Румен Сираков
| Румен Сираков | |
| български тамбурист | |
| Роден |
1 октомври 1941 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Музикална кариера | |
| Стил | българска народна музика |
| Инструменти | тамбура, китара, кларинет, тромпет |
| Лейбъл | „Балкантон“, „Гега Ню“ |
| Участник в | „Оркестър за народна музика на БНР“, „Тракийска тройка“, „Балкана“ |
Румен Сираков е един от най-изявените български изпълнители на тамбура, композитор и музикален педагог.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 октомври 1941 г. в село Блатешница, Радомирско, в семейството на музиканти и певци. Негов баща е прочутият шопски народен певец Павел Сираков. Учи се от народните музиканти Йордан Цветков и Рустем Трайков. През 1958 година постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио и за кратко време се утвърждава като солист, а учител му е Коста Колев. Записва стотици инструментални мелодии за тамбура, голяма част от които са в Златния фонд на Българското национално радио. През годините създава „Странджанска група“ (1965) с гъдуларя Михаил Маринов (1941 – 2000), кавалджията Стоян Величков (1930 – 2008) и гайдаря Костадин Варимезов (1918 – 2002), „Тракийска тройка“ (1968) с Михаил Маринов и Стоян Величков, с която записва стотици хора, съпровожда песните на именити певци, създава и свой оркестър – „Славия“ (1978). За оркестъра си пише хора. Повечето от тях са издържани в духа на шопската традиция, като например „Жочкино хоро“. През 1970-те години Румен Сираков съчетава звука на тамбурата с модерни инструменти, като акордеона и кларинета. Показателно в това отношение е неговото „Ихтиманско хоро“ с Трайчо Синапов – акордеон и Димитър Пасков – кларинет (1971). Важна част в творческата биография на Румен Сираков е приносът му за популяризиране на българската музика в чужбина. През 80-те години на миналия век Тракийската тройка и трио „Българка“ съставят група „Балкана“. С група „Балкана“, продуцирана от Джо Бойд гастролира с изключителен успех в САЩ, Европа и Австралия, изнася концерти на престижни сцени – Роял фестивал хол в Лондон, Кенеди сентър в Ню Йорк и др. Друго поле от творческия потенциал на Румен Сираков е педагогическата му работа. Той е сред първите преподаватели по тамбура с дългогодишен стаж в Двореца на децата в София. Учениците му днес са сред най-известните изпълнители на тамбура. Един от тях е Любомир Владимиров, с когото свирят в Оркестъра за народна музика. В „Брезнишка ръченица“, „Стойниното лице“ и много др. свирят заедно учител и ученик. Румен Сираков има много ученици и последователи, сред които е и тамбурджията Любомир Владимиров. През 2011 г. доц. Костадин Бураджиев издава книга за Румен Сираков, озаглавена „Тамбурата – сиромашкото пиано“. В половинвековната си творческа дейност Румен Сираков изгражда българската тамбурашка школа.[1]
Умира на 4 март 2015 г. и е погребан в родното си село Блатешница.[1][2]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| 1970 | „Изпълнения на Тракийската тройка“[3] | ЕP | Балкантон | ВНМ 6101 |
| 1971 | „Изпълнения на Румен Сираков – тамбура“[4] | ЕP | Балкантон | ВНМ 6285 |
| 1975 | „Павел и Румен Сиракови“[5] | LP | Балкантон | ВНА 1589 |
| 1977 | „Янка Танева“/ „Тракийската тройка“[6] | LP | Балкантон | ВНА 10215 |
| 2007 | „Музикалните инструменти на България. Румен Сираков – тамбура“ | CD | Gega New | GD 278 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Напусна ни Румен Сираков, БНР, пр. „Хоризонт“, 9 март 2015 г.
- ↑ Почина музикантът Румен Сираков, БНТ, 5 март 2015 г.
- ↑ „Изпълнения на Тракийската тройка“ – ВНМ 6101 (1970) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Изпълнения на Румен Сираков – тамбура“ – ВНМ 6285 (1971) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Павел и Румен Сиракови“ – ВНА 1589 (1975) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Янка Танева“/ „Тракийската тройка“ – ВНА 10215 (1977) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Румен Сираков – създателят на модерния тамбурджийски стил в България, БНР, Радио „България“, 19 октомври 2011 г.