Култура във Велико Търново

В района на Велико Търново се намират стотици архитектурно-културни паметници от античността, Средновековието, Възраждането и модернизма. Градът е пряк наследник на Старобългарската култура през неговия столичен период.

Новогодишно хоро във Велико Търново

В града се развива златната култура на Плиска и Преслав. Династиите от Втората българска държава също остават своя отпечатък в културния образ и надграждат българската култура. През периода на Османското владичество градът е повлиян силно от Ориента. Православната част от населението е била под влиянието на византийско-гръцката култура. Фолклорните мотиви в музикалното и танцовото изкуство са се запазили през вековете.

Празнуване на Великден 2022

Музика

Богдана Гюзелева – Вулпе

В Средновековен Търновград православната църковна музика и средновековния български фолклор са основа на българската култура. В много от църковните песнопения, освен български, са включени и много гръцки трактати. По време на Османското владичество в музикално отношение навлизат много балкански мотиви. Ориенталската музика е част също през робството сред османците. Класическата музика в града навлиза през началото на XIX век. В града се внася първото пиано в България. През 1967 година век се създава духов оркестър. Борис Шопов е един от основателите и дългогодишните преподаватели на Детската музикална школа – Велико Търново.

Опера и оперета

Към читалище „Надежда“ през 20-те години на XX век се създава оперна група. Една от първите представени оперни представления е операта „Камен и Цена“. През 70-те години на XX век започнват да се провеждат оперни представления на хълма Царевец.

Литература

Октоих (осмогласник) на среднобългарски език

Оскъдни са сведенията за старобългарската църковна и светска литература и поезия. Най-ярка следа през Средновековната литература оставят книжовниците Теодосий Търновски, Методий Светогорец, Стефан Светогорец, Константин Костенечки, Григорий Цамблак,Димитър Кантакузин, Цани Гинчев. През Възраждането в града творят книжовниците Анастас Гранитски, Стефан Мокрев, Теодосий Анастасов. Широка следа оставя Петко Славейков като писател, поет, държавник. Емилиян Станев публикува няколко романа и още стотици публикации и разкази. Литературни творци от най-новите времена са Аврам Аврамов, Георги Данчев, Асен Разцветников, Камен Зидаров, Лъчезар Йорданов.

Изобразително изкуство

Творците от Търновската художествена школа оставят най-ярка диря от средновековното българско творчество. От тези дейци са изписани хиляди църкви и манастири по целия Балкански полуостров. Виден творец от периода на Възраждането е Борис Денев. Творци от новото време са Никола Дончев Тотев – основател на дружеството на Търновските художници, Ангел Каранешев, Иван Вълчанов, Асен Момчев, Ангел Ангелов, Благой Иванов, Вельо Митев, Георги Костов, Красимир Добрев – Доктора, Маргарита Пуева, Вельо Мите, з. х. Йордан Попов, Нестор Иванов, Деньо Чоканов. Видни скулптори творили в града са Ненко Марев, Кръстю Попкръстев, Панайот Димитров, Мл. Миладинов, Ст. Бояджиева.

Кино

Кино Полтава

Първият филм в града е прожектиран от словака Юрий Кузмич, който инсталира кинематограф в магазина на Хараламби Пенков. През 1912 година в града се построява кино „Модерен театър“. Дотогава прожекции се провеждат в салона на читалище „Надежда“. В града се прожектира първият туристически филм. През 1945 година е построен киносалон към читалище „Искра“. През 1974 година е построена сградата на кино „Полтава“, което остава емблематично за града. Киното преустановява дейността си през 2010-а, а през 2019-а е разрушено.

Фотография

В Търново фотографията започва да се популяризира през 20-те години на XX век. Найден Найденов през 1979 г. е отличен за фотограф – художник. Друг известен фотограф от града Трифон Капитанов.

Музеи

Част от Сарафкината къща

Празник на Велико Търново

• Регионален исторически музей (Велико Търново) съществува от 1879 година, като първоначалната му експозиция е представена в читалище „Надежда“. Тя представлява находки от античността и Средновековието. От 1954 година музеят се разширява значително, след като сменя няколко пъти местонахождението си. Към началото на 60-те години в музея се съхраняват 16 хил. археологични единици.
• Музей „Възраждане и Учредително събрание“ представя експозиции, свързани с периода на Възраждането. В експозициите са представени предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята, икони и олтари, дело на творци от Тревненската и Дряновската живописни школи, униформи и оръжия от Априлското въстание и Освобождението на България.
• Музей „Нова и най-нова история“ представя документи и артефакти, свързани с Първото велико народно събрание, карти, документи, медали, ордени, униформи, свързани с водените войни от 1885 до 1944 г.
• Музей „Затвор“ – в него е направена възстановка на интериора на килиите и карцера – помещения, в които са лежали и измъчвани редица възрожденци и дейци.
• Музей „Сарафкина къща“ – в него са изложени експозиции, представящи българския бит през Средновековието и Възраждането.
• Къща музей „Петко Рачов Славейков“ – родната къща на поета
• Родната къща на Емилиян Станев
• Къщата на Кокона Анастасия (превърната в хотел)
• Консулските къщи
• Музей и картинна галерия на Хан Хаджи Николи.

