Изолиран език
Изолираните езици (език-изолат) са онези, които според родословното дърво на езиците не принадлежат към никое от познатите езикови семейства.
В този смисъл, на практика, всеки изолиран език представлява отделно семейство, състоящо се само от този език. Изолираните езици са онези, за които има достатъчно данни и отнасянето им към езиково семейство не е доказано, дори и след интензивни опити и усилия това да бъде сторено от лингвистите. В противен случай, онези езици за които просто няма достатъчно данни (примерно хазарски език), се наричат некласифицирани (въпреки че, понякога се групират на база хипотеза по косвени признаци).
Изолираните езици (при всяка вероятност) са част от дълбоки езикови сдружения, макросемейства и хиперсемейства, но те като правило са изолати, т.е. не е установена и/или доказана родствената им връзка с друг/други езици и езиково семейство.
От друга страна, в съотватстващ контекст, терминът „изолиран език“ може да се използва по отношение на отделен език в рамките на езиково семейство, който обаче формира отделна самостоятелна група, състояща се само от този език (например албански, фригийски, венетски в индо-европейското езиково семейство, като в такъв случай за обозначение също се използва терминът „моногрупа“). Без подходящ конкретен контекст, терминът „изолиран език“ обичайно се изпълва по принцип с „абсолютен“ смисъл (примерно за шумерския).
В действителност, някои езици може да бъде изолирани в малки семейства, състоящи се от няколко езика, които предходно са били считани като/за диалекти. Такива са например японското езиково семейство, айнуто езиково семейство, тиренското езиково семейство и т.н.
Изолираните езици са такива езици, на които сродните им езици са изчезнали в исторически времена, но те са се съхранили през по-продължителен период от време. [1]
Изолираните езици могат да се разглеждат и като специален случай на некласифицирани езици, дори и след активизиране на усилията да се докаже връзката им с други езици. В някои случаи, тези усилия в крайна сметка водят до успех, след което, съответния език престава да се разглежда като изолат.
Няколко са причините за съществуването на езици-изолати:
- Липсата на живи родствени езици. В този случай изолираният език не може да бъде свързван с друг език/други езици, тъй като неговите родствени са мъртви езици, без да са оставили следа в историята;
- Продължителното пребиваване/съществуване в изолация. Ако един език по някакава причина се е отделил от праезика за дълго време, той може да придобие черти/характеристики много различни от другите му сродствени езици, от които са произлезли като общ произход. Това е особен частен случай на езици, свързани не на ниво езиково семейство, но класифицирани на макро или хипер езиково ниво.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Trask L.R. The History of Basque. London; New York, 1997; Dalby D. Linguasphere Register. 2000 Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Campbell, Lyle. (1997). American Indian languages: The historical linguistics of Native America. New York: Oxford University Press. ISBN 0-19-509427-1.
- Goddard, Ives (Ed.). (1996). Languages. Handbook of North American Indians (W. C. Sturtevant, General Ed.) (Vol. 17). Washington, D. C.: Smithsonian Institution. ISBN 0-16-048774-9.
- Goddard, Ives. (1999). Native languages and language families of North America (rev. and enlarged ed. with additions and corrections). [Map]. Lincoln, NE: University of Nebraska Press (Smithsonian Institute). (Updated version of the map in Goddard 1996). ISBN 0-8032-9271-6.
- Grimes, Barbara F. (Ed.). (2000). Ethnologue: Languages of the world, (14th ed.). Dallas, TX: SIL International. ISBN 1-55671-106-9.
- Mithun, Marianne. (1999). The languages of Native North America. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-23228-7 (hbk); ISBN 0-521-29875-X.
- Sturtevant, William C. (Ed.). (1978-present). Handbook of North American Indians (Vol. 1 – 20). Washington, D. C.: Smithsonian Institution. (Vols. 1 – 3, 16, 18 – 20 not yet published).
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Изолированные языки“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |