Блатешница

Блатешница
	Блатешница
	Блатешница Блатешница
Общи данни
Население	83 души (15 март 2024 г.); 3,35 души/km²
Землище	24,898 km²
Надм. височина	772 m
Пощ. код	2441
Тел. код	07741
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	04340
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община; – кмет	Земен; Михаил Златанов ; (ГЕРБ, СДС; 2023)

Блатешница е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.

География

Село Блатешница се намира в планински район. Селото се намира на 75 км западно от град София и на 5 км от град Земен. Разположено е в полузатворена котловина в полите на Риша планина, която е част от планинския масив на Конявската планина.

История

Средновековие

Село Блатешница е старо, средновековно селище, упоменато под същото име още в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 г. Съществуването на селото през късното Средновеновие е документирано в списъците на джелепкешаните от 1576 г., където е вписано като Блатешниче към кааза Радомир^[2]. На около 3 км югоизточно от селото са намерени остатъци от късноантична и средновековна крепост Градище, част от голяма укрепителна система по северните склонове на Конявска планина.

По време на османската власт Блатешница споделя съдбата на всички селища в България. Блатешница като село (нахия) е наброявало 25 къщи (ханета) със 160 души население, които плащали данък джизие за мъжете в работна възраст. През територията на селото са минавали много хайдушки чети, включително и на прославения Ильо войвода.

В един не много дълъг период в началото на 19 век Блатешница се разраства. По многобройните чукари, баири и долини изникват множество къщи, оформени в 29 махали, някои отдалечени на 2 – 3 км една от друга. При преброяване, проведено през 1900 г., в Блатешница са регистрирани 86 домакинства с 845 души население. На преброяването през 1938 г. регистърът показва 148 домакинства и 1215 жители.

При избухването на Балканската война един човек от Блатешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Религии

Населението на село Блатешница е предимно християнско източноправославно.
През 1863 г. е създадено черковно настоятелство с цел започване строеж на православен храм. Мястото за строежа е дарено от Величко Стоименов и Диман Пеков и утвърдено от кадията на кааза Радомир, за което получава подкуп два златни медальона. Проектът е изготвен от майстор Миленко Велев и показан на настоятелството от глина. За главен майстор е определен Николчо Грозданов (приятел и помощник на майстор Миленко). Иконите са рисувани от иконописеца Георги Иванов Бобошевски. Строителството на църквата „Св. пророк Илия“ е завършено през 1870 г. Храмът е осветен на 13 август 1878 г. от кюстендилския владика Иларион.

През 1923 г. белогвардеецът Сергей Бусов изографисва на десния клирос „Св. цар Борис Първи – Покръстител“, а на левия „Св. св. Кирил и Методий“. Тези изображения са дар от семействата Ненкови и Сирачки.

Храмовият празник е на 2 август, който е честван с курбан до 1962 г.

Обществени институции

Училища

През 1860 г. отваря врати първото училище в село Блатешница, то се помещава в една стая на частен дом.
През 1882 г. се отваря новопостроено училище с 4 класни стаи, което през 1926 г. е съборено поради амортизация.
През 1936 г. в селото отваря врати училище „Христо Ботев“ в две новопостроени сгради.

Децата от селото ходят на училище с ученически бус до СОУ „Св. св. Кирил и Методий“, град Земен.

Читалище

През 1953 г. по инициатива на писателя Димитър Ангелов отваря врати новопостроеното читалище, което след смъртта му носи неговото име.

Редовни събития

Съборът на селото се провежда през юни месец на църковния празник на „Св. Дух“, в местността „Бабина търница“. Датата се мени според църковния календар и винаги съвпада с „черешова“ Задушница.

Личности

Родени

майстор Миленко Велев – възрожденски архитект и строител
Димитър Ангелов (1904 – 1977) – български писател
Генерал-майор Димитър Кирилов Велинов (Чотката) (1922 – 1994)
Павел Сираков – народен певец (1918 – 2007)
полковник Иван Василев Миланов
Румен Сираков – музикант (1941 – 2015)
Анани Христов Златков (15 януари 1892 – 19 юли 1969)

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Иванов Й. N:83/2 с.616:Извори N:88 с. 120
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.

Външни препратки

Църквата „Пророк Илия“^{[неработеща препратка]}

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Иванов Й. N:83/2 с.616:Извори N:88 с. 120

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.

[1]

[2]

[3]