Култура във Велико Търново
В района на Велико Търново се намират стотици архитектурно-културни паметници от античността, Средновековието, Възраждането и модернизма. Градът е пряк наследник на Старобългарската култура през неговия столичен период.
В града се развива златната култура на Плиска и Преслав. Династиите от Втората българска държава също остават своя отпечатък в културния образ и надграждат българската култура. През периода на Османското владичество градът е повлиян силно от Ориента. Православната част от населението е била под влиянието на византийско-гръцката култура. Фолклорните мотиви в музикалното и танцовото изкуство са се запазили през вековете.
Музика
[редактиране | редактиране на кода]В Средновековен Търновград православната църковна музика и средновековния български фолклор са основа на българската култура. В много от църковните песнопения, освен български, са включени и много гръцки трактати. По време на Османското владичество в музикално отношение навлизат много балкански мотиви. Ориенталската музика е част също през робството сред османците. Класическата музика в града навлиза през началото на XIX век. В града се внася първото пиано в България. През 1967 година век се създава духов оркестър.[1] Борис Шопов е един от основателите и дългогодишните преподаватели на Детската музикална школа – Велико Търново.
Опера и оперета
[редактиране | редактиране на кода]Към читалище „Надежда“ през 20-те години на XX век се създава оперна група. Една от първите представени оперни представления е операта „Камен и Цена“. През 70-те години на XX век започнват да се провеждат оперни представления на хълма Царевец.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Оскъдни са сведенията за старобългарската църковна и светска литература и поезия. Най-ярка следа през Средновековната литература оставят книжовниците Теодосий Търновски, Методий Светогорец, Стефан Светогорец, Константин Костенечки, Григорий Цамблак,[2]Димитър Кантакузин, Цани Гинчев. През Възраждането в града творят книжовниците Анастас Гранитски, Стефан Мокрев, Теодосий Анастасов. Широка следа оставя Петко Славейков като писател, поет, държавник. Емилиян Станев публикува няколко романа и още стотици публикации и разкази. Литературни творци от най-новите времена са Аврам Аврамов, Георги Данчев, Асен Разцветников, Камен Зидаров, Лъчезар Йорданов.
Изобразително изкуство
[редактиране | редактиране на кода]Творците от Търновската художествена школа оставят най-ярка диря от средновековното българско творчество. От тези дейци са изписани хиляди църкви и манастири по целия Балкански полуостров. Виден творец от периода на Възраждането е Борис Денев. Творци от новото време са Никола Дончев Тотев – основател на дружеството на Търновските художници, Ангел Каранешев, Иван Вълчанов, Асен Момчев, Ангел Ангелов, Благой Иванов, Вельо Митев, Георги Костов, Красимир Добрев – Доктора, Маргарита Пуева, Вельо Мите, з. х. Йордан Попов, Нестор Иванов, Деньо Чоканов. Видни скулптори творили в града са Ненко Марев, Кръстю Попкръстев, Панайот Димитров, Мл. Миладинов, Ст. Бояджиева.
Кино
[редактиране | редактиране на кода]Първият филм в града е прожектиран от словака Юрий Кузмич, който инсталира кинематограф в магазина на Хараламби Пенков. През 1912 година в града се построява кино „Модерен театър“. Дотогава прожекции се провеждат в салона на читалище „Надежда“. В града се прожектира първият туристически филм. През 1945 година е построен киносалон към читалище „Искра“. През 1974 година е построена сградата на кино „Полтава“, което остава емблематично за града. Киното преустановява дейността си през 2010-а, а през 2019-а е разрушено.
Фотография
[редактиране | редактиране на кода]В Търново фотографията започва да се популяризира през 20-те години на XX век. Найден Найденов през 1979 г. е отличен за фотограф – художник. Друг известен фотограф от града Трифон Капитанов.
Музеи
[редактиране | редактиране на кода]- Регионален исторически музей (Велико Търново) съществува от 1879 година, като първоначалната му експозиция е представена в читалище „Надежда“. Тя представлява находки от античността и Средновековието. От 1954 година музеят се разширява значително, след като сменя няколко пъти местонахождението си. Към началото на 60-те години в музея се съхраняват 16 хил. археологични единици.
- Музей „Възраждане и Учредително събрание“ представя експозиции, свързани с периода на Възраждането. В експозициите са представени предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята, икони и олтари, дело на творци от Тревненската и Дряновската живописни школи, униформи и оръжия от Априлското въстание и Освобождението на България.
- Музей „Нова и най-нова история“ представя документи и артефакти, свързани с Първото велико народно събрание, карти, документи, медали, ордени, униформи, свързани с водените войни от 1885 до 1944 г.
- Музей „Затвор“ – в него е направена възстановка на интериора на килиите и карцера – помещения, в които са лежали и измъчвани редица възрожденци и дейци.
- Музей „Сарафкина къща“ – в него са изложени експозиции, представящи българския бит през Средновековието и Възраждането.
- Къща музей „Петко Рачов Славейков“ – родната къща на поета
- Родната къща на Емилиян Станев
- Къщата на Кокона Анастасия (превърната в хотел)
- Консулските къщи
- Музей и картинна галерия на Хан Хаджи Николи.
Галерии и изложбени зали
[редактиране | редактиране на кода]Регионална художествена галерия „Борис Денев“, открита през 1934 година. Редица културни изяви се провеждат и в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“.
