Каменар (област Разград)
- Тази статия е за селото в Област Разград. За другите села с това име вижте Каменар.
Каменар (област Разград) | |
Кметството на с. Каменар | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 564 души[1] (15 март 2024 г.) 26,6 души/km² |
Землище | 21,196 km² |
Надм. височина | 245 m |
Пощ. код | 7247 |
Тел. код | 084766 |
МПС код | РР |
ЕКАТТЕ | 35715 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Разград |
Община – кмет | Лозница Севгин Шукри (ДПС; 2018) |
Кметство – кмет | Каменар Ерол Тахсин (независим) |
Каменар в Общомедия |
Камена̀р е село в Североизточна България, в община Лозница, област Разград, което се намира в близост е до трите големи областни града Шумен, Търговище и Разград. До 1934 г. името на селото е Ташчи.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 225 метра надморска височина. В близост до селата Бели Лом, Веселина, Гороцвет и Ушинци. То се намира на 14,53 км източно от Разград, на 32 км от Шумен и на 23 км от Търговище. Селото е на един километър от главния път Русе-Варна. Площта му е 21.196km2 (НСИ). Къщите в село Каменар наброяват 285. Жителите отглеждат добитък, като въпреки че оттук протича река Бели Лом районът е относително беден на водни ресурси.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е възникнало в долината на река Бели Лом в близост до пътя между Шумен и Разград.[3] През Османския период носи името Ташчи, което запазва до 14 август 1934 г., когато названието е българизирано.
Краеведска справка
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 19-ти век 5 рода от село Тодювци тръгнали да се преселват в Бесарабия, където могли да намерят свобода от османското иго и земи за обработване.
По пътя за Бесарабия Тодювчани спрели в село Ташчи (Каменар) за почивка.
От книгата на Петранка Дацкова "Големият Дацков род" (вестник ”Лознишка искра”) виждаме информация за Каменар:
родовете, които спрели за почивка в селото били 5: Манджукови, Караниколови, Карастоянови, Лазарови и Тоцеви.
Установили се на моста на село Ташчи. Сложили каруците си в кръг, а сами се разположили вътре в кръга. Турски съгледвачи на местния бей дошли да видят странниците. След наблюдения се върнали при бея и разказали за видяното. Годината се случила урожайна, затова беят предложил на пътниците да съберат реколтата му. Тодювчаните се съгласили и почнали работа.
След няколко дена работата била свършена. Турският началник, като видял уменията на дошлите балканджии, предложил на родовете да се заселят в селото му и да му работят, като обещал да им даде земя за обработване. Старейшините на родовете се съгласили.
Друго доказателство, че преселниците от Тодювци се заселвали в Каменар е фактът, че главната улица в селото се казва Тодювци.
Първите, които стигнали в Каменар от Лазаровия род, били Лазар (1800 - 1905) и брат му Филип. Лазар бил казанджия в село Каменар.
Благодарим за информацията на:
- Петранка Дацкова (заслужил деятел на културата, носител на орден „Кирил и Методий“, I и II степен, първият носител на наградата „Никола Икономов“ в Разград).
- Атанас Лазаров (брат на Райна Лазарова - културен деятел в Каменар).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 494 | 100.00 |
Българи | 60 | 12.14 |
Турци | 324 | 65.58 |
Цигани | ||
Други | ||
Не се самоопределят | 14 | 2.83 |
Неотговорили | 94 | 19.02 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Кметство
[редактиране | редактиране на кода]Кметството се намира в центъра на селото и е еднотажна сграда в която се намират канцеларията на кмета, кабинет на секретарката и на полицая.
Начално училище „Хаджи Димитър“ и Детска полудневна градина „Слънце“
[редактиране | редактиране на кода]От 15 септември 2008 г. със ЗАПОВЕД № РД-14-462 от 19 август 2008 г.на Министъра на образованието и науката поради трайна тенденция на намаляване броя на децата, довела до невъзможност за формиране на паралелки в рамките на нормативно определения минимум и прилагането на системата на делегираните бюджети местното начално„Хаджи Димитър“ е закрито.
В същата сграда задълго се помещава и детската полудневна градина „Слънце“, която първоначално е поставена под ръководството на ОУ „Христо Ботев“ в село Гороцвет и в нея се обучават средно 25 деца на година. По-късно градината е изместена в специално отделена зала на местното читалище.
Читалище и библиотека
[редактиране | редактиране на кода]В читалището има групи с български и турски фолклор. В селото има новосъздадена група за народни песни. Библиотеката се намира в сградата на читалището на центъра. В селото има 3 детски площадки.
Пощенска станция
[редактиране | редактиране на кода]В селото има пощенска станция, като пощенския код на селото е 7247, телефония е 084766 а телефонния от чужбина от 0035984766. Пощенската станция обслужва гишета на Е-on, БТК, Виваком и Български пощи. Работното време е от 07.00 – 12.00 ч. Сградата е едноетажна и е близо до центъра.
Лекарски кабинет
[редактиране | редактиране на кода]В селото има лекарски кабинет който е в самостоятелна сграда на два етажа (сградата на бившата Здравна служба).
Култура и религии
[редактиране | редактиране на кода]Постоянните жители на селото са около 560 души. От тях 89% изповядват мюсюлманската, а останалите 11% християнската вяра. В селото има църква „Свети Дух“, която редовно празнува своя празник и една джамия, като двете се управляват от религиозните настоятелства в град Лозница.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Личности родени в село Каменар
[редактиране | редактиране на кода]- Асен Дацев (1911 – 1994), физик, академик
Личности свързани със село Каменар
[редактиране | редактиране на кода]Известни учители и директори в селото
- Билка Александрова Савова – р.1925 – учител
- Георги Йорданов Ненков – р.1892 – директор на местното училище, художник
- Тодор Иванов Савов /1927 – 1998/ – директор на местното училище
- Фатме Ахмедова – р.1959 – детска преподавателка
- Неда Стефанова Тодорова – дългогодишен преподавател в местното училище и детска градина
- Цветанка Василева – дългогодишен директор на местното училище
- Румяна Бечева
- Иван Бидев – р.1918, починал 2009, счетоводител
- Атанас Лозанов – доц.инж. общественик, просветител и културен деятел
- Георги Узунов – р. 1892 – кукловод
- Никола Узунов – общественик и просветител
- Радослав Деков – директор
- Петранка Дацкова – културен деятел,
- Райна Лазарова – създател на състав за автентичен фолклор носител на множество златни медали от районни, окръжни и републикански прегледи на худ. самодейност, многократен носител на златни медали от Копривщица. организирала първата връзка със с. Тодювци-Еленско, откъдето идват създателите на селото, организира асфалтирането и телефонизирането на селото, композитор и текстописец на много песни, водила предавания за фолклора по радио „Христо Ботев“ със собствено музикално лого, най-добрата перукерка в Европа за 1970 г.
- Янаки Атанасов Лазаров – въвел за първи път химическо и електрическо къдрене в Разград, създател на шахклуба.
- Йордан Узунов – спортен журналист.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Черно море - дигитално копие - 03/02/1894, No. 92, стр.1
- ↑ „Справка за населението на село Каменар, община Лозница, област Разград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 26 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 26 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 ноември 2018. (на английски)
|