Култура във Велико Търново
В района на Велико Търново се намират стотици архитектурно-културни паметници от античността, Средновековието, Възраждането и модернизма. Градът е пряк наследник на Старобългарската култура през неговия столичен период.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Round_dance_in_Veliko_Tarnovo%2C_Bulgaria.jpg/220px-Round_dance_in_Veliko_Tarnovo%2C_Bulgaria.jpg)
В града се развива златната култура на Плиска и Преслав. Династиите от Втората българска държава също остават своя отпечатък в културния образ и надграждат българската култура. През периода на Османското владичество градът е повлиян силно от Ориента. Православната част от населението е била под влиянието на византийско-гръцката култура. Фолклорните мотиви в музикалното и танцовото изкуство са се запазили през вековете.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/%D0%9F%D0%B0%D1%81%D1%85%D0%B0_2022%2C_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8B%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%2C_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.jpg/220px-%D0%9F%D0%B0%D1%81%D1%85%D0%B0_2022%2C_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8B%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%2C_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F.jpg)
Музика[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/af/EBMK-Bogdana-Gyuzeleva-Vulpe.jpg/220px-EBMK-Bogdana-Gyuzeleva-Vulpe.jpg)
В Средновековен Търновград православната църковна музика и средновековния български фолклор са основа на българската култура. В много от църковните песнопения, освен български, са включени и много гръцки трактати. По време на Османското владичество в музикално отношение навлизат много балкански мотиви. Ориенталската музика е част също през робството сред османците. Класическата музика в града навлиза през началото на XIX век. В града се внася първото пиано в България. През 1967 година век се създава духов оркестър.[1] Борис Шопов е един от основателите и дългогодишните преподаватели на Детската музикална школа – Велико Търново.
Опера и оперета[редактиране | редактиране на кода]
Към читалище „Надежда“ през 20-те години на XX век се създава оперна група. Една от първите представени оперни представления е операта „Камен и Цена“. През 70-те години на XX век започнват да се провеждат оперни представления на хълма Царевец.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/BASA-VT-805K-1-1-1.jpg/220px-BASA-VT-805K-1-1-1.jpg)
Оскъдни са сведенията за старобългарската църковна и светска литература и поезия. Най-ярка следа през Средновековната литература оставят книжовниците Теодосий Търновски, Методий Светогорец, Стефан Светогорец, Константин Костенечки, Григорий Цамблак,[2]Димитър Кантакузин, Цани Гинчев. През Възраждането в града творят книжовниците Анастас Гранитски, Стефан Мокрев, Теодосий Анастасов. Широка следа оставя Петко Славейков като писател, поет, държавник. Емилиян Станев публикува няколко романа и още стотици публикации и разкази. Литературни творци от най-новите времена са Аврам Аврамов, Георги Данчев, Асен Разцветников, Камен Зидаров, Лъчезар Йорданов.
Изобразително изкуство[редактиране | редактиране на кода]
Творците от Търновската художествена школа оставят най-ярка диря от средновековното българско творчество. От тези дейци са изписани хиляди църкви и манастири по целия Балкански полуостров. Виден творец от периода на Възраждането е Борис Денев. Творци от новото време са Никола Дончев Тотев – основател на дружеството на Търновските художници, Ангел Каранешев, Иван Вълчанов, Асен Момчев, Ангел Ангелов, Благой Иванов, Вельо Митев, Георги Костов, Красимир Добрев – Доктора, Маргарита Пуева, Вельо Мите, з. х. Йордан Попов, Нестор Иванов, Деньо Чоканов. Видни скулптори творили в града са Ненко Марев, Кръстю Попкръстев, Панайот Димитров, Мл. Миладинов, Ст. Бояджиева.
Кино[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7f/20140620_Veliko_Tarnovo_321.jpg/220px-20140620_Veliko_Tarnovo_321.jpg)
Първият филм в града е прожектиран от словака Юрий Кузмич, който инсталира кинематограф в магазина на Хараламби Пенков. През 1912 година в града се построява кино „Модерен театър“. Дотогава прожекции се провеждат в салона на читалище „Надежда“. В града се прожектира първият туристически филм. През 1945 година е построен киносалон към читалище „Искра“. През 1974 година е построена сградата на кино „Полтава“, което остава емблематично за града. Киното преустановява дейността си през 2010-а, а през 2019-а е разрушено.
