Успение Богородично (Слоещица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Храмът от североизток | |
 Местоположение в Демир Хисар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Слоещица |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Крушевско-Демирхисарска |
| Тип на сградата | еднокорабна базилика |
| Изграждане | 1908 година |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е възрожденска православна църква в демирхисарското село Слоещица, Северна Македония. Църквата е под управлението на Крушевско-Демирхисарската епархия на Македонската православна църква.[1][2][3]
Църквата е разположена в източния край на селото. Алексо Стефанов в спомените си разказва, че средствата за строежа на църквата са дадени от него, след като четата му убива в Слоещица двама харамии от Папрадище и взима и парите им.[4]
В архитектурно отношение църквата е голяма засводена еднокорабна базилика. Според надписа на южния зид е изградена в 1908 година от майстор Марко Трайанов (Трано) от село Мало Илино. Зидана е с ломен камен, като венецът и апсидата са от дялан бигор, а прозорците от дялан мрамор. Фасадите са фугирани, покривът е от керемиди, а този на апсидата от ламарина. По-късно на запад е залепена квадратна триетажна камбанария, покрита с ламарина.[2]
Резбите в храма са дело на Георги Чуранов[5] и Дуко Дельов, който използва много зооморфни елементи – към растителните добавя фигури на лъвове, вълци, орли, бухали, змии.[6]
Според надписа над входа на западната страна църквата е изписана в 1924 – 1925 година от зографа Константин Николов и синовете му Яким и Теодосий от Лазарополе.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Слоештица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ а б в Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 25. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.
- ↑ Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, с. 38.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 298.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 297.
