Одраница
| Одраница | |
  Одраница  Одраница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 17 души[1] (15 март 2024 г.) 0,726 души/km² |
| Землище | 23,553 km² |
| Надм. височина | 962 m |
| Пощ. код | 2408 |
| Тел. код | 07743 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 53415 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Земен Михаил Златанов (ГЕРБ, СДС; 2023) |
Одраница е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник. Сред старите наименования на селото са запазени имената Удранци, Одранча, Одранче, като се предполага, че вероятно името произлиза от жителско име Одране или от думата Одър – одър/дървено легло/вид подвижна колиба; или от думата одрина – обор/сеновал, обор’; също така вероятен произход е и от първоначално местно наименование Одър – като земеписен термин, като местното наименование Одрища в Радомирско – за равно място или място, където почива добитък. [2][3][4][5][6][7]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Одраница се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]В района е открито е късноантично селище – разкривани са масивни стени, керамика и монети. На най-високата част на местността „Чешмата“ ясно се очертават стени на монументална сграда. Открит е и водопровод. Имало е и керамична работилница. [8]
Съществува легенда, че името Одраница селото носи от една случка, когато турци изнасилват местна жена. Бандата е настигната от разгневените мъже и изнасилвачите са заковани в гората над селото, и одрани живи. На същото място е издигнат манастир.
В турските регистри селото е записвано като: Удранци в 1570 г.[9]; Одранча, Одранче в 1576 г.[10][11][12]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Селски събор – провежда се ежегодно на Петровден.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за Кустендилскиот санjак. Скопjе. Т. V, кн. 1-4, 1982-1985 (Т. V, кн. 1, 1982; Т. V, кн. 2, 1983; Т. V, кн. 3, 1984; Т. V, кн. 4, 1985)
- ↑ Фасмер ЭСРЯ – М. Фасмер, Этимологический словарь русского языка. I–IV. М., 1964-1973.
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)
- ↑ Чолева-Димитрова, Анна. 2009. Местните имена в Радомирско, С., 504 стр.
- ↑ Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.
- ↑ Български етимологичен речник. Т. I, II и III. С., 1971 и сл.
- ↑ Димитрина Митова-Джонова „Археологическите паметници в Пернишка област“, София: Комитет за Култура (1983), c.120
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од ХVI век за Кустендилскиот санjак. Скопjе. Т. V, кн. 1 – 4, 1982 – 1985 (Т. V, кн. 1, 1982; Т. V, кн. 2, 1983; Т. V, кн. 3, 1984; Т. V, кн. 4, 1985).
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.439
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.440
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.123
| ||||||||