Фотография[редактиране | редактиране на кода]
В Търново фотографията започва да се популяризира през 20-те години на XX век. Найден Найденов през 1979 г. е отличен за фотограф – художник. Друг известен фотограф от града Трифон Капитанов.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Sarafkinahuis_-_Veliko_Tarnovo_%284759910894%29.jpg/220px-Sarafkinahuis_-_Veliko_Tarnovo_%284759910894%29.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Day_of_Veliko_Tarnovo.jpg/220px-Day_of_Veliko_Tarnovo.jpg)
- Регионален исторически музей (Велико Търново) съществува от 1879 година, като първоначалната му експозиция е представена в читалище „Надежда“. Тя представлява находки от античността и Средновековието. От 1954 година музеят се разширява значително, след като сменя няколко пъти местонахождението си. Към началото на 60-те години в музея се съхраняват 16 хил. археологични единици.
- Музей „Възраждане и Учредително събрание“ представя експозиции, свързани с периода на Възраждането. В експозициите са представени предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята, икони и олтари, дело на творци от Тревненската и Дряновската живописни школи, униформи и оръжия от Априлското въстание и Освобождението на България.
- Музей „Нова и най-нова история“ представя документи и артефакти, свързани с Първото велико народно събрание, карти, документи, медали, ордени, униформи, свързани с водените войни от 1885 до 1944 г.
- Музей „Затвор“ – в него е направена възстановка на интериора на килиите и карцера – помещения, в които са лежали и измъчвани редица възрожденци и дейци.
- Музей „Сарафкина къща“ – в него са изложени експозиции, представящи българския бит през Средновековието и Възраждането.
- Къща музей „Петко Рачов Славейков“ – родната къща на поета
- Родната къща на Емилиян Станев
- Къщата на Кокона Анастасия (превърната в хотел)
- Консулските къщи
- Музей и картинна галерия на Хан Хаджи Николи.
Галерии и изложбени зали[редактиране | редактиране на кода]
Регионална художествена галерия „Борис Денев“, открита през 1934 година. Редица културни изяви се провеждат и в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“.
Културни и неправителствени организации[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c9/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%2C_%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5%2C_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE-%D0%A2%D1%8B%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE.jpg/220px-thumbnail.jpg)
Фолклорни състави[редактиране | редактиране на кода]
- Детски танцов състав „Търновче“;
- Ансамбъл „Българче“;
- Фолклорен ансамбъл „Искра“;
- Туристически хор „Еделвайс“;
- Детски хор „Омайниче“;
- Смесен хор „Царевец“;
- Хор „Кантилена“;
Оркестри и състави[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d2/%D0%A4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8C_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D1%8B%D1%85_%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8B%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE.jpg/220px-%D0%A4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%8C_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D1%8B%D1%85_%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8B%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/12/Trabantfest%2CVeliko_Tarnovo%2CBulgaria_2022.jpg/220px-Trabantfest%2CVeliko_Tarnovo%2CBulgaria_2022.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/72/Trabantfest_2023%2CBulgaria.jpg/220px-Trabantfest_2023%2CBulgaria.jpg)
- Фестивален военен духов оркестър при НВУ „Васил Левски“;
- Детско естрадно дружество „Омайниче“;
- Роял Дикси Бенд;
- Дамски камерен хор „Търновград“;
- Смесен хор „Кантилена“ при читалище „Искра“;
- Детско естрадно студио „Румина“;
- Танцова формация „Търновска царица“
- Великотърновски клуб „Традиция“;
- Женско благотворително дружество „Радост“;
- Женска община;
- Женско дружество „Милосърдие“;
- Славянско благотворително дружество;
- Комитет „Единство“
- Комитет „Асеневци“
Организации[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/db/Silver_Yantra_concert%2C_Veliko_Tarnovo.jpg/220px-Silver_Yantra_concert%2C_Veliko_Tarnovo.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Celebration_from_Asen_and_Petar%60s_uprising%2C_Veliko_Tarnovo_Bulgaria.jpg/220px-Celebration_from_Asen_and_Petar%60s_uprising%2C_Veliko_Tarnovo_Bulgaria.jpg)
- ТърновоРънс - неправителствена организация, свързана с благотворителни каузи, природосъобразен начин на живот и културни прояви
- Руско вицеконсулство
- Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“
- Клуб „Приятели на Китай“
- Сдружение „Сребърна Янтра“
- Клуб „Памет търновска – памет българска“
- Български младежки Червен кръст
Галерия изкуства[редактиране | редактиране на кода]
-
Фрагмент с изображение на цар Петър IV от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ
-
Фрагмент с изображение на царица Мария Палеологина Кантакузин от стенописа на Георги Богданов във фоайето на РИМ
-
Кухня във възрожденска къща, РИМ
-
Всекидневна във възрожденска къща, РИМ
-
Хан на хаджи Николи
Бит[редактиране | редактиране на кода]
Много малко от средновековните търновски къщи са запазени до началото на X век. През Възраждането, Търново е повлиян от културата на Балкана. Именно част от населението в тази област е наследник на прослойки от Търновските управленски династии. Изделията от коприна и накитите от благородни метали, са част материалните блага на заможните търновски фамилии. Градът е бил съставен главно от занаятчии, търговци, работници, чиновници и духовници. Всяка отделна прослойка съществува със своя собствена характеристика. Представителите на Табашкия еснаф са живеели по поречието на река Янтра в подножието на Асенова махала. Техните къщи се характеризират като малки или средни по размер, изградени от керпич или тухли,с каменни основи. В тях са живеели едно или две, до три поколения. Подът е подкован с дъски и постлан с черга, характерна за региона.
