Кучково
| Кучково Кучково | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Кучково  Кучково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Гьорче Петров |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 469 m |
| Население | 138 души (2002) |
| Пощенски код | 1060 |
| МПС код | SK |
| Кучково в Общомедия | |
Кучково (на македонска литературна норма: Кучково) е село в Северна Македония, част от община Гьорче Петров.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на няколко километра северозападно от столицата Скопие.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Кучково е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кучково живеят 460 българи християни и 7 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 96 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кучково има 720 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кучково (Kučkovo) като сръбско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кучково като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Кучково има 138 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 122 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 15 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В Кучково има много манастири, църкви и параклиси. Най-стар и известен е манастирът „Свети Георги“ от XIV век със забележителни стенописи. В селото е разположена църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от XVII - XVIII век, обновена след Балканските войни. Над селото е манастирът „Свети Трифон“ от XIX век. Край селото е църквата „Света Петка“, а под селото има много параклиси, посветени на различни светци.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кучково
Георги Кочев (1847 – VII 1868), четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[9]
Велко Велкович (1896 - 1958), политик[10]
Сокол Митровски (р. 1948), военен и политик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 октомври 2007
- ↑ Културни споменици од христијански карактер // Општина Ѓорче Петров, 4 март 2010. Архивиран от оригинала на 2017-07-10. Посетен на 14 юни 2017.
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 162.
- ↑ Српски биографски речник, књига 2, В-Г. Нови Сад, Матица Српска, 2006. с. 13.
| ||||||||
