Константин Николов (зограф)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Николов.
| Константин Николов | |
| български зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Активен период | от 1891 г. до 1927 г. |
| Семейство | |
| Баща | Никола Кръстев |
| Братя/сестри | Кръстьо Николов |
| Деца | Томо Колоски Яким Колоски Теодосий Колоски |
Константин Николов (Колов, Коловски) Дулев е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в дебърското село Лазарополе, тогава в Османската империя. Произлиза от големия зографски род от Лазарополе Дулеви, чиито основоположници са Дуле и синът му Никола. Често работи заедно с брат си Кръстьо Николов.[1] Двамата в 1891 година работят в „Св. св. Петър и Павел“ в Сталийска махала, Ломско.[2]
В 1898 – 1899 година Константин Николов заедно с Никола Аврамов изработва иконостаса в църквата „Въведение Богородично“ в Буринец, Малесията.[3]
В 1900 година участва в изписването на църквата „Света Богородица“ в Брод.[4] В 1906 година изработва царските двери, входните врати към олтара, част от иконите на горните редове на иконостаса и амвонните икони за църквата „Св. св. Петър и Павел“ в битолското село Кърстоар.[5]
В 1909 година с Кръстьо Николов изписват иконостасните икони и други икони за храма „Успение Богородично“ в Долно Дупени.[6]
В 1924 година със синовете си Яким и Теодосий изписват църквата „Успение Богородично“ в Слоещица.[7]
В 1926 година със синовете си Яким, Томо и Теодосий отново изписват притвора на лазарополската църква „Свети Георги“, за което говори надписът над южната входна врата в нартекса: „За успомен и за здравље обновио ових упореду три малих кубета, својим прилогом! Стефан Симоновић Жупчески са породицом. Живописац Коста Николић са синовима Јаћим Томо и Тодосија. Из Лазаропоља, 10 фебр. 1926 г.“[8]
В 1927 година заедно със синовете си Яким и Теодосий обновяват фреските в църквата „Свети Никола“ в Градешница, като изписват горните зони на страничните кораби и централния кораб.[9]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Дуле | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Дулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кръстьо Николов (1839 - 1938) | Константин Николов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Русалим Кръстев | Рафаил Кръстев | Томо Константинов | Яким Константинов | Теодосий Константинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Рафаилов | Кръстьо Рафаилов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 244.
- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 15 януари 2014 г.
- ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 71. Посетен на 6 март 2014 г.
- ↑ Палигора, Ристо. за манастирски туризам на Баба Планина.pdf Студија зa поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 35.[неработеща препратка]
- ↑ Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 24. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 237.
- ↑ Црква Свети Никола село Градешница // Општина Новаци. Посетен на 2 юли 2015.