Традиционни празници[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD%2C_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE.jpg/220px-%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD%2C_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Tsvetnitsa%2CVeliko_Tarnovo%2CBulgaria.jpg/220px-Tsvetnitsa%2CVeliko_Tarnovo%2CBulgaria.jpg)
В историческа план в града са се празнували празници, свързани с езическата, християнската и мюсюлманската култура. Много традиционни старобългарски празници за забравени със смяната на поколенията. Към днешна дата в града се празнуват традиционни празници, свързани с християнската култура и езичеството.
Традиционни облекла и мода[редактиране | редактиране на кода]
Официални облекла[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/Viktoria_Vinarova.jpg/220px-Viktoria_Vinarova.jpg)
През периода на Второто българско царство облеклата на владетелите са се състояли от следните елементи: далматика/дивтасион, маниакион, лорос, багреница, зохус. Към тях се добавят акакия, корона и скиптър. Материята, от която са били изработени дрехите на царствените фамилии и на болярите, е от коприна, лен и памук. Според различни източници на цвят те са били основно червен или пурпурен. Често аристократичните костюми във Второто българско царство са обсипвани с бисери, скъпоценни камъни и везани със златна сърма.[3] Дрехите на другите съсловия са от коноп, вълна или кожа.
През Възраждането само най-заможните и властимащи търновци са се обличали в дрехи, повлияни от западна Европа. След Освобождението на България от османско робство, в града усилено навлиза европейската култура в облеклата. Първото модно ревю се е провело в града, то е дело на Евдокия Антонова, дъщеря на Антон Зарков Златев, известен търговец на платове, лихвар и чифликчия.[4] Из улиците, под запалените фарове на уличното осветление, по аристократичните улици, все повече се забелязват граждани с фракове и бомбета и техните съпруги с дълги рокли, кринолини, рюшове – вълнообразни /гофрирани/ украшения както и широки, с богати декорации „буфан“ ръкави. Търновските шивачи през началото на XX век са известни из цяла Северна България. Запознати с кроячеството са в Италия и Франция.[5]
Традиционни носии и облекла[редактиране | редактиране на кода]
Традиционната женска търновска носия е била съставена от косичник – най-често бял (в някои случаи и с червени шарки), бяла риза с червени или червено-зелени шарки около ръкавите, черен сукман, черна престилка с няколко редуващи се реда шарки: зелени, жълти, червени, пафти – посребрени или позлатени, пендари.[6] Мъжете най-често са били в бели ризи, с червени кройки и потури.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ borbabg.com
- ↑ literatura.dokumentite.com // Архивиран от оригинала на 2019-11-10. Посетен на 2019-11-10.
- ↑ nauka.bg
- ↑ borbabg.com
- ↑ bnr.bg
- ↑ narodninosii.weebly.com
- 70 години от създаването на дружеството на Великотърновските художници
- Владимир Шумелов „Литературно Търново“
- Надка Василева, Велико Търново, Етнографски проучвания и душевност
- Георги Ръцев, 130 години военна музика във Велико Търново
- Николай Генчев, Атанас Попов Велико Търново. Средновековна и възрожденска култура
- Търновска книжовна школа. Том 2: Ученици и последователи на Евтимий Търновски
|