Кръстати камен

Кръстати камен
	Кръстати камен
	Монументалния оброк Кръстати камен при махала Дамянци на село Ветрен
Местоположение
	Кръстати камен Местоположение в България Област Кюстендил
Страна	България
Област	Област Кюстендил
Археология
Вид	Мегалитно светилище – Оброк
Период	III – I век пр. Хр. – VII – XI век
Епоха	Енеолит – ранна Желязна епоха – Античност – Средновековие

Кръстати камен е християнизирано мегалитно светилище, намиращо се в българското землище на граничното село Ветрен, (Област Кюстендил), при махала Дамянци. Обектът представлява монолитен каменен кръст с височина 2,60 m и широчина 2,10 m – това е един от най-монументалните оброчни кръстове на територията на България. Обектът е познат на местното население като Оброк Очов ден.^[1]

Описание и особености

Оброкът Очов ден (разположен в местността Кръстати камен) се намира между махалите Демянците и Пръдльовска, в източната част на Осоговието, в близост до българо-македонската граница. Каменният кръст е монументален с размери – височина 2,60 m и широчина 2,10 m. На мястото се давал курбан на 19 октомври (Очов ден), а на Тодоровден идвали от махалата.

Оброчният кръст е сечен на място. Не съществува информация защо на мястото се празнува денят на Свети Иван Рилски. Не са запазени и никакви предания и легенди за пребиваването на светеца по тези места, макар и наблизо да съществуват пещери, в които светецът може да е пребивавал.

Археолозите предполагат, че оброчният монумент е издялан и издигнат в края на V век върху старо древнотракийско светилище. Каменният кръст е облегнат до голям къс метаморфна скала, по повърхността на която се наблюдават множество издълбавания, повечето от които с кръгла форма. Поради голямата древност на обекта е трудно да се определи обхвата му, тъй като около монументалната скала има значителен почвен нанос. Върху монументалната скала зад каменния кръст са издялани изображения на тракийския херос. От двете изображения е запазено по-малкото по размер, а по-големият е разрушен.^[2]

Религиозен синкретизъм

Местността Кръстати камен и оброкът Очов ден е почитана от православните християни, които смятат че мястото се покровителства от „покровителят на българите“ Свети Иван Рилски. Смята се, че приживе светецът е бил свързан мястото и поради тази причина на Очов ден (19 октомври), всяка година жителите на селото давали курбан за здраве.^[3]Култът към християнския светец-пустинник Св. Иван Рилски наследява много древноезически светилища на територията на Дупнишко, Кюстендилско, Благоевградско, Софийско и Пернишко.^[4]

Исторически контекст

Друго християнизирано езическо оброчище се намира в местността Кръсте блато, край Новаковската махала на село Ветрен, до което се наблюдават и останки на християнска църква. До ствола на вековен дъб, е побит каменен кръст, а до него е поставен каменен купел, вероятно използван за ритуала свето кръщение. Кутелът е с височина 0,50 m и широчина 0,75 m в горната му част. То е посветено на Архангел Михаил.

Оброкът Свети Георги се намира на север от бившата гранична застава, разположен над черния път при първото дърво. Той е обозначен от два полегати кръста – по-голям и дълъг и друг по-малък. В близост е имало църквище. Жителите село Ветрен са се събирали на курбан тук извършван на Петровден, преди да бъде изграден храмът Свети Петър и Павел. Селото е известно в района с оброците си и дългогодишните традиции. В наши дни жителите на селото са едва десетина и празничната обредност не съществува.

На 3 km северно от селото в т.нар. „Голямата пещера“ при археологическо теренно проучване са открито следи от праисторическо селище. Пещерата е суха и неразклонена с размери: дължина 54 m, широка е 15 m, и висока в различните сектори на естествената кухина от 3 до 20 m. Входът ѝ е обърнат на изток. В насипа пред входа са открити чукове, брадви и бойни топки, както и други оръдия на труда изработени от камък, кремък и кост; множество керамични фрагменти, животински кости и една бронзова брадва. Откритите находки свидетелстват, че селището е било обитавано през Новокаменната и Каменно-медната епоха.

В землището на селото са открити следи от поселения през Бронзовата и Желязната епохи, когато районът вероятно е обитаван от племената на Дентелетите и Пеоните.^[5]

Опазване, консервация и социализация

В годините преди 1989 г. достъпът до село Ветрен е ограничен. Обектът Кръстати камен е познат на местните жители като християнски оброк, които помнят мястото което е посещавано активно по време на християнските празници в годините преди 1944 г. Достъпът до оброкът е изключително и само за местни жители от района след 9 септември 1944 година, когато границата със СФРЮ е охранявана много строго, а достъпът до село Ветрен и района е бил възможен само с открит лист.

През месец август 2010 г. иманяри прокопават трапове навсякъде около каменния кръст, в търсене на ценни артефакти. В резултат на изкопаните огромни траншеи в околовръст на обекта, той се накланя назад към близко стоящата скала и е временно стабилизиран с дървена подпора. По време на разразила се буря, малко след иманярския набег, подпората е счупена, а каменният кръст е повален върху скалата, в резултат на което монумента е повреден – счупен през средата.^[6]

На 14 септември 2017 година по инициатива на свързаните със село Ветрен - Румен Борисов и Иво Димитров с пълното съдействие на собственика на строителна фирма „Рила“ гр.Кюстендил,който осигурява кран, монументът е възстановен и отново е туристическа забележителност.

Вижте също

Източници

↑ Туризъм Кюстендил – С.Ветрен, архив на оригинала от 17 август 2016, https://web.archive.org/web/20160817035158/http://www.tourism-kn.net/index.php?option=com_content&view=article&id=344%3A-130-&catid=45%3Atravel-routes&Itemid=118&lang=bg, посетен на 12 ноември 2015
↑ Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, ДИ „Септември“, София, 1978 г., с.14
↑ svetimesta.com – Село Ветрен
↑ В.Марков „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 978-954-680-493-8
↑ Спасова, Веска – Оброци в Кюстендилско – сакрални паметници под небето. (Резултати от теренни проучвания)"; ИЗВЕСТИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – КЮСТЕНДИЛ ТОМ XV (PROCEEDINGS OF HISTORICAL MUSEUM – KUSTENDIL), ИК Фабер, Велико Търново 2010 г.
↑ ИА Е-79 News „Древният каменен кръст край село Ветрен се счупи“, публикация от 23 август 2010 г. // Архивиран от оригинала на 2016-08-15. Посетен на 2015-11-12.

[1] Туризъм Кюстендил – С.Ветрен, архив на оригинала от 17 август 2016, https://web.archive.org/web/20160817035158/http://www.tourism-kn.net/index.php?option=com_content&view=article&id=344%3A-130-&catid=45%3Atravel-routes&Itemid=118&lang=bg, посетен на 12 ноември 2015

[2] Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, ДИ „Септември“, София, 1978 г., с.14

[3] svetimesta.com – Село Ветрен

[4] В.Марков „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 978-954-680-493-8

[5] Спасова, Веска – Оброци в Кюстендилско – сакрални паметници под небето. (Резултати от теренни проучвания)"; ИЗВЕСТИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – КЮСТЕНДИЛ ТОМ XV (PROCEEDINGS OF HISTORICAL MUSEUM – KUSTENDIL), ИК Фабер, Велико Търново 2010 г.

[6] ИА Е-79 News „Древният каменен кръст край село Ветрен се счупи“, публикация от 23 август 2010 г. // Архивиран от оригинала на 2016-08-15. Посетен на 2015-11-12.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]