Галерии и изложбени зали

Регионална художествена галерия „Борис Денев“, открита през 1934 година. Редица културни изяви се провеждат и в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“.

Културни и неправителствени организации

Манифестация 24 май

Фолклорни състави

Честване на Освобождението на Велико Търново 7 юли 2024

• Детски танцов състав „Търновче“;
• Ансамбъл „Българче“;
• Фолклорен ансамбъл „Искра“;
• Туристически хор „Еделвайс“;
• Детски хор „Омайниче“;
• Смесен хор „Царевец“;
• Хор „Кантилена“;

Оркестри и състави

Фестивал на военните духови оркестри

Трабантфест 2022

Трабантфест 2023

• Фестивален военен духов оркестър при НВУ „Васил Левски“;
• Детско естрадно дружество „Омайниче“;
• Роял Дикси Бенд;
• Дамски камерен хор „Търновград“;
• Смесен хор „Кантилена“ при читалище „Искра“;
• Детско естрадно студио „Румина“;
• Танцова формация „Търновска царица“
• Великотърновски клуб „Традиция“;
• Женско благотворително дружество „Радост“;
• Женска община;
• Женско дружество „Милосърдие“;
• Славянско благотворително дружество;
• Комитет „Единство“
• Комитет „Асеневци“

Организации

Конкурс "Сребърна Янтра" 2023

Честване на 838 години от Въстанието на Асен и Петър

• ТърновоРънс - неправителствена организация, свързана с благотворителни каузи, природосъобразен начин на живот и културни прояви
• Руско вицеконсулство
• Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“
• Клуб „Приятели на Китай“
• Сдружение „Сребърна Янтра“
• Клуб „Памет търновска – памет българска“
• Български младежки Червен кръст

Галерия изкуства

• 
  Фрагмент с изображение на цар Петър IV от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ
• 
  Фрагмент с изображение на царица Мария Палеологина Кантакузин от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ
• 
  Кухня във възрожденска къща, РИМ
• 
  Всекидневна във възрожденска къща, РИМ
• 
  Хан на хаджи Николи

Бит

Много малко от средновековните търновски къщи са запазени до началото на X век. През Възраждането, Търново е повлиян от културата на Балкана. Именно част от населението в тази област е наследник на прослойки от Търновските управленски династии. Изделията от коприна и накитите от благородни метали, са част материалните блага на заможните търновски фамилии. Градът е бил съставен главно от занаятчии, търговци, работници, чиновници и духовници. Всяка отделна прослойка съществува със своя собствена характеристика. Представителите на Табашкия еснаф са живеели по поречието на река Янтра в подножието на Асенова махала. Техните къщи се характеризират като малки или средни по размер, изградени от керпич или тухли,с каменни основи. В тях са живеели едно или две, до три поколения. Подът е подкован с дъски и постлан с черга, характерна за региона.

Традиционни празници

Йордановден 2023

Цветница 2023

В историческа план в града са се празнували празници, свързани с езическата, християнската и мюсюлманската култура. Много традиционни старобългарски празници за забравени със смяната на поколенията. Към днешна дата в града се празнуват традиционни празници, свързани с християнската култура и езичеството.

Традиционни облекла и мода

Официални облекла

Виктория Винарова

През периода на Второто българско царство облеклата на владетелите са се състояли от следните елементи: далматика/дивтасион, маниакион, лорос, багреница, зохус. Към тях се добавят акакия, корона и скиптър. Материята, от която са били изработени дрехите на царствените фамилии и на болярите, е от коприна, лен и памук. Според различни източници на цвят те са били основно червен или пурпурен. Често аристократичните костюми във Второто българско царство са обсипвани с бисери, скъпоценни камъни и везани със златна сърма. Дрехите на другите съсловия са от коноп, вълна или кожа.

През Възраждането само най-заможните и властимащи търновци са се обличали в дрехи, повлияни от западна Европа. След Освобождението на България от османско робство, в града усилено навлиза европейската култура в облеклата. Първото модно ревю се е провело в града, то е дело на Евдокия Антонова, дъщеря на Антон Зарков Златев, известен търговец на платове, лихвар и чифликчия. Из улиците, под запалените фарове на уличното осветление, по аристократичните улици, все повече се забелязват граждани с фракове и бомбета и техните съпруги с дълги рокли, кринолини, рюшове – вълнообразни /гофрирани/ украшения както и широки, с богати декорации „буфан“ ръкави. Търновските шивачи през началото на XX век са известни из цяла Северна България. Запознати с кроячеството са в Италия и Франция.

Традиционни носии и облекла

Традиционната женска търновска носия е била съставена от косичник – най-често бял (в някои случаи и с червени шарки), бяла риза с червени или червено-зелени шарки около ръкавите, черен сукман, черна престилка с няколко редуващи се реда шарки: зелени, жълти, червени, пафти – посребрени или позлатени, пендари. Мъжете най-често са били в бели ризи, с червени кройки и потури.

Източници

• 70 години от създаването на дружеството на Великотърновските художници
• Владимир Шумелов „Литературно Търново“
• Надка Василева, Велико Търново, Етнографски проучвания и душевност
• Георги Ръцев, 130 години военна музика във Велико Търново
• Николай Генчев, Атанас Попов Велико Търново. Средновековна и възрожденска култура
• Търновска книжовна школа. Том 2: Ученици и последователи на Евтимий Търновски