Културни и неправителствени организации
[редактиране | редактиране на кода]Фолклорни състави
[редактиране | редактиране на кода]- Детски танцов състав „Търновче“;
- Ансамбъл „Българче“;
- Фолклорен ансамбъл „Искра“;
- Туристически хор „Еделвайс“;
- Детски хор „Омайниче“;
- Смесен хор „Царевец“;
- Хор „Кантилена“;
Оркестри и състави
[редактиране | редактиране на кода]- Фестивален военен духов оркестър при НВУ „Васил Левски“;
- Детско естрадно дружество „Омайниче“;
- Роял Дикси Бенд;
- Дамски камерен хор „Търновград“;
- Смесен хор „Кантилена“ при читалище „Искра“;
- Детско естрадно студио „Румина“;
- Танцова формация „Търновска царица“
- Великотърновски клуб „Традиция“;
- Женско благотворително дружество „Радост“;
- Женска община;
- Женско дружество „Милосърдие“;
- Славянско благотворително дружество;
- Комитет „Единство“
- Комитет „Асеневци“
Организации
[редактиране | редактиране на кода]
- ТърновоРънс - неправителствена организация, свързана с благотворителни каузи, природосъобразен начин на живот и културни прояви
- Руско вицеконсулство
- Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“
- Клуб „Приятели на Китай“
- Сдружение „Сребърна Янтра“
- Клуб „Памет търновска – памет българска“
- Български младежки Червен кръст
Галерия изкуства
[редактиране | редактиране на кода]-
Фрагмент с изображение на цар Петър IV от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ
-
Фрагмент с изображение на царица Мария Палеологина Кантакузин от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ
-
Кухня във възрожденска къща, РИМ
-
Всекидневна във възрожденска къща, РИМ
-
Хан на хаджи Николи
Бит
[редактиране | редактиране на кода]Много малко от средновековните търновски къщи са запазени до началото на X век. През Възраждането, Търново е повлиян от културата на Балкана. Именно част от населението в тази област е наследник на прослойки от Търновските управленски династии. Изделията от коприна и накитите от благородни метали, са част материалните блага на заможните търновски фамилии. Градът е бил съставен главно от занаятчии, търговци, работници, чиновници и духовници. Всяка отделна прослойка съществува със своя собствена характеристика. Представителите на Табашкия еснаф са живеели по поречието на река Янтра в подножието на Асенова махала. Техните къщи се характеризират като малки или средни по размер, изградени от керпич или тухли,с каменни основи. В тях са живеели едно или две, до три поколения. Подът е подкован с дъски и постлан с черга, характерна за региона.
Традиционни празници
[редактиране | редактиране на кода]В историческа план в града са се празнували празници, свързани с езическата, християнската и мюсюлманската култура. Много традиционни старобългарски празници за забравени със смяната на поколенията. Към днешна дата в града се празнуват традиционни празници, свързани с християнската култура и езичеството.
Традиционни облекла и мода
[редактиране | редактиране на кода]Официални облекла
[редактиране | редактиране на кода]През периода на Второто българско царство облеклата на владетелите са се състояли от следните елементи: далматика/дивтасион, маниакион, лорос, багреница, зохус. Към тях се добавят акакия, корона и скиптър. Материята, от която са били изработени дрехите на царствените фамилии и на болярите, е от коприна, лен и памук. Според различни източници на цвят те са били основно червен или пурпурен. Често аристократичните костюми във Второто българско царство са обсипвани с бисери, скъпоценни камъни и везани със златна сърма.[3] Дрехите на другите съсловия са от коноп, вълна или кожа.
През Възраждането само най-заможните и властимащи търновци са се обличали в дрехи, повлияни от западна Европа. След Освобождението на България от османско робство, в града усилено навлиза европейската култура в облеклата. Първото модно ревю се е провело в града, то е дело на Евдокия Антонова, дъщеря на Антон Зарков Златев, известен търговец на платове, лихвар и чифликчия.[4] Из улиците, под запалените фарове на уличното осветление, по аристократичните улици, все повече се забелязват граждани с фракове и бомбета и техните съпруги с дълги рокли, кринолини, рюшове – вълнообразни /гофрирани/ украшения както и широки, с богати декорации „буфан“ ръкави. Търновските шивачи през началото на XX век са известни из цяла Северна България. Запознати с кроячеството са в Италия и Франция.[5]
Традиционни носии и облекла
[редактиране | редактиране на кода]Традиционната женска търновска носия е била съставена от косичник – най-често бял (в някои случаи и с червени шарки), бяла риза с червени или червено-зелени шарки около ръкавите, черен сукман, черна престилка с няколко редуващи се реда шарки: зелени, жълти, червени, пафти – посребрени или позлатени, пендари.[6] Мъжете най-често са били в бели ризи, с червени кройки и потури.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ borbabg.com
- ↑ literatura.dokumentite.com // Архивиран от оригинала на 2019-11-10. Посетен на 2019-11-10.
- ↑ nauka.bg
- ↑ borbabg.com
- ↑ bnr.bg
- ↑ narodninosii.weebly.com
- 70 години от създаването на дружеството на Великотърновските художници
- Владимир Шумелов „Литературно Търново“
- Надка Василева, Велико Търново, Етнографски проучвания и душевност
- Георги Ръцев, 130 години военна музика във Велико Търново
- Николай Генчев, Атанас Попов Велико Търново. Средновековна и възрожденска култура
- Търновска книжовна школа. Том 2: Ученици и последователи на Евтимий Търновски
|