Линеар А
Линеар А е писменост, използвана от древните жители на о. Крит. Открита е от Артър Еванс през 1900 г. Линеар Б е разшифрован през 1952 г. от Майкъл Вентрис като писменост на ранен гръцки език. Линеар А не е разшифрована напълно, макар че е частично транскрибиран, използвайки фонетичните стойности от Линеар Б.
Макар че двата вида писменост използват общи знаци, разчитането на Линеар А продължава да представлява проблем. Като се заместват звуковите стойности на сричките от Линеар Б в текстовете на Линеар А се получават поредици от думи, които не могат да бъдат отнесени към нито един познат език. Езикът на Линеар А условно се нарича минойски и е бил говорен на о. Крит преди нахлуването на микенците около 1450 г. пр. Хр.
Тъй като минойският език е изчезнал, е много трудно да се разбере точността на разкодирането. Най-лесният подход към разчитане на Линеар А е да се допусне, че звуковите стойности на знаците от Линеар А съответстват на звуковите стойности на знаците от Линеар Б.
Със сигурност можем да твърдим, че особеностите на Линеар А отразяват фонетичните особености на минойския език.
Начертанията на знаците от Линеар А и Б свидетелстват, че тази писменост е била пригодена за писане с четка с мастило или боя, тъй като много от знаците имат закръглена форма, за разлика от шумерския клинопис. Запазените текстове са предимно върху глинени плочици, където са нанасяни с твърд писец, докато глината е влажна. Повечето надписи изглежда са с религиозно-ритуален характер.
Знаците в Линеар А са се развили частично от Критските йероглифи, но основно влияние е оказала създадената през същия период (ок. 1720 – 1700 пр.н.е.) местна линейна писменост в гр. Библос. [1] Една част от знаците, използвайки акрофоничния принцип, изглежда са директни репити на египетски, лувийски и семитски иероглифи. Това не помага за определянето на езика, но е признак, че в създаването на писмеността са участвали писари, запознати с Лувийското и Египетското писмо.[2]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]
Надписи на Линеар A са намирани предимно на о. Крит, но също така и на други места в Гърция, както и на територията на Турция и Израел. До 2020 г. общият брой на намерените надписи е 1427 съдържащи общо между 7362 и 7396 знака, което мащабирано към стандартен шрифт би запълнило едва два листа хартия А4 (за сравнение обемът намерени надписи на Линеар Б надхвърля 20 000).[3] Текстове на Линеар A се срещат на каменни таблички, златни и сребърни игли за коса и върху керамика.[4] Най-ранните надписи на Линеар A са намерени във Фестос, в пласт, датиран към края на средно-минойския II период: т.е. не по-рано от ок. 1700 г. пр.н.е. Освен на Крит надписи на Линеар A са намирани и на други егейски острови (Китера, Кеа, Тера, Мелос), в континентална Гърция (Ayos Stephanos), на малоазийския бряг на Егейско море (Милет, Троя) и в Леванта (Tel Haror).[5]
Извън Крит
[редактиране | редактиране на кода]Преди 1973 г. имало само една плочка с надпис на Линеар A, намерена извън о-в Крит (на о-в Кеа).[6] Оттогава плочки с надписи са намерени на много други места.
Повечето – ако не и всички – надписи извън Крит, ако се съди по състава на плочките и други признаци, са направени на място.[6] Анализът на самите надписи показва, че някои от тях използват комбинация между Линеар A и Линеар B, използвайки елементи от двете.
Опити за разчитане
[редактиране | редактиране на кода]Българският езиковед Вл. Георгиев (1958) смята, че част от надписите на Линеар А отразяват диалект на старогръцкия език, различен от диалекта, на който са написани надписите на Линеар Б. Хипотезата на Георгиев се отхвърля впоследствие като несъстоятелна. По-късно Георгиев преразглежда своите възгледи, и отнася минойския език към хето-лувийските езици.
Хипотезата за хето-лувийския произход на минойския език е извънредно популярна през 1950 – 1960 г.; издигат я независимо един от друг С. Дейвис, Л. Палмер и други изследователи. Независимо от това, тази хипотеза с времето загубва почти всички свои последователи. Причината е не само липса на морфологични аналогии между минойски и хето-лувийски (изследванията от 1950 – 1960 г. пренебрегват морфологията на езика и се основават само на предполагаеми лексикални съвпадения), но и очевидната липса на преки контакти между хето-лувийската и критската цивилизация (Крит не се споменава изобщо в хетските източници). Географията на предполагаемото преселение на предците на хето-лувийските народи до появата им в Анатолия по никакъв начин не е свързана с Крит.
Хипотезата за семитския произход на минойците също е била популярна: нейни привърженици са С. Гордън, Я. Бест и др. Основният стимул за привържениците на семитската хипотеза е сходството на минойската дума ku-ro „всичко, цяло“ със семитския корен * kol, * kul със същото значение. Въпреки това не само има очевидни разлики между морфологията на минойския език и семитските езици, но и само по себе си наличието на отворени срички в минойското писмо противоречи на семитската морфология, където коренът на думата се състои от съгласни, а промяната на огласовката играе основна роля в словообразуването и словоизменението.
Вероятно минойският език не е нито индоевропейски език, нито семитски, а изолиран средиземноморски език като баски или етруски език.
