Направо към съдържанието

Стоян Величков (кавалджия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за кавалджията Стоян Величков. За офицера вижте Стоян Величков (офицер).

Стоян Величков
Роден
Починал
20 юни 2008 г. (на 78 г.)
Стилнародна музика
Инструментикавал
Музикален издателБалкантон
Свързани изпълнителиОркестър за народна музика на БНР, „Странджанската група“, „Тракийска тройка“, „Балкана“, Костадин Варимезов, Румен Сираков, Михаил Маринов, Таня Величкова, група „Балкан Транзит“ – Дания

Стоян Величков е български кавалджия от Странджанската и Тракийската фолклорни области.

Стоян Величков е роден на 12 юни 1930 г. в село Зидарово, Бургаско. Музикалната дарба наследява от родителите си, но да свири на кавал се научава сам. Расте с песните на баща си Георги, сред мегданските хорà и по селските събори. Преди да свири на кавал, пеел.[1] Работи упорито и става популярен в родния си край. През 1955 г. се явява на конкурс в Ансамбъла за народни песни на БНР (понастоящем Оркестъра за народна музика на БНР) и се класира на първо място. В продължение на 35 години работи в този ансамбъл. Още от първата година на приемането си показва блестящи качества като кавалджия и прави първите си солови записи в БНР. Говори за радиото като за свой дом – там Стоян Величков се усъвършенства и записва много мелодии от Странджа и Тракия.[1] През 1959 г. става лауреат на Световния младежки фестивал във Виена.[2]

Постъпването на Стоян Величков в Ансамбъла на БНР се оказва благодатно за по-нататъшните му творчески изяви. С Ансамбъла е концертирал в почти всички държави от Европа и Азия.[2]

През годините създава „Странджанската група“ (1956)[3] заедно с гайдаря Костадин Варимезов (1918 – 2002), гъдуларя Михаил Маринов (1941 – 2000) и тамбуриста Румен Сираков (1941 – 2015); „Тракийска тройка“ (1968) с Михаил Маринов и Румен Сираков[2], с която записва стотици хора, съпровожда песните на именити певци, както и група „Балкана“ (1987).[1] Това са камерни групи за народна музика, с които Стоян Величков концертира по цял свят. Става любимец на публиката със своя „меден кавал“. Според мнението на специалисти „кавалът му свири, говори“. Стоян Величков е блестящ инструменталист, отлично познаващ особеностите на стила си. Нежно изваяният тон, лекотата на свирене и винаги премереният въздух са характерни за майсторския му стил. Продължител на традицията, завещана от големите кавалджии Никола Ганчев и Цвятко Благоев, Стоян Величков става учител на цяло поколение музиканти в България и по света. Негови ученици са фолклористите Симон Льонбах – Дания, Дона Бюканън – САЩ и много други. В ниския регистър, наречен „каба“, кавалът на Стоян Величков звучи меко, благородно, равно. В горния регистър тоновете са звучи, извлечени с еднаква сила. Той умело разкрива красотата и звученето на кавала, затова той има „меден глас“.[2]

През годините Стоян Величков свири с различни състави, но не променя стила си, който е наследил от своите предшественици. Ето какво споделя музикантът по тази тема:

Ако някой композитор промени моята мисъл в хорото, аз отказвам да свиря. Искам да звучи така, както съм го чул от баща си – нищо че е старовремско. Търся новости само в съпровода на мелодията и се старая да свиря още по-добре на моя любим инструмент.

На корицата на плочата си ВНА 12320 споделя още:

На кавал свиря от 1946 г. И се оказа, че кавалът е бил точно за мене. Благодарение на кавала има Стоян Величков! Той ми е донесъл много радост!... Аз и кавалът сме едно цяло!

За популяризиране на народното творчество и дългогодишната си работа е награждаван с много грамоти и медал „25 години народна власт“.[2] Повече от 200 са хорàта и мелодиите от Тракия и Странджа, които е записал за фонда на Националното радио. Дъщеря му Таня Величкова е певица и преподавател по фолклорно пеене в НМУ „Любомир Пипков“.[1]

Умира на 20 юни 2008 г. в София.[1]

  • 1968 – „Изпълнения на Стоян Величков – солист кавалджия“ (Балкантон – ВНМ 5695)[4]

Дългосвирещи плочи

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1972 – „Майстори на кавала и гайдата: Костадин Варимезов – гайда, Стоян Величков – кавал“ (Балкантон – ВНА 1268)[5]
  • 1978 – „Стоян Величков – кавал“/ „Костадин Варимезов – гайда“ (Балкантон – ВНА 10134)[6]
  • 1981 – „Стоян Величков – кавал“ (Балкантон – ВНА 10684)[7]
  • 1989 – „Стоян Величков – кавал“ (Балкантон – ВНА 12320)[8]
  • 2012 – „Stoyan Velichkov – kaval. Bulgarian Folk Songs. Vol. 5“ (Балкантон)

Плочи с „Тракийската тройка“

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1970 – „Изпълнения на Тракийската тройка“ (Балкантон – ВНМ 6101)[9]

Дългосвирещи плочи

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1977 – „Янка Танева“/ „Тракийската тройка“ (Балкантон – ВНА 10215)[10]
  1. а б в г д Илка Димитрова, Спомен за легендарния фолклорен изпълнител Стоян Величков, БНР, Радио „България“, 5 август 2020 г.
  2. а б в г д Корица на плочата „Стоян Величков – кавал“ – ВНА 10684 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
  3. Корица на плочата „Стоян Величков – кавал / Костадин Варимезов – гайда“ – ВНА 10134 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
  4. „Изпълнения на Стоян Величков – солист кавалджия“ – ВНМ 5695 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
  5. „Майстори на кавала и гайдата: Костадин Варимезов – гайда, Стоян Величков – кавал“ – ВНА 1268 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
  6. „Стоян Величков – кавал“/ „Костадин Варимезов – гайда“ – ВНА 10134 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
  7. „Стоян Величков – кавал“ – ВНА 10684 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
  8. „Стоян Величков – кавал“ – ВНА 12320 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
  9. „Изпълнения на Тракийската тройка“ – ВНМ 6101 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su
  10. „Янка Танева“/ „Тракийската тройка“ – ВНА 10215 в сайта „Плочи от «Балкантон»“, balkanton.su