Вранъ камък

Вранъ камък
	Вранъ камък
	Светилище Вранъ камик (Големият камик)
Местоположение
	Вранъ камък Местоположение в България Област Перник
Страна	България
Област	Област Перник
Археология
Вид	Скално светилище
Период	XII-X век пр. Хр. (условно)
Епоха	Желязна епоха (условно)

Вранъ камък (среща се също като Големия камък) е скално светилище, намиращо се на 1,7 km от центъра на село Враня стена (Област Перник).^[1]

Описание и особености

Високите скали на светилището се издигат на около 100 m височина на източната страна на село Враня стена. На няколко места в подножието на скалите се наблюдава обработка на камъка, като най-изявените изсичания са няколко продълговати скални ями, улеи и вкопавания. На високия отвесен склон се забелязва и вход на малка пещера. Друга малка пещера се наблюдава на източната страна на скалния масив.

Според местните хора, името на селото – „Врана/я стена“ – произлиза от названието на скалната грамада, наричана открай време „Вранъ камък“ („Враня стена“), поради това, че скалният феномен е с цвета на гарвана. Според местния диалект с името „вранье“ населението нарича гарваните, които в далечното минало са обитавали скалната грамада.

Предполага се че светилището е праисторическо и впоследствие е било преизползвано от някое от тракийските племена лееи, агриани, дентелети, които обитават региона през Желязната епоха.^[2]

Исторически контекст

Земите на Горна Струма, в които влиза районът на днешното село Лобош са с богата хилядолетна история. Според оскъдните археологически данни първите известни обитатели на този район са от Новокаменната и Камнно-медната епохи, а впоследствие тракийските племена – леи, агриани (граои) и дентелети. В планините на Краище са регистрирани скални светилища, използвани през Желязната епоха, които не са археологически проучени в цялост – мегалитното светилище Вран камък, включително.

В западното подножие на връх Рудината в местността „Манастиро“, на 915 m н.в. и на 6 km от село Лобош, под висока скала са руините на средновековния манастир „Света Петка“, до който се намира каптиран карстов извор (наричан от местните жители „Изворо“), от който е изведена чешма, водата, от която е вярвана като „Светата вода“.

Според наличните данни мястото е било почитано като свещено още от дълбока древност, преди изграждането на християнския храм. Изворът и скала, която вероятно първоначално е наподобявала човешко изображение оприличавано на „воин – пазач“ са почитани още от древните траки, които вероятно са вярвали мястото за свещено. След VI век с разпространението на християнството, по пътя на приемствеността, на мястото на езическото светилище е изграден християнски храм.^[3]

По южния склон на планината, на 700 m от билото е регистрирано селище, което е укрепено от три страни с каменен зид, изграден от ломени камъни без спойка, запазен във височина от 2 – 3 реда камъни. От северната страна не е регистриран зид, вероятно поради естествената защита на терена. Селището е регистрирано по време на теренно обхождане на местността през 2004 г.^[4]

Отвъд билото на Рудина планина, под източния склон се намира мегалитното гробно съоръжение при Генин чукар, проучено частично през 2011 година от археолози от РИМ Кюстендил.^[5]

Вижте също

Източници

↑ wikimapia.org Вранъ камък
↑ zemen-bg.com ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ЗЕМЕН Община Земен Август 2013 г., архив на оригинала от 4 август 2016, https://web.archive.org/web/20160804100205/http://zemen-bg.com/wp-content/uploads/2009/08/Програма-за-развитие-на-туризма-в-Община-Земен.pdf, посетен на 27 юли 2015
↑ Илиев, Григор – Село Лобош (Историко-географски и икономически очерк), София, 1943 г
↑ Димитрина Митова Джонова;„Археологически паметници в Пернишки окръг“, Ведомствено издание, София, 1983, стр.42-48 и стр. 53-57
↑ "АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ – БАН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ през 2004 г. – XLIV НАЦИОНАЛНА АРХЕОЛОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ", Издателство БАН, София 2005 г., стр. 127-128

[1] wikimapia.org Вранъ камък

[2] zemen-bg.com ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ЗЕМЕН Община Земен Август 2013 г., архив на оригинала от 4 август 2016, https://web.archive.org/web/20160804100205/http://zemen-bg.com/wp-content/uploads/2009/08/Програма-за-развитие-на-туризма-в-Община-Земен.pdf, посетен на 27 юли 2015

[3] Илиев, Григор – Село Лобош (Историко-географски и икономически очерк), София, 1943 г

[4] Димитрина Митова Джонова;„Археологически паметници в Пернишки окръг“, Ведомствено издание, София, 1983, стр.42-48 и стр. 53-57

[5] "АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ – БАН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ през 2004 г. – XLIV НАЦИОНАЛНА АРХЕОЛОГИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ", Издателство БАН, София 2005 г., стр. 127-128

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]