Д-р Брент Давис от Университета в Мелбърн през 2019 г. получава наградата на името на Майкъл Вентрис на Университета в Лондон за откритието, че словореда в надписите на Линеар А е подобен на този в египетския език: Сказуемо-Подлог-Допълнение.[7]
Разчетени изрази
[редактиране | редактиране на кода]Следният списък показва малка част от разчетените изрази на Линеар А. Някои от тях не са сигурно изтълкувани.
- (j)a-di-ki-te-te, ja-di-ki-tu: думи (прилагателни?) свързани с планината Дикте?
- da-ma-te: * Dāmāter?, в Линеар Б da-ma-te = Δημήτηρ Деметра или старогр. δάμαρτει дат.п. ед.ч. от δάμαρ „съпруга“?
- ku-ro „цяло, всичко“: не е ясна връзката с индоевропейско * kwol-, семитско * kul или етруско churu със същото значение.
- ki-ro „липса, дълг“ (?).
- ma+ru (с лигатура) „вълна“, старогр. μαλλός „валмо вълна“, вероятно заемка. Вероятно свързана с шумерското bar-lu „висококачествена вълна“.
- pa-de: (име на бог), среща се в Линеар Б като pa-de, pa-ze.
- pa-i-to: топоним, Φαιστός „Фестос“. Често срещан в Линеар Б.
- po-to-ku-ro „голям(?), пълен“.
- ru+ja (с лигатура) „нар“: старогр. ῥόα, ῥοιά „нар“, вероятно заемка.
- se-to-i-ja: топоним.
- su-ki-ri-ta * Sukrita: топоним, среща се в Линеар Б; днешно име Сибрита.
- su-ki-ri-te-i-ja: прилагателно? от Сукрита (с индоевропейско окончание *-iyo-)
Списък със знаци
[редактиране | редактиране на кода]| Линеен A: списък със знаци и номериране според E. Bennett. Четенето на символи се основава на аналогови линеар Б | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| * 01-* 20 | * 21-* 30 | * 31-* 53 | * 54-* 74 | * 76-* 122 | * 123-* 306 | ||||||
|
DA
* 01 |
|
QI
* 21 |
|
SA
* 31 |
|
WA
* 54 |
|
* 76 |
|
* 123 |
|
RO
* 02 |
|
* 21f |
|
* 34 |
|
* 55 |
|
KA
* 77 |
|
* 131a |
|
PA
* 03 |
|
* 21m |
|
TI
* 37 |
|
PA3
* 56 |
|
QE
* 78 |
|
* 131b |
|
TE
* 04 |
|
MI?
* 22 |
|
E
* 38 |
|
JA
* 57 |
|
WO2?
* 79 |
|
* 131c |
|
* 05 |
|
* 22f |
|
PI
* 39 |
|
SU
* 58 |
|
MA
* 80 |
|
* 164 |
|
NA
* 06 |
|
* 22m |
|
WI
* 40 |
|
TA
* 59 |
|
KU
* 81 |
|
* 171 |
|
DI
* 07 |
|
MU
* 23 |
|
SI
* 41 |
|
RA
* 60 |
|
* 82 |
|
* 180 |
|
A
* 08 |
|
* 23m |
|
KE
* 44 |
|
O
* 61 |
|
* 85 |
|
* 188 |
|
S
* 09 |
|
NE
* 24 |
|
* 45 |
|
JU
* 65 |
|
* 86 |
|
* 191 |
|
* 10 |
|
RU
* 26 |
|
* 46 |
|
TA2
* 66 |
|
TWE
* 87 |
|
* 301 |
|
* 11 |
|
RE
* 27 |
|
* 47 |
|
KI
* 67 |
|
* 100/ |
|
* 302 |
|
ME
* 13 |
|
I
* 28 |
|
* 49 |
|
TU
* 69 |
|
* 118 |
|
* 303 |
|
QA2
* 16 |
|
* 28b |
|
PU
* 50 |
|
* 70 |
|
* 120 |
|
* 304 |
|
ZA
* 17 |
|
* 29 |
|
DU
* 51 |
|
MI
* 73 |
|
* 120b |
|
* 305 |
|
ZO
* 20 |
|
NI
* 30 |
|
* 53 |
|
ZE
* 74 |
|
* 122 |
|
* 306 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Woudhuizen 2007: 709 – 710
- ↑ Woudhuizen 2016: Language(s) of Linear A – стр.221
- ↑ Younger, John. 5. Basic statistics // Linear A texts in phonetic transcription. University of Kansas, 2000. Архивиран от оригинала на 2021-04-15. Посетен на 2021-02-20. If there are 4,002 characters (font Times, pitch 12, no spaces) on an 8 1
- ↑ Winterstein, Gregoire и др. Minoan linguistic resources: The Linear A digital corpus // Proceedings of the 9th SIGHUM Workshop on Language Technology for Cultural Heritage, Social Sciences, and Humanities (LaTeCH).
- ↑ Woudhuizen, Fred C. Documents in Minoan Luwian, Semitic, and Pelasgian. Amsterdam, Nederlands Archeologisch Historisch Genootschap, 2016. ISBN 9789072067197. OCLC 1027956786.
- ↑ а б Finkelberg 1998, с. 265 – 272.
- ↑ Как се декодира писмеността на загубен език?
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- DAIDALIKA – Писменост и език в минойската епоха Архив на оригинала от 2011-07-18 в Wayback Machine.
- Текстове на Линеар А Архив на оригинала от 2021-04-15 в Wayback Machine.
- Библиография Архив на оригинала от 2009-02-07 в Wayback Machine.
- Omniglot
- Палеографична база: всички текстове и знаци
- Връзка между Линеар А и Линеар Б
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Linear A в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |