Крояч

Крояч
Крояч 43.385832, 26.661095 Крояч
Общи данни
Население	118 души (15 март 2024 г.) 11,1 души/km²
Землище	10,628 km²
Надм. височина	318 m
Пощ. код	7278
Тел. код	08362
МПС код	РР
ЕКАТТЕ	39949
Администрация
Държава	България
Област	Разград
Община    – кмет	Лозница Севгин Шукри (ДПС; 2018)

Крояч е село в Североизточна България. То се намира в община Лозница, област Разград.

История

Няма паметници, които да датират създаването на селището. Според местни предания, първият заселник е занаятчия – шивач, който се е казвал Хасан /Асан/, мюсюлманин по вероизповедание. Впоследствие са се заселили в тази местност и други хора. Така се е образувало селището.

Старото име на селището е Асантерзи, което е означавало Асан Шивача. Произхода на това наименование идва от името и професията на неговия основател. Впоследствие е преименувано в Крояч като по всяка вероятност се е търсила връзка със старото наименование /шивач – крояч/.

През 1926 г. се заселва в селото, заедно със семейството си, първият българин, който се е казвал Анастас Цветков. Преселили са се от днешното село Добротица, общ. Антоново, обл. Търговище. Синовете, внуците и правнуците на Анастас Цветков са изиграли важна и съдбовна роля в развитието не само на селото, но и на цялата Разградска област и от части на Шуменска област. Синовете Александър и Стоян Анастасови Цветкови са инициатори и създатели на първото Трудово кооперативно земеделско стопанство /ТКЗС/ в България през 1946 г. Единият от синовете – Александър Анастасов, е дълги години кмет на селото, а другият – Стоян Анастасов, е председател на Окръжния кооперативен съюз – Разград. Синът на Стоян Анастасов – Борис Анастасов, в продължение на много години е виден политически и икономически ръководител на Разградска област, а по-късно за кратко и на Русенска и Търговищка област. Единият от правнуците – Наско Анастасов, е една от водещите личности в политическия и икономически живот на Разградска област, а от 2005 г. е Областен управител на Разград. Друг от правнуците – Иван Петков, активно участва в икономическия и политическия живот на Шуменска област, като във времето заема различни ръководни длъжности.

По-късно в селото се заселват и много други българи основно от днешна Кюстендилска и Благоевградска област.

В селото през времето е разкрито четирикласно училище и детска градина, които поради демографския срив към настоящия момент са закрити.

В селото има читалище, в което са работили много самодейни театрални и танцови състави.

Вероизповеданието на местните жители е християнско и мюсюлманско. В селото има християнска православна църква и мюсюлманска мохамеданска джамия. Хората, изповядващи двете вероизповедания, във времето са живели винаги в сговор и разбирателство.

Основният поминък е и е бил земеделие и животновъдство. Това се дължи на изключително плодородната почва в района.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 815 1946 911 1956 736 1965 617 1975 584 1985 388 1992 199 2001 186 2011 143 2021 125

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	143	100
Българи	52	36,36
Турци	84	58,74
Цигани
Други
Не се самоопределят	0	0
Неотговорили	6	4,19

Религии

Вероизповеданието на местните жители е християнско и мюсюлманско. В селото има християнска православна църква и мюсюлманска мохамеданска джамия. Хората, изповядващи двете вероизповедания, във времето са живели винаги в сговор и разбирателство.

Културни и природни забележителности

24 май е ежегоден празник на селото.

На този ден се организират спортни състезания и атрактивни игри.

На този ден във всеки дом /разбира се чиито семейства имат възможност/, независимо от вероизповеданието, се коли агне за здраве и благоденствие. Най-вероятно този обичай е останал от стари езически времена, когато местното население не е имало различно вероизповедание. Това, разбира се, е тема, която би следвало историците да я разглеждат и доказват.

В близост до селото се намира един голям и няколко малки водоема, в които за щастие на риболовците се развъжда много и различна по вид риба. Но не трябва да забравяме, че богатият улов е за майсторите риболовци, а не за аматьорите. Вие от кои сте? Заповядайте и ще установите!

Личности

• Борис Анастасов (р. 1938), български политик, кандидат-член на ЦК на БКП.

Редовни събития

24 май е ежегоден празник на селото.