Направо към съдържанието

Костадин Коцалиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костадин Коцалиев
български офицер от Държавна сигурност
Роден
9 юни 1939 г. (85 г.)
Учил вСофийски университет
ПартияБългарска комунистическа партия (1961 г.)[1]

Костадин Георгиев Коцалиев е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор) и дългогодишен ръководител на Главно следствено управление (1982 – 1990).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Костадин Коцалиев е роден на 9 юни 1939 година в Горна Джумая в семейството на собственик на книжарница.[2] Баща му Георги Петров Коцалиев е родом от Гумендже в Егейска Македония и семейството му се изселва в България след Междусъюзническата война.[2] Той е арестуван по време на Априлските събития през 1925 година, а през март 1944 година е въдворяван в лагер.[3] Майка му Спаса Георгиева е родена в Бараково, Горноджумайско, през 1913 година.[2] По-малкият му брат Кирил Коцалиев става дипломат.[4][5]

Коцалиев завършва средно образование в родния си град и през 1957 – 1959 година служи в армията в Русе, където завършва школа за младши тилови специалисти, а след това в София, като се уволнява със звание младши сержант.[2] След това постъпва в Софийския университет „Климент Охридски“, където през 1964 година завършва право.[3] Комсомолски активист е от ученическите си години, а през 1961 година става член на Българската комунистическа партия (БКП).[3] През 1964 година се жени за Недялка Николова, дъщеря на прокурор, която също е юристка.[6]

След стаж в Софийския градски съд на 9 март 1965 година Костадин Коцалиев е назначен за следовател към милицията в Шесто районно управление на Министерството на вътрешните работи (МВР) в София със звание лейтенант, като още следващата година е повишен в старши лейтенант заради висшето си образование.[7] През май 1966 година е прехвърлен в 04 отделение на Следствения отдел на МВР, разследващ тежки стопански престъпления, като работата му е насочена към железопътния транспорт.[7]

От 28 април 1969 година Коцалиев е преназначен в Първи (следствен) отдел на Държавна сигурност, където бързо прави добро впечатление, а през юли 1970 година е повишен в капитан.[8] По това време участва в следствието срещу Петър Стефанов за шпионаж в полза на Западна Германия.[9] В началото на 1971 година преминава петмесечен курс в школа на КГБ в Съветския съюз.[10] На 8 септември 1972 година е назначен за началник на 07 отделение („правен анализ и информация“) с ранг на заместник-началник на отдел в управление.[10] По това време участва в сложни разследвания, като тези за тежка корупция в „Тексим“ и БГА „Балкан“, като за разследването в БГА „Балкан“ е предсрочно повишен в майор на 11 юли 1974 година.[11] От 16 януари 1974 година е началник на 01 отделение („контрашпионаж“) в следствието, като запазва ранга си на заместник-началник на отдел в управление.[12]

Коцалиев остава началник на 01 отделение до септември 1975 година, когато е изпратен на двугодишен курс за ръководни кадри в партийната Академия за обществени науки и социално управление.[12] След като завършва с отличен успех от 22 юли 1977 година е назначен за инструктор във Военния отдел на Централния комитет на БКП, запазвайки привилегиите си на офицер от Държавна сигурност.[13] На този пост на 19 юли 1979 година е повишен в звание подполковник.[13]

На 19 май 1982 година Костадин Коцалиев е назначен за началник на Главно следствено управление, което няколко години преди това е изведено от състава на Държавна сигурност, а на 29 август е повишен в полковник.[13][14] На 6 септември 1985 година е повишен в генерал-майор.[13] Сред известните разследвания, водени през този период е и делото срещу 33-ма иманяри, сред които Желязко Колев – Императора и Димитър Станков.[15] Участва активно в т.нар. „Възродителен процес“, присъствайки на място при активизирането на дейността на лагера „Белене“ през 1986 година и в Североизточна България по време на вълненията през юни 1989 година.[16] Остава начело на следствието до 15 януари 1990 година, а на 1 септември същата година е окончателно освободен от МВР.[17]

През август 1992 година Коцалиев е арестуван заедно с генерал Петър Чергиланов, полковник Цветан Първанов и следователя Симеон Спасов, като по-късно четиримата са обвинени в злоупотреба с власт, довела до смъртта на Димитър Димитров, бивш офицер от военното разузнаване, който е осъден на смърт за шпионаж и екзекутиран през 1986 година. Четиримата прекарват девет месеца в следствения арест и половин година под домашен арест, но в крайна сметка делото е прекратено от съда по давност през 2003 година.[16] През 1994 година отново е обвиняем по дело за незаконен арест на осъдения за подкуп през 1986 година Георги Вутев, но и това дело не е гледано от съда.[16]

През 1996 година Костадин Коцалиев става член на надзорния съвет на създадения по инициатива на Българския антифашистки съюз Приватизационен фонд „Отечество“.[16] Фондът е средно голям, но се включва успешно в масовата приватизация, като през 1997 година продава с печалба няколко пакета акции и установява контрол над няколко предприятия.[16] Най-голямо сред тях е производителят на битова техника „Елпром“ – Варна, в което от 1998 година Коцалиев е член на надзорния съвет.[16] Малко след това обаче започва тежък конфликт между група акционери, водена от Коцалиев, и мениджъра на фонда Кристиян Маслев, който се опитва с измама да отстрани групата на Коцалиев от управлението му.[16] През април 2000 година Маслев е застрелян, а през март 2002 година фондът фалира.[16]

През този период Костадин Коцалиев периодично прави и изявления в медиите. През 1998 година е сред учредителите на Движението за единство и развитие в Българската социалистическа партия.[16] В свое интервю от 2006 година той защитава т.нар. „Възродителен процес“, отричайки насилственото преименуване и дори наличието на етнически турци в България.[16]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]
  • Средно образование, Благоевград (до 1957)
  • Школа за младши тилови специалисти, Русе (1957 – 1959)
  • Софийски университет, право (1959 – 1964)
  • Школа на МВР, 3-месечен курс (1 ноември 1966 – 1967)
  • Контраразузнавателна школа на КГБ, 5 месеца (1971)
  • АОНСУ (септември 1975 – 1980)

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]
  • младши сержант (1959)
  • лейтенант (9 март 1965)
  • старши лейтенант (август 1966), предсрочно
  • капитан (14 юли 1970)[18]
  • майор (1974)
  • подполковник (19 юли 1979)[19]
  • полковник (29 август 1982), предсрочно[20]
  • генерал-майор (6 септември 1985)[21]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Орден „9 септември 1944“ I степен с мечове (1985)[9]
  • орден „Народна република България“, I степен за участието във Възродителния процес (указ №1313 на Държавния съвет на НРБ)[22]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. ↑ а б в г Методиев 2015, с. 689.
  3. ↑ а б в Методиев 2015, с. 690.
  4. ↑ https://books.google.bg/books?id=VR0XAQAAIAAJ&q=Коцалиев&dq=Коцалиев&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjmiIeIseL8AhXsxIsKHRm2DtY4KBDoAXoECAYQAg
  5. ↑ https://books.google.bg/books?id=p48dAQAAMAAJ&q=Коцалиев&dq=Коцалиев&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjgp_b6sOL8AhVOlYsKHYNQA-Y4HhDoAXoECAwQAg
  6. ↑ Методиев 2015, с. 689 – 690.
  7. ↑ а б Методиев 2015, с. 692.
  8. ↑ Методиев 2015, с. 693.
  9. ↑ а б Методиев 2015, с. 699.
  10. ↑ а б Методиев 2015, с. 694.
  11. ↑ Методиев 2015, с. 695 – 696.
  12. ↑ а б Методиев 2015, с. 696.
  13. ↑ а б в г Методиев 2015, с. 697.
  14. ↑ Лица по чл. 3, ал. 1, т. 14 – главният секретар, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на районните полицейски управления, началниците на отдели и началниците на сектори в Министерството на вътрешните работи
  15. ↑ Баталова, С. Ген. Коцалиев пуснал Императора да донесе ценна монета, 168 часа
  16. ↑ а б в г д е ж з и к Методиев, с. 2015.
  17. ↑ Методиев 2015, с. 698.
  18. ↑ (Заповед 1 – 3842 от 14 юли 1970 г.
  19. ↑ Заповед К-2502 от 19 юли 1979 г.
  20. ↑ Заповед 3108 от 29 август 1982 г.
  21. ↑ Указ № 2953 на Държавния съвет от 6 септември 1985 г. и Заповед К-565-7 от 7 септември 1985
  22. ↑ Христов, Х. МЪРТВА ХВАТКА – БКП искала да скрие доказателства за „възродителния процес“
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костадин_Коцалиев&oldid=12034391“.