Етруски език

Етруски език
mechl rasnal
	Етруски език mechl rasnal
Страна	древна Етрурия
Регион	Апенински полуостров
Говорещи	изчезнал към 1 век
Писменост	Етруска писменост
Систематизация по Ethnologue
	Некласифицирани; Егейски; Етруски; В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.; Предложената систематизация е примерна.
Кодове
ISO 639-2	und
ISO 639-3	ett
	Уикипедия на Етруски език
	Етруски език в Общомедия

Етруският език е изчезнал писмен и говорим език на етруските, които населявали Италия в периода от IX до III век пр.н.е. на територията на днешна Тоскана, Умбрия и западен Лацио, а също така Емилия-Романя и Ломбардия, откъдето по-късно биват изтласкани от галите и Кампания, където са претопени от самнитите.

Писменост и писмени паметници

Етруската писменост е близка до архаичната форма на старогръцката писменост. Запазени са около 10000 писмени паметника – няколко по-обширни надписа, стотици кратки, както и множество различни глоси в различни римски писмени източници, отделни знаци. Те не са разчетени, тъй като езикът не е сроден с други езици и не са запазени двуезични текстове, а и поради силната фрагментарност. Най-дългият запазен етруски текст е открит върху ленени парчета плат, увити около мумия.

Съставените от император Клавдий речник на етруския език, както и неговият труд Le Tyrrenikà за обичаите и изкуството на този народ, са загубени.

Някои етруски думи са заети в албански, латински и романш и това улеснява тълкуването им.

Хипотези

Полският археолог Тадеуш Волянски има претенциите да е разшифровал много етруски надписи, включително паметник край Кречио Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.. Понастоящем изследването на Волански се продължава от руския учен, доктор на философските науки Валери Чудинов, който предполага, че славяните населявали Европа още в 10 век преди новата ера и настоява за родствеността между славяни и етруски. Съществуват и подобни невероятни теории, че етруският език е близък до унгарския или арменския, но тези изследвания обаче се отхвърлят в научните кръгове.

Според гръцкия историк Дионисий Халикарнаски (1 век пр.н.е.) етруският език се различава от всички останали. Това потвърждава теорията, че етруският език е изолиран език.

Фонетика

Гласни звукове

Във фонетичен аспект езикът включва 20 звука, 4 гласни (а, е, i, u) и 16 съгласни, както и 4 дифтонга – ai, au, eu, ui. Особеност на етруската фонетика е липсата на звука „о“. Гласните /o/ и /u/ изглежда не са различавали по произношение според особеностите на етруската писменост, където се употребява само един знак при предаване на гръцки заемки, например гръцки κώθων kōthōn > етруски qutun (кана).

	предни	задни
тесни	i [i]	u [u]
полу- широки	e [e]
широки		a [ɑ]

Съгласни звукове

	дву- бърнени		зъбни		венечни	небни	задно- небни		гласилкови
преградни	p [p]	φ [pʰ] Φ	t, d [t]	θ [tʰ] Θ			c, k, q [k]	χ [kʰ]
проходни	f [ɸ]		s [s]		ś [ʃ]				h [h]
Преградно-проходни			z [ʦ]
носови	m [m]		n [n]
странични			l [l]	r [r]
полугласни	v [w]					i [j]

Наблюдават се два типа беззвучни преградни:

непридихателни (p,t,k),
придихателни (p^h, t^h, k^h);

Ликвидите /r/, /l/, както и носовите ликвиди /m/, n/ както и в старобългарския език са изпълнявали функцията на гласни или са били сричкотворни.

Граматика

Морфологично съществуват два типа склонения при имената, съответно „s“ и „l“ склонения. Особеност на системата е съвпадение на наставки от морфологичен и синтактичен клас. Има два рода – мъжки и женски, две числа – единствено и множествено. Темпоралната система засяга сегашно и минало време. Има и повелително наклонение. Синтактично, етруският език се доближава до латинския. Определението стои пред определяемото и е в родителен падеж, сказуемото попада в края на изречението.

Списък с етруски думи

Плочките от Пирги в Националния Етруски Музей „Вила Джулия“, Рим

Множество археолози се опитват да разчетат етруските надписи, по предположения или със стабилна писмена база за сравнение, какъвто е случаят с плочките от Пирги, върху които има паралелен текст на етруски и финикийски, който вече е бил известен на археолозите. Немският етрусколог Дитер Щайнбауер в резултат на множество проучвания и сравнения е събрал известен брой етруски думи.

Ето някои от тях, разпределени по области:

Земя, свят, материя
cel	земя
thi	вода
una	поток
huin-	извор
ushil	слънце
tiur	луна
pulum(chva)	звезда (звезди)
trut-	светкавица
zeri	ясен (време, небе)
lur(i)	лъч
Животни
thevru	бик
leu	лъв
krankru	котка
tusna	лебед
hiul(s)	сова
Човешки действия
am-	съм
acnanas	роди се
svalce, svalthas	живя
Смърт, гробници
lupu	умря
cesu	бе погребан
tesham	погребение
celuca	погребение(?)
hinthial	душа, сянка

Литература

Cristofani, M. 1978a. L’alfabeto etrusco. – Popoli e civiltà dell’Italia antica: lingue e dialetti dell’Italia antica, vol 6, ed. A. L. Prodocimi, Roma, 401 – 428.
Cristofani, M. 1978b. Rapporto sulla diffusione della scrittura nell’Italia antica. Scrittura e civiltà 2: 5 – 33.
Maggiani, A. 1990. Alfabeti etruschi dell’ età ellenistica. Annali della Fondazione per il Museo „Claudio Faina“ [La scrittura nell’Italia antica: Relazioni e communicazioni nel Convegno del 1985 (Orvieto)] 4: 177 – 217.
Meiser, G. 2006. Zur Struktur des Neptunsrituals im etruskischen Liber Linteus (I). – August Friedrich Pott; Beiträge der Halleschen Tagung anlässlich des zweihundertsten Geburtstages von August Friedrich Pott (1802 – 1887), eds. G. Bense, G. Meiser & E. Werner, Frankfurt am Main, 113 – 124.
Meiser, G., ed. 2014. Etruskische Texte. Editio minor. Hamburg.
Rix, H. 1997. Les prières du liber linteus de Zagreb.“ – Les étrusques, les plus religieux des hommes, Actes du Colloque international (Paris, 1992). eds. F. Gaultier & D. Briquel, Paris, 391 – 398.
Wallace, R.E., 2015. Language, Alphabet, and Linguistic Affiliation. – The Wiley-Blackwell Companion to the Etruscans, eds. S. Bell & A.A. Carpino. Hoboken, NJ, 203 – 223. doi: 10.1002/9781118354933.ch14

Външни препратки

Сайт на немския етрусколог Дитер Щайнбауер (на английски и немски) Архив на оригинала от 2017-09-14 в Wayback Machine.

Вижте също