн (1967–1970)
  • Министерство на статистиката на Северен Рейн-Вестфалия в Дюселдорф (1972–1975)
    Министерство на статистиката на Северен Рейн-Вестфалия в Дюселдорф (1972–1975)
  • Пешеходен мост в Нойлусхайм (1986–1987)
    Пешеходен мост в Нойлусхайм (1986–1987)
  • Университетска библиотека в Манхайм (1986–1989)
    Университетска библиотека в Манхайм (1986–1989)
  • Кметство на Кьолн (1986–1992)
    Кметство на Кьолн (1986–1992)
  • Магазин „Peek&Cloppenburg“ в Берлин (1992–1995)
    Магазин „Peek&Cloppenburg“ в Берлин (1992–1995)

За него

[редактиране | редактиране на кода]
  • Gottfried Böhm. Vorträge, Bauten, Projekte. Herausgegeben von Svetlozar Raèv. Karl Krämer Verlag, Stuttgart 1988, ISBN 3-7828-1604-8
  • Gottfried Böhm. Bauten und Projekte. Auszug aus den Jahren 1985–2000 Wasmuth Verlag, Tübingen, Berlin 2001, ISBN 3-8030-0610-4
  • Böhm. Väter und Söhne. Kerver Verlag, Bielefeld, ISBN 3-924639-33-7
  • Wolfgang Voigt (Hrsg.), Felsen aus Beton und Glas, Katalog zur Ausstellung des DAM, Jovis Verlag, Berlin 2006
  • Ulrich Weisner, Neue Architektur im Detail. Heinz Bienefeld, Gottfried Böhm, Karljosef Schattner. Karl Kerber Verlag, Bielefeld 1989, ISBN 3-924639-09-4.

Документален филм

[редактиране | редактиране на кода]
  • Die Böhms – Architektur einer Familie, режисьор Maurizius Staerkle-Drux, 2014.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Veronika Darius, Der Architekt Gottfried Böhm. Bauten der sechziger Jahre. Düsseldorf: Beton-Verlag 1988.
  2. ↑ Wolfgang Voigt (Hrsg.), Gottfried Böhm. Каталог към изложбата Felsen aus Beton und Glas. Die Architektur Gottfried Böhms в Германския архитектурен музей. JOVIS Verlag Berlin 2006, S. 13/14.
  3. ↑ а б в г Готфрид Бьом в Architectuul

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Готфрид_Бьом&oldid=11181328“.