Кримскотатарски език

Кримскотатарски език
qırımtatarca / tatarşa / къырымтатарджа
	Кримскотатарски език qırımtatarca / tatarşa / къырымтатарджа
Страна	Узбекистан, Украйна, Румъния, България, Турция
Регион	черноморие
Говорещи	540 000
Писменост	латиница, кирилица
Систематизация по Ethnologue
	Алтайски; Тюркски; Къпчакски; Кримскотатарски;
Официално положение
Официален в	Автономна република Крим
Малцинствен в	Румъния
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	crh
ISO 639-3	crh
	; Кримскотатарски говорещи области
	Уикипедия на Кримскотатарски език
	Кримскотатарски език в Общомедия

Кримскотатарският език, кримскотурски (Qırımtatarca, Qırımtatar tili), или както кримските татари в Добруджа го наричат, татарски език (Tatarşa, Tatar tĭlĭ/Tatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души.

Голяма част от тях живеят в Узбекистан, където са насилствено преселени през 1944 г. от съветските власти, но от 1990-те години известен брой кримски татари се връщат в Крим. Езикът се говори и от около 21 000 души в Румъния и 6000 души в България, главно в Добруджа.

История

Трите кримско-татарски диалекта са се оформили през Средновековието въз основа на къпчакските и огузките говори на тюркоезичното население на Крим. Големите разлики между диалектите са следствие от сложния етнически произход на кримските татари, които са смесица от тюркски и нетюркски народи.

Съвременният кримско-татарски език възниква в края на 19 век покрай дейността на просветителя Исмаил Гаспрински. Неговата дейност дава възможност на кримско-татарската култура да се възроди след вековете на упадък, последвали включването на Крим в състава на Руската империя. Гаспрински фактически създава книжовния кримско-татарски език, който за разлика от съвременния се базира на южния огузки диалект.

През 1928 г. проведената в Крим лингвистична конференция взима решение за създаване на нов книжовен език въз основа на централния диалект, защото именно той е най-разпространен и е еднакво разбираем за останалите два диалекта. Именно този втори книжовен език, чиято кодификация започва през 1920-те години, се използва най-общо казано.

Оспорвана принадлежност

Традиционно кримско-татарският език е включван в къпчакско-половецката подгрупа на къпчакските езици, в която са също и карачаево-балкарският, кумикският и караимският език. Централният диалект, който оформя съвременния книжовен език, заема междинно положение между къпчакските и огузките езици и затова такава класификация не е съвсем правилна.

Диалекти

Южният (ялъбойски) диалект принадлежи към огузкия клон и е много близък до турския, като се различава от литературния турски не повече, отколкото някои чисто турски диалекти. Сред особеностите на този диалект са и значителният брой гръцки и италиански заемки.

Степният (северен, ногайски) диалект, на който говорят ногаите, принадлежи към къпчакската група и е сроден с карачаево-балкарския, ногайския и кумикския език. На степния диалект говорят кримските татари в Румъния и България и мнозинството от кримските татари в Турция.

Кримскотатарски език

Най-разпространеният, централен или татски диалект, на който говорят в планинската и предпланинската част на полуострова, е междинен. Той има както къпчакски, така и огузки черти и на тяхна основа се създава съвременният книжовен кримско-татарски език. Независимо от съществената прилика с огузките езици, централният диалект е пряк продължител на куманския език, говорен на полуострова през 14 век (на него е написан Куманският кодекс (Codex Cumanicus)).

Писменост

До 1928 г. кримско-татарският език използва арабската азбука, от 1928 до 1939 г. – латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф, а от 1939 г. – кирилицата.

От 1990-те години се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния съвет на Крим от 1997 г. Тази азбука е различна от използваната през 1930-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на 2 допълнителни букви – Q и Ñ.

Използват се както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в интернет се използва почти изключително латиница, а в печата – предимно кирилица.

Латиница (от 1992):

A a	B b	C c	Ç ç	D d	E e	F f	G g
Ğ ğ	H h	I ı	İ i	J j	K k	L l	M m
N n	Ñ ñ	O o	Ö ö	P p	Q q	R r	S s
Ş ş	T t	U u	Ü ü	V v	Y y	Z z

Татари в Румъния използват също буквите Ĭ ĭ и W w^[1]

Кирилица (от 1938):

А а	Б б	В в	Г г	Гъ гъ	Д д	Е е	Ё ё
Ж ж	З з	И и	Й й	К к	Къ къ	Л л	М м
Н н	Нъ нъ	О о	П п	Р р	С с	Т т	У у
Ф ф	Х х	Ц ц	Ч ч	Дж дж	Ш ш	Щ щ	Ъ ъ
Ы ы	Ь ь	Э э	Ю ю	Я я

Произношение

Правилата за четене не са много сложни. Буквите [a], [b], [d], [f], [h], [m], [n], [o], [p], [r], [s], [t], [u], [v], [z] се четат както българските [а], [б], [д], [ф], [х], [м], [н], [о], [п], [р], [с], [т], [у], [в], [з]. Буквата "Ъ" е част от кирилските диграфи. При останалите важат следните правила:^[2]

Латиница (от 1992)	Кириллица	IPA	Забележка
А а	А а	/a/
â	я	/ʲa/, /ja/
B b	Б б	/b/
C c	Дж дж	/ʤ/	[дж] (както в джудже).
Ç ç	Ч ч	/ʧ/
D d	Д д	/d/
E e	Э э, е	/e/
F f	Ф ф	/f/
G g	Г г	/g/
Ğ ğ	Гъ гъ	/ɣ/	украинско [г].
H h	Х х	/x/
I ı	Ы ы	/ɯ/
İ i	И и	/i/
J j	Ж ж	/j/
K k	К к	/k/
L l	Л л	/l/
M m	М м	/m/
N n	Н н	/n/
Ñ ñ	Нъ нъ	/ŋ/	английското [ŋ] в sing.
O o	О о	/o/
Ö ö	Ё ё	/ø/, /jo/	турско [ö].
P p	П п	/p/
Q q	Къ къ	/q/
R r	Р р	/r/
S s	С с	/s/
Ş ş	Ш ш	/ʃ/
T t	Т т	/t/
U u	У у	/u/
Ü ü	ю	/y/, /ju/	турско [ü].
V v	В в	/v/, /w/
Y y	Й й	/j/
Z z	З з	/z/
ts	Ц ц	/ʦ/
şç	Щ щ	/ɕ/
-	Ь ь	-
-	Ъ ъ	-

Източници

↑ Ismail H. A. Ziyaeddin, Ali Cafer Ahmet-Naci, Nida Ablez and Risa Iusein. ALFABE. Constanta, Editura Imperium, 2015. ISBN 978-606-93788-8-5. с. 78).
↑ Darya Kavitskaya. Crimean Tatar. LINCOM EUROPA, 2010.

Външни препратки

[1] Ismail H. A. Ziyaeddin, Ali Cafer Ahmet-Naci, Nida Ablez and Risa Iusein. ALFABE. Constanta, Editura Imperium, 2015. ISBN 978-606-93788-8-5. с. 78).

[LINCOM-2] Darya Kavitskaya. Crimean Tatar. LINCOM EUROPA, 2010.

[1]

[2]