Направо към съдържанието

Побит камък (Мурено)

Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.

Побит камък
Лицето на побития камък край село Мурено
Лицето на побития камък край село Мурено
Местоположение
42.6327° с. ш. 22.7183° и. д.
Побит камък
Местоположение в България Област Перник
Страна България
ОбластОбласт Перник
Археология
ВидСветилище
ПериодI хил. пр. Хр.
ЕпохаПраистория – Античност – Средновековие

Менхирът Побит камък се намира в едноименна местност, на около 800 m северно от село Мурено (Област Перник).

През Античността под древния паметник е била изградена сграда, построена от ломен камък и тухли с хоросанова спойка, върху която е изграден християнски храм, до който впоследствие през Средновековието е поставен побитият камък.[1]

Описание и особености

[редактиране | редактиране на кода]

Побитият камък е голям, грубо одялан поставен като култов знак. Менхирът има характерна форма и е примитивно обработен – височината му е 0.90 m, а ширината му варира от 0.30 до 0.25 m. Той е поставен на билото на възвишението и се откроява на хоризонта отдалеч.

Обектът принадлежи към често срещаните в миналото на територията на България т.нар. „побити камъни“ и е все още с неизяснено предназначение. Проф.Димитрина Митова-Джонова предполага че паметникът е езически и датира от по-древни времена, но впоследствие е преосмислен като християнски и донесен от друго място на сегашната му локация. Върху обекта е изрязан християнски кръст. Побитият камък е много добре запазен и в добро състояние.[2]

Трудно е да се предположи обредността, която съпътства изправянето на менхири или изразява почит към тях, за разлика от кромлехите (каменните кръгове) и особено онези от тях, които са в комплекс от каменни съоръжения с оформен жертвен камък в средата, които са една от най-ранните форми на открит храм, където кръгът е свещен център.[3]

Данни за унищожени побити камъни в Пернишка област има за т.нар. „Русалийското гробище“ (намирало се наблизо край Гърленския храм кладенец край с.Гърло), които са извадени от местното население и натрошени за строителен материал и в м. „Побитите камъни“ край с.Дивля, които също са унищожени, но сакралното място е християнизирано и превърнато в оброк на Свети Илия.[4]

През есента на 2012 г. „Областна администрация Перник“ организира фотоконкурс на тема „Област Перник – моя, красива, непозната...“, където първа награда печели фотография Архив на оригинала от 2015-11-17 в Wayback Machine. на Побития камък край с. Мурено, реализирана от Стефан Шишков. Благодарение на фотоконкурса позабравеният оброк получава публичност.[5]

  1. wikimapia.org – Побит камък село Мурено
  2. Димитрина Митова Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг“, ДИ Септември – Ведомствено издание, София, 1983 стр. 114 – 115
  3. Фол, Валерия, „Скалата, конят и огънят“, ИК Агрес, София 1993 г.
  4. Димитрина Митова Джонова „Археологически паметници в Пернишки окръг“, ДИ Септември – Ведомствено издание, София, 1983 стр. 56 – 59/62
  5. pk.government.bg – Областна администрация Перник – Отличени участници във фотоконкурс „Област Перник – моя, красива, непозната...“