Дивля
Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Дивле.
| Дивля | |
 Дивля - кметството и читалище „Надежда 1898“ | |
  Дивля  Дивля | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 114 души[1] (15 март 2024 г.) 4,47 души/km² |
| Землище | 25,656 km² |
| Надм. височина | 644 m |
| Пощ. код | 2457 |
| Тел. код | 07743 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 20972 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Земен Михаил Златанов (ГЕРБ, СДС; 2023) |
| Дивля в Общомедия | |
Дивля е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дивля се намира в планински район, на около 70 км от гр. София в западна посока. Най-високата точка е разположена на 1187 метра. През село Дивля минава река Явор и Глоговишка река.
История
[редактиране | редактиране на кода]При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дивля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] Село Дивля е известно с майсторите павьори. В селото има паметник на павето.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дивля
Саво Величков, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[3]- Методи Бежански, детски писател. Неговият син – Димитър Бежански – е известен писател-хуморист и журналист в Българското национално радио.
В с. Дивля от 1925 г. до 1937 г. твори един от най-великите български художници – Владимир Димитров – Майстора. В негова памет, през 2002 г., по инициатива на кметския наместник Георги Андреевски, в центъра на селото е поставен бюст-паметник, дело на скулптура проф. Величко Минеков.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година в село Дивля се организира традиционен събор на 2 август – Илинден. От 1993 година насам на всеки 28 август се организира курбан. Поводът е, че на този ден през 1993 година в селото се разразява огнена стихия. За радост на жителите загубите не са съществени. Курбанът се прави в църквата на селото, която се казва пророк „Свети Илия“. Тя е построена на най-хубавото място в Дивля и не е подземна, а надземна. Направена е през 1865 година.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Един кът от краището“, Иван Тасев
- „Къщичка край гората“, Методи Бежански
- „Нощ със Сириус“, Методи Бежански
- „Нощите на вълчите сватби“, Методи Бежански
- „Луд свири, луд играе“, Методи Бежански
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
| ||